И зминалата 2023 година бе наситена с политически събития, с които като че ли се сложи край на нестабилността и кризата, породени от поредицата извънредни парламентарни избори две години поред.
В началото на 2023-та двата основни политически играча – ГЕРБ и „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), все още демонстрираха непримиримост един към друг, а последните дори изключваха възможността за общо управление с партията на Бойко Борисов. Няколко месеца по-късно реалността се оказа съвсем различна. Така се стигна до вота на 2 април 2023 г. След тях разпределението на силите изглеждаше така – ГЕРБ се оказаха отново първа сила, а ПП-ДБ застанаха на второ място. Разликата между тях бе под 2%, или точно 48 855 гласа. Това даде основа за трудни и тежки преговори при завъртането на рулетката с мандатите. Така общото управление се оказа не толкова невъзможно. Част от лидерите на ПП-ДБ дори заговориха за конституционно мнозинство, кабинет без лидери, които да отстъпят на заден план. Това, което още повече обедини ГЕРБ и ПП-ДБ в усилията им да сформират правителство, бе и фигурата на президента Румен Радев, който изигра ролята на общия враг с прекомерна власт чрез няколко поредни служебни кабинета. Резултатът бе следният – формирането на сглобката, както сами се нарекоха партиите от мнозинството.
Формула
Първият компромис бе постигнат с новата формула на властта – ротацията за председател на Народното събрание между Росен Желязков от ГЕРБ и Никола Минчев от ПП-ДБ. Покрай тях мина и договорка за ротация на шефа на правната комисия. Първоначално сделката бе за ротация през 3 месеца. С напредването на преговорите за кабинета обаче стана ясно, че ротацията се очертава и единственият възможен изход и за формирането на кабинет. Това бе съгласувано първо - смяна през 9 месеца между Мария Габриел от ГЕРБ и акад. Николай Денков от ПП-ДБ. След това започнаха и разговорите за състав на Министерски съвет. Всяка от формациите предлагаше имена, а другата се съгласяваше или изразяваше резерви. И така, докато не се постигне съгласие за даден пост. Само за 2 седмици списъкът с министри бе сменен многократно. Накрая така и не стана ясно какво е квотното разпределение на министерските кресла и кой министър от коя партия е номиниран. Към онзи момент това не бе толкова важно предвид постигнатия нов „исторически компромис“. И за да има стабилност, към картината се прибави и ДПС, което активно участваше в реденето на кабинета. Това на свой ред бе легитимирано именно с нуждата от конституционно мнозинство. Оттук нататък всяко по-важно решение в НС се подписваше от представители на трите партии – Бойко Борисов, Кирил Петков и Христо Иванов, Делян Пеевски.
Освен общата неприязън към президента, това, което обедини ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, се оказа войната в Украйна. Страната ни подготви няколко пакета от помощ за Киев. Какво има в първия списък не бе официално обявено – предимно боеприпаси. След това дойде ред на решението за изпращане на 100 стари БТР-и от складовете на вътрешното министерство. В края на годината се стигна и до решение да се изпратят на Украйна и непотребни ракети за комплексите ни C-300, които Киев да ползва за резервни части. Точно преди коледните празници Народното събрание се съгласи България да поеме част от лихвите по бъдещи заеми на Украйна, както и да бъдем гарант за такива. Посещението на украинския президент Володимир Зеленски през юли 2023-та сложи още един щрих към картината. Той се срещна с първите мъже в държавата и не пропусна да кръстоса шпаги с държавния глава Румен Радев.
Скърцане
Политическото лято и есен дойдоха с гръм и със скърцане на „некоалицията“. Липсата на ясно коалиционно споразумение как се взимат решенията в сглобката непрекъснато създаваше напрежение между ГЕРБ и ПП-ДБ. Често недоразумения имаше и за кадровите назначения – за шеф на БНБ, за шеф на НЗОК, за шеф на Сметната палата и т.н. Заговори се дори, че при ротацията на премиерите през март 2024 година е възможна смяна и на редица министри. По сметките на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов под заплаха са поне 7-8 от министрите. Въпреки постоянните дрязги партньорите от мнозинството обясняваха общото си управление с важните задачи за решаване – конституция, Шенген, еврозоната, Плана за възстановяване и устойчивост и т.н. И в такава обстановка – да са заедно на национално ниво, но противници на място, се проведоха и местните избори през октомври. Очакванията за прегрупиране не се оправдаваха. ГЕРБ затвърди позициите си по места, но ПП-ДБ спечели ключови градове, сред които София, Варна, Пазарджик. На някои места сглобката от НС се пренесе и в общинските съвети. С едно голямо изключение – местният парламент в столицата. В София ПП-ДБ и ГЕРБ не намират път един към друг. И може би чакат знак от партийните лидери. Демонтажът на Паметника на Съветската армия (ПСА) в последния момент развали плановете и преговорите между ПП-ДБ и БСП.
Годината приключи с приемането на промените в конституцията. С тях се прави първата стъпка и към съдебната реформа. ВСС се раздели на два съвета – прокурорски и съдебен. Пленумът на ВСС се замени с Общо събрание. Орязаха се правомощията на главния прокурор. Същото се случи и с тези на президента по отношение на служебните кабинети. Народното събрание вече няма да се разпуска. И всичко това на фона на множество критики от експерти конституционалисти, професионалните организации и опозицията. Последната дори заговори за опит за овладяване на прокуратурата. Президентът Румен Радев се зарече да сезира Конституционния съд. Всичко това създаде впечатление за бързане и неизчистени текстове. И резултатът вече е налице. Само преди дни ВСС предупреди за възможни проблеми с разплащанията. Кадровиците поискаха от депутатите спешно да се мине към промени в Закона за съдебната власт.
Дали шестата поправка в конституцията ще издържи пред КС, ще видим през 2024-та. Догодина ще стане ясно дали и сглобката ще продължи да скърца, или мнозинството ще се научи да работи заедно. Успешното приключване на ротацията ще покаже има ли потенциал управлението за пълен мандат.
Тихомира Михайлова
