Н а 21 юли 1981 г. само 5 дни преди да навърши 39 години умира дъщерята на Тодор Живков, Людмила. Загадъчната й смърт и днес близо половин век продължава да бъде повод за появата на различни версии, слухове, клюки, някои от които толкова жълти, че е недостойно дори да бъдат написани.
На пръв поглед в смъртта на Людмила няма никаква външна намеса, но както по-късно споделя и собственият й баща: „Възможно е и аз да не знам всичко докрай“. А самият факт, че Живков не желае да се води разследване за смъртта на неговата дъщеря, показва, че той може би е знаел или поне се е досещал откъде е била „поръчана“ неговата любима дъщеря.
А поръчката е идвала толкова отвисоко, че дори и той не е посмял да търси истината. Казано направо, доста вероятно е зад смъртта на Мила, както я наричат нейните познати и приятели, да стоят дългите ръце на Кремъл и службите на страховитото КГБ. За съжаление това никога няма да бъде установено категорично. И все пак с какво дъщерята на Генералния секретар на Българската комунистическа партия и дългогодишен ръководител на българската държава би могла толкова силно да разлюти съветските другари, че те да я убият? За да отговорим на този въпрос, трябва да направим един бегъл поглед на живота и обществената дейност на Людмила Живкова и отговорът може би сам ще се появи пред очите ни.
Биография
Людмила е по-голямото от двете деца на Тодор Живков и съпругата му д-р Мара Малеева. Родена е на 26 юли 1942 г. в село Говедарци само няколко години преди преврата от 9 септември 1944 г., след който започва и политическата кариера на нейния известен баща. Завършва Руската гимназия, а след това и Историческия факултет на СУ. Очевидно е, че тя е била нарочена от баща си да го наследи начело на държавната власт, каквато е традицията сред голяма част от червените диктатори. И за разлика от своя брат Владимир тя не разочарова своя баща. В разстояние само на едно десетилетие, през 70-те години на ХХ век, тя заема последователно различни високи постове, сред които на председател на Комитета за изкуство и култура, който е с ранг на министър. А от 1976 г. е член на ЦК на БКП.
Още от ранните си младежки години обаче „червената принцеса“ Людмила се оказва, че е доста различна и някак си не се вписва в традиционните представи на другарите по върха на държавното управление с шаблонно мислене и закостенели мозъци. Мила има доста различни и разчупени виждания за много от нещата в живота. Тя събира около себе си млади интелектуалци, с които обсъжда теми табу. Интересува се от религии, езотерика, среща се с дисиденти на комунистическите режими. И ако у нас това е повод за мърморене, но под сурдинка, защото все пак това е дъщерята на Първия, то в Кремъл недоволството от поведението и действията й далеч не е толкова прикрито. Особено отявлен враг на Людмила е тогавашният шеф на КГБ Юрий Андропов, който я определял като внедрен буржоазен враг и шпионин на върха на българското държавно управление. Известно е, че когато съветските тайни и не чак толкова тайни служби набележат някого за унищожение, той не може да се спаси. Достатъчно е да споменем убийството на Троцки чак в далечно Мексико и убийството на българския дисидент Георги Марков в не толкова далечния Лондон.
Депресия
На 12 ноември 1973 г. на път за летището, където трябва да изпрати баща си на поредното му държавно посещение, 31-годишната Людмила катастрофира с колата си. Този инцидент обръща живота й и тя започва да се интересува от алтернативни форми на лечение, търси билкари и знахари и отказва медицинска намеса и лечение. А от началото на 1981 г. изпада и в тежка депресия. Причината за това са направените разкрития за злоупотреби със сериозни финансови средства в ръководената от нея служба „Културно наследство“. Депресията е толкова силна, че Людмила дори престава да ходи на работа, а с близките си споделя, че се чувства предадена от хора, които е смятала за свои верни приятели. Макар и зает с държавните дела, Тодор Живков е следял с тревога здравословното състояние на своята дъщеря и в началото на лятото на 1981 г. прекарва заедно с нея 30 дни на Боровец. На 20 юли обаче, без да го предупреди, тя неочаквано решава да се върне в София. И оттук започват тайните и загадките около нейната смърт, даващи основание и за множеството слухове и твърдения.
Според служителя от УБО Димитър Мурджев, който бил личен телохранител на Людмила, тя е открита мъртