У ченически войни, време в стаи с шумове за успокояване, занимания с Kahoot и танци са само част от часовете, които се организират в деня на детското самоуправление във финландските школа.
Забавление
За целта пети и шести клас съставят списък с дейности, които са учебни предмети, но не се преподават в училище. Условието е децата, които правят инициативата да дадат на директора лист с предварителна информация какво ще правят, в коя стая, по кое време и кой участва, а на гърба му да има списък с правила. За това разказа пред „Телеграф“ директорката на столичното 20-о ОУ „Тодор Минков“ Галина Тимова, която заедно със старши учителя Кремена Пенчева наблюдава заниманията по време на посещението си във Финландия. По време на ученическите войни, или както там им казват civil wars, момчета се замерят с меки играчки. Те са разделени в две стаи, между които има прегради. Децата се пазят само от помощник-възпитател. Ако някое от тях се удари по време на битка, педагогът отива да види как е и след това войната продължава. Ако някои се нарани и има кръв, може да извика сестрата да го прегледа. Родителите обаче няма да подадат жалба, както често се случва у нас.
Системата
„Финландската образователна система е една от най-атрактивните с това, че дава пълна свобода, слабо регулирана е от наредби и закони“, сподели Тимова. По думите й там е постигнато равенство между школата, докато в България все се среща феноменът на елитните училища. „Във Финландия всички училища предоставят еднакво като възможност и постижения образование. Делението в България е пагубно за поколения деца“, категорична е директорката. Във Финландия децата от 1-ви до 6-и клас са начален етап, след това от 7-и до 9-и са прогимназия, а накрая в гимназиален. Приемът се осъществява на регионален принцип и учиш, където живееш, уточни Пенчева. „Те имат профилирани паралелки, но в тях приемат детето само заради желанието му да учи хореография или пеене. Свободата е важна“, допълни Тимова.
Програми
Те учат по-малко и имат по-леки учебни програми, но пак успяват да постигнат по-добри резултати. Например първи и втори клас във Финландия имат 38 часа, докато при нас са 39. Между 3-ти и 6-и обаче разликата е голяма. За четирите години финландските ученици имат 75 часа, докато у нас са 94,5. Те имат повече часове по „Технологии и предприемачество“, докато у нас има значително повече време за занимания по музика и изобразително. „Когато дойде време за PISA, с този малък хорариум техните децата постигат тавана. Успехите им не се дължат на голям брой часове и плътното следване на учебника“, категорична е Тимова. Освен това учебният план във Финландия е разделен на по няколко класа, а не само на един. Така всяко училище има свободата да прецени на кой предмет да наблегне дадена година. Пенчева даде за пример, че могат да решат една година да учат само физика, само химия или само биология. Могат и да разделят класа на две и едните да карат едната част да кара един предмет, а останалата друг. В часовете учителите дават задачи и вместо да слушат урока, използват учебниците и интернет, за да могат да отговорят на тях. Те могат да ползват и лаптопи, но по график, защото няма за всяко дете. Имат домашни, но кратки за по 15 минути, а събота и неделя по-дълги.
СОП
Подходът към децата със специални образователни потребности също е по-различен. Когато в класа има концентрация на 4-5 хиперактивни ученици, часовете се карат с двама специални педагози. Те работят заедно с детето и ако то не се чувства добре, го извеждат от стаята и работят с тях. От време на време ходят до малчуганите, за да усетят, че са до тях. Имат и специални клатещи се столове за тях, за да могат да изразходват енергия в час. Сформират се и специални класове за деца с логопедични проблеми. Те са вписани в паралелки и с тях могат да карат по-леките предмети като музика или физическо. По основните обаче децата със СОП работят с трима специални педагози в отделна зала.
Без стандартизирани тестове, 10 за отлични знания и умения
Финландската образователна система няма стандартизирани външни оценявания и матури, които да се ползват за вход в друго училище. Има тест на национално ниво след един от етапите, но само за да направят анализ на успехите. В час пак получават оценки, но често се изкарват под формата на игра. Учителят задава въпроси и когато някой няколко часа има висок резултат, получава хубава оценка. Оценяването е от 4 (неуспешно представяне), 5 (адекватно), 6 (умерено), 7 (задоволително), 8 (добро), 9 (много добро) до 10 (отлични знания и умения). Учениците пък си дават самооценка и обратна връзка какво знаят. Най-важна е годишната оценка, която представлява характеристика на детето и се предоставя на семейството. „Детето и родителят трябва да знаят обратната връзка на учителя за него. Това е най-важното“, каза Тимова.
Дневна грижа само за първи и втори клас
Дневната грижа или занималнята продължава само в 1-ви и 2-ри клас до 17 часа, като услугата е платена. Следобед могат да рисуват, да се забавляват, да играят, да пишат домашни. Всичко това може да се случва на пода. До тях само има един човек, който гарантира сигурността им. „Това не е мъчилище, което до 8 вечерта да организира целодневна организация със занимания по интереси и извънкласни дейности и детето да си тръгва със сълзи на очи и гладно, защото му е свършила храната“, каза директорката на 20-то ОУ. След 3-ти клас учениците се придвижват сами до вкъщи, могат да спортуват. Те ходят с колелета целогодишно. За всеки има и безплатен обяд. В коридорите има и лаптопи, билярдна маса, за да се забавляват.
Стела Маринова
