У беден съм, че европейската перспектива на Република Северна Македония няма алтернатива. Убеден съм, че рано или късно желанието на хората от двете страни ще доведе до отпадане на изкуствените настроения. Разбира се, за да се случи това, има много работа. Това обяви президентът Румен Радев, който е патрон на провеждаща се в София Национална конференция на тема: "Европейска перспектива за добросъседските отношения между Република България и Република Северна Македония". Водещ на форума е журналистът Бойко Василев.
Във форума участват вицепрезидентът Илияна Йотова, изтъкнати историци, дипломати, представители на различни организации. Конференцията е организирана от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките и Македонския научен институт и е в памет на Гоце Делчев. Днес се отбелязват 119 години от гибелта му.
Трите панела на конференцията обхващат следните теми:
- Първият панел е на тема "Гоце Делчев и общата история на Република България и Република Северна Македония - между фактите и идеологията". В него участват доц. Георги Георгиев, проф. Светлозар Елдъров и доц. Наум Кайчев.
- Проф. Ангел Димитров, доц. Георги Николов, доц. Спас Ташев, Коста Филипов, Иван Николов и посланик Марин Райков са участниците във втория панел на форума. Темата му е "Състояние и перспективи пред добросъседските отношения: Европейската зрялост на РСМ".
- Третият панел е посветен на "100 години организирано движение на македонските българи по света". Участие в него ще вземат проф. Трендафил Митев от Университета за национално и световно стопанство, Ник Стефанов, председател на клуб на МПО "Победа" - Торонто (Канада), Томас Лебамов от МПО "Пирин" - Чикаго (САЩ), Георги Църномаров от културен център "Иван Михайлов"-Битоля, Петър Колев - председател на ПП "Граждански демократичен съюз".
"В момента се вихри антибългарска кампания в съседната ни държава. Използват се всякакви механизми за лобиране и натиск върху България за компромиси. Скандалното преброяване открои дълбоките проблеми с македонските българи, каза още президентът. - Ясно е, че не всичко е черно и бяло. Като президент на Република България не мога и няма да направя компромис с правата на българските граждани в РСМ. Компромис няма да направя и с историята ни. Няма как да се съгласим с кражбата на историята, с нейната подмяна".
Държавният глава добави още, че е абсолютно недопустим е и езикът на омразата, който се използва в съседката ни спрямо българите.
"Големият въпрос е кога България ще даде съгласие за начало на преговорен процес. Винаги съм твърдял, че това трябва да стане след промяна в частта на Конституцията на РСМ за правата на българските граждани там", обяви Румен Радев и за пореден пък каза, че според него е редно да бъде вписана една единствена думичка - българи.
Държавният глава коментира и фактът, че скоро в САЩ ще се гласува проекторезолюция 741 на САЩ. Според Радев, ако тя се приеме, септември ще бъде обявен за месец на македонския език, култура и история в приноса за развитието на Щатите.
"Това нещо се върши под носа на дипломатите ни", каза още Радев. Държавният глава обърна внимание и на факта, че само различни организациите са реагирали и благодари на генералния ни консул в Чикаго за обръщението му към конгреса на Илиноис, защото това показва как отстояваме нашата политика.
"В това отношение се вижда липсата на единен център, който да обединява усилията на всички институции да има ясна стратегия и ресурси да отстояваме това културно и духовно пространство. В момента тя е пръсната из различните министерства", добави още Радев.
След словото си държавният глава даде думата на вицепрезидента Илияна Йотова. Тя се върна на събитие, което се случи само преди 20 дни.
"Открихме в Битоля български културен клуб, на българите живеещи в РСМ. За нас това е българският дом - там, където ще се говори за идентичност, традиции и ще се възпитават поколенията. В лапите на тежката пропаганда и с езика на омразата, нашите колеги от РСМ се опитаха не просто да омаловажат клуба, а и да говорят с език, който вече отдавна сме забравили. Аз зная много добре, че и ние имаме голяма вина. В последните години пропиляхме много възможности, българската политика и българската позиция можеше да бъде много по-активна на всяка ниво. Оставихме тези отношения да се развиват от само себе си и по инерция. Забравихме да покажем българската гледна точка и загубихме възможността да я представим пред нашите европейски колеги, далеч преди да започне да се говори за отваряне на преговорите. Не може да бъде направена и крачка назад с правата на българите в РСМ. Последния пример, който дадох, показва, че още сме много назад", категорична бе Йотова.
