Вместо като общество да изискваме институциите да бъдат до децата и родителите им, които страхотно се нуждаят от подкрепа, ние се отдаваме на някакво отричане - "всеки сам си преценя".
България е черна дупка за децата в риск. Училищата ги е страх да подават сигнали, а социалните са претоварени и не смогват да обърнат внимание на тийнейджъри, особено от по-заможни семейства.
Това установи „Телеграф“, след като реши да направи проверка, особено след кървавия случай „Петрохан“, при който дете беше застреляно, а преди това отписано от училище и дадено на Ивайло Калушев да го отглежда.
Европейският опит пък сочи, че надзорът и съответно подкрепата за семейства, чиито деца не посещават редовно занятия, пада основно именно върху образователните институции. Глобите са солени, а има държави, където родителите носят и наказателна отговорност.
Яснота
Закони и разпоредби има достатъчно, необходимо е образователните институции да поемат ясно ролята си, смятат специалистите у нас. Учителите и училищата трябва да се отнасят сериозно към отделните случаи и да подават сигнали.
“Ако трябва да посоча един-единствен важен извод, е, че грижата за децата не може и не трябва да бъде формална. Защото формалистичният подход сам по себе си крие рискове за детето”, категорична бе пред „Телеграф“ експертката Благородна Макева, бивш зам.-директор на ГДНП и консултант на УНИЦЕФ-България. Тя напомни, че процедурите, които следва да се спазят, са ясни.
Колегите й също са на мнение, че законът дава достатъчно възможности. Той дефинира риска и за тези деца, които са от семейства с висок икономически статус и видимо нямат проблеми. Самият факт, че не се ходи на училище, е една от четирите законови определения за деца в риск, защото е индикатор за неглижиране, а неглижирането е форма на насилие над дете. Но системата за закрила у нас е задъхана от липса на достатъчно квалифицирани кадри и е затрупана с толкова фрапантни тежки случаи, че не може да стигне до тази „сива“ зона.
Липса
„Като цяло системата за социална защита не работи добре, без значение дали става дума за богати или за бедни“, убедена е експертка от областта на закрилата с десетилетен опит, предпочела да запази анонимност. „ОЗД нямат хора, има много незаети места. Изисква се само средно образование. Няма материална база, хартия за принтер нямат, толкова е зле положението. Затова пропускат покрай ушите си повечето случаи, защото физически не могат да се справят“, коментира тя.
А учители и директори рядко подават сигнали - „страх ги е да се намесват в семейните неща. И то много – от родителите, от общностите, от колегите. Някои учители се притесняват също от неуменията си да разпознават насилието и неглижирането“, коментира Евгения Тонева от Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца към НБУ. Тя работи в системата за закрила на детето повече от 10 години и също подчерта претовареността – ако се прави проверка всеки път, когато дете се отписва от училище по желание на родителите, това ще натовари системата за закрила неимоверно.
Комуникация
На въпроса на „Телеграф“ дали в училище трябва да има социален работник, експерти отбелязаха, че там има педагогически съветник, който би трябвало да има нужната професионална компетентност да прецени степента на риск. По закон училищата имат право да си назначават социални работници, но това е супер рядко разпространена практика. Също така заместник-директорът по административните въпроси много често е квалифициран да поддържа контакта със социалните служби. Така че друг орган по закрила не е необходим.
Опитът
Посещаването на училище, и то редовно, е сред основните задължения на родителя и неспазването му може да доведе дори до затвор, като преди това се плащат много солени глоби. В някои държави законът допуска образованието у дома по желание на родителите, което вече е регламентирано и в България - например във Великобритания. В други подобна форма не е законово предвидена – например в Испания и Гърция.
В Нидерландия, ако родител повече от веднъж поиска официално детето му да отсъства няколко дни, при втори случай властите ще бъдат изпратени за проверка на място. В Германия се търсят здравословни и психологически причини извън социалните. Родителите подписват план за подкрепа. Ако семейството упорито отказва съдействие, се налага глоба от местната власт, а не от директора. В Испания отговорността на родителя за непосещаването на училище е предвидена в Наказателния кодекс, като контролът се осъществява от регионалните власти.
Съседите
В Гърция сам родител не може да вземе решение за обучение у дома. Допуска се само изключително по здравословни извънредни причини. Ако родителите не изпълнят законовото си задължение детето да ходи на училище, това се приема за неглижиране, а правните последици включват: отнемане на попечителството в сериозните случаи, задължителни курсове и специални семинари, строг социален надзор за определен период от време.
Великобритания следи зорко и праща в затвора
Във Великобритания по закон редовното посещаване на училище означава, че детето трябва да е в клас всеки учебен ден, ако е здраво. Училищата следят зорко и имат специален регистър, съществуват национални кодове за присъствия и отсъствия. Местните власти участват активно в този процес. Ако те няма в клас повече от 10 учебни дни, училищните власти трябва да алармират общината с пълни данни за ученика. Ако честите отсъствия не се отстранят с общи усилия, родителите могат да получат фиксирана глоба от 80 паунда, която се увеличава до 160 паунда при забавяне. За нарушението отговарят родителите, затова глобите могат да стигнат до 1000 паунда. Ако детето отсъства без разрешение и родителят е знаел за това, но не е предприел действия, тогава той е виновен в престъпление. Глобата достига до 2500 паунда и лишаване от свобода до 3 месеца.
