С келетите на близнаци откри археологът проф. Николай Овчаров в древния град Перперикон. При проучванията на некропола от ХІV в. в Южния квартал на скалния град учените попадат на следа, свидетелстваща за страшна епидемия. „В набързо направен гроб сред руините на отдавна изоставените антични сгради едно до друго, рамо до рамо, се положени две дечица. Те са абсолютно еднакви на ръст и са на видима възраст 6-7 години. Макар да са погребани по християнски с посока изток-запад, очевидно тези, които са ги изпращали в отвъдното, са бързали много и затова телата се откриват в доста разкривени пози“, разказва проф. Овчаров.
Жертви
Вероятно става дума за починали по едно и също време близнаци. „Но от какво са могли две братчета или сестричета да починат едновременно на такава крехка възраст? Явно става дума за епидемия, а по това време бушува най-страшната болест – Черната смърт или чумата, отнела през 40-50-те години на ХІV в. живота на близо 24 милиона души в Европа. Сред първите засегнати страни на Стария континент са били Византия и България“, казва още археологът.
Не за първи път при разкопките на Перперикон археолозите се срещат с една драматична страница от историята на древния град. През 2012 г. при разкопките край една от църквите от ХІІІ-ХІV в. в Акропола бе открит скелетът на положена в земята млада жена, прегърнала мъртвото си чедо и разположена с него буквално в позата на св. Богородица с Младенеца.
Молитва
Според нашите виждания става дума за образна молитва срещу страшната чума, покосявала през това столетие стотици хиляди хора в цяла Европа. По този начин живите се опитвали да изпросят подкрепата на Божията майка и да оцелеят в покосяващата наред епидемия. От съвременна гледна точка такъв обичай ни се струва варварски, но при ужасния мор хората са търсели всякакви начини, като суеверията често са играели основна роля, казва още археологът.
Черната смърт прониква най-вече през Константинопол и градовете по егейското крайбрежие, намиращи се само на няколко десетки километра от Перперикон. Чумата обезлюдила много византийски и български градове и това е още една причина за успеха на османското нашествие, заляло Балканите точно по това време.