Според нея няма смисъл да сме в ЕС, ако не отстояваме правата и свободите на македонските българи.
"Загубили сме нещо много важно през годините - мястото на България в световния културен пъзел. Нашият образ не е ярък, а сме страна, която създава писменост, език, страна, която има какво да каже. В този смисъл е недопустимо да нямаме свой културен център, свой културен институт. Какво не ни достига? Или може би е нихилизъм или е фактът, че културата от години не е наш приоритет", добави Йотова.
В изказването си проф. Светлозар Елдъров обърна внимание на това, че без делата на Гоце Делчев Илинденско-преображенското въстание нямаше да е това, което познаваме днес.
"Никой не е можел да надвие Гоце Делчев в искреността, предаността и любовта му към народа, в готовността да му служи до степен на саможертва, в изостреното му чувство за справедливост, във вярата му в доброто начало на всеки човек. Именно с тези качества той поразява всички, които са имали шанса да го срещнат в Македония и Одринско. Като историци сме длъжни да пазим народната памет и да не допускаме да бъде подменяна по конюнктурни и други интереси", смята професор Елдъров.
Доц. Наум Кайчев припомни, че Гоце Делчев е роден в Южна Македония в едно типично българско семейство. Когато той се ражда, точно преди 150 г. на 4 февруари, фактически вече няколко години цялото население на Кукуш е изоставило Цариградската екзархия и се е присъединило към българската.
"Има свидетелства за тяхното семейство в българската екзархия. Същата година - 1907 г. на около 60-годишна възраст умира майката на Гоце Делчев - Султана, но баща му Никола доживява погрома на българското дело в Македония и когато родния му град Кукуш е опожарен от гръцките войски, той и семейството му бягат в България. Той почива в Горна Джумая в Благоевград", направи кратка ретроспекция доц. Наум Кайчев.
Във втория панел председателят на Македонския научен институт доц. Георги Николов каза в словото си, че организация не е свързана с нито една от политическите организации в страната. "Всякаква помощ е добре дошла, но ние не обслужваме партийни интереси, нашата кауза се казва "България", коментира той и напомни, че много от книгите и записките, които са се съхранявали в института, са били унищожени още преди години.
Доц. Николов обърна внимание, че кражбата на историята ни се правела при пълно несъобразяване с историческите извори, защото в тях никъде не се споменавал "въображаемия македонски народ".
Съпредседателят от българска страна на съвместната българо-македонска комисия по история и образование проф. Ангел Димитров каза, че когато почитаме паметта на Гоце Делчев, мислим за смисъла на живота му, свободата на Македония.
"Повече от 2-3 г. не успяваме да стигнем до съгласие с нашите колеги от Скопие защо и как той да бъде честван като съвместна историческа истина. Причината е в сложните и понякога дълбоко противоречиви отношения между история и политика. Те се проявяват на различни нива. Властта винаги се отнася по два начина към историята - или се опитва да я приеме, или се стреми да я филтрира и променя силово до степен на отказ от фактите. Историята не може тотално да се контролира и затова българската самоличност няма да се погуби", обяви проф. Димитров.
Българският посланик във Великобритания Марин Райков смята, че със сигурност РСМ ще включи българите в своята конституция.
"Въпросът е защо това трябва да е обект на преговори, то трябва да стане от само себе си, каза той. - В интерес на България и нашите съюзници е РСМ да започне преговори за членство в ЕС. България обаче има искания, които са справедливи. Тя не изнудва Скопие, както твърдят някои официални лица там. Няма причина да изнудваме РСМ. Нелепо е да се определя като изнудване поставянето на условия за започването на преговорите. България не блокира процеса. Тя има очаквания в преговорната рамка да бъдат заложени определени нейни искания".
"В отношенията между РСМ и България не присъстват малцинствени въпроси. Ние говорим за държавотворен народ. Неговото включване в конституцията ще му даде не само достойнство, но и правни инструменти да защитава правата си. Не познавам политик, който да може аргументирано да ми обясни защо българският народ не може да бъде равноправен на останалите в РСМ", каза още Марин Райков.
