Б ойна кула носи славата на процъфтяващия някога град Червен, от който днес са останали само руини.
Тя е единствената запазена у нас в автентичния си вид от времето на Средновековието и е послужила като модел за възстановяването на Балдуиновата кула в Царевец. Нашественици разрушили до основи замъка на червенския болярин, жилищата на хората, църквите, но тя останала да стърчи като стража над останките, които продължават да разкриват пред археолозите тайни на средновековните хора. Бойната кула впечатлила и създателите на световния хит „Игра на тронове“ и те решили да я включат като дигитална заемка в един от епизодите на прочутата поредица.
Значимост
За средновековния град Червен, който е на около 35 километра от Русе, не се говори толкова, колкото за Перперикон и Царевец, но това не означава, че има по-малка значимост за българската история. В продължение на два века Червен е процъфтявал и се превърнал във втората по важност крепост след Царевец по време на Второто българско царство (XII – XIV век). Гледката от птичи поглед над останките кара дъха да спира. Средновековните хора са построили своя град върху скален каньон, заобиколен от три страни от река Черни Лом, така че враговете трудно да могат го достигнат и разрушат. Смятали, че високите отвесни стени ще бъдат непристъпни за тези, които дръзнат да атакуват крепостта. Но историята показва, че това все пак се е случило, и то няколко пъти. По потъмнялата скала археолозите продължават да откриват следи от опожаряванията.
Дъно
Някога, преди милиони години, тук е било дъното на море. Природата е изваяла тези отвесни скали, които придават невероятна красота на цялото Поломие. Благодарение на естествената защита Червен оставал малко встрани от военните действия и по тази причина документалните източници за средновековния град са твърде оскъдни. Но руините разказват много и всяка година разкриват нови и нови детайли от живота на хората през тази епоха.
Заради ограниченото пространство на скалния каньон градът не е можел да се разраства. Когато трябвало да се построи нова сграда, се разчиствали останките на стара, за да се освободи пространство. Високопоставените обитатели живеели в цитаделата, а обикновените хора - във външния град в подножието на скалата. Във вътрешното укрепление имало 80 сгради, шест църкви, кули и крепостни стени, които са ограждали цитаделата. Повечето от жилищните постройки били на два етажа, но имало и едноетажни. Най-важните елементи са били фортификационните съоръжения, а в източната част на крепостта били изградени две стени за по-добра защита.
Дупки
В цитаделата най-впечатляващ бил замъкът на червенския болярин. В двора имало малка църква и каменно стълбище, по което се стигало до водоизточника. През Средновековието дъждовната или изворната вода се събирала в щерни, които представляват издълбани в скалата дупки. Впрочем хората правели дупки в скалната твърд с различна цел, например, за да съхраняват зърно или хранителни продукти. Скалата се е „внедрявала“ в постройката - използвана била за подова настилка, за изсичане на стъпала. В една от проучваните жилищни сгради археолозите попаднали на неголямо по размер корито, рамкирано от симетрично разположени четири дупки. Отначало не обърнали внимание, но тази конструкция се повтаряла сред останките и на други жилищни постройки и тогава започнали да търсят обяснение за съществуването й в средновековните домове. По всяка вероятност това са отвори за надграждане на дървена конструкция - хоризонтални станове, използвани от хората за тъкане на платове.
Защита
В годините на своя разцвет Червен имал около 10 000 жители. В столицата Търново по това време са живеели 30 000 души. Естествената защита осигурявала дълги години спокойствие на червенчани. Кипял живот, занаятите се развивали, градът станал и седалище на една от големите митрополии, а това го превърнало във важен църковен и културен център. В Червен е имало епископски дворец и много православни храмове, от които досега са разкрити и проучени 16. Те изглеждали като храмовете в Несебър – с редуване на пояси от камъни и тухли.
Червен е опожаряван няколко пъти. През 1388 г. при нашествието на османците хубавите къщи, замъкът на болярина, епископската резиденция били разрушени до основи. Тогава оцелелите жители се преместили в ниското на по-леснодостъпни места. Историята на славния град останала в пепелищата.
Първият изследовател на Червен е Карел Шкорпил. Той направил подробна карта на крепостта, която специалистите ползват и до днес. През 1910 г. проф. Васил Златарски започва археологическо проучване, но редовни разкопки се правят от 1961 г. насам. Останките продължават да разкриват тайни и истории на средновековните обитатели на този процъфтяващ някога град.
Макет на крепостта от бъркалки за кафе
Тролейбусен шофьор от Русе направи макет на цитаделата на Червен от дървени бъркалки за кафе и го дари на Регионалния исторически музей. В продължение на четири години Николай Николов изработвал умаления модел, който завърши преди два месеца.
„Започнах през 2018 г. с резиденцията на червенския болярин. Консултирах се най-напред с дългогодишния проучвател на Червен Стоян Йорданов как да изглежда църквата във вътрешния двор. Той видя как съм я направил, но за съжаление почина и аз продължих да работя с археолога от Русенския исторически музей Светлана Великова, която участва в разкопките на средновековната крепост“, обясни Николов.
Макетът е в мащаб 1:100. На него може да се види освен замъка на болярина още и автентичната бойна кула, фортификационните съоръжения, двойните защитни стени в източната част на крепостта, църквите, жилищните и стопанските постройки.
Жанета Йорданова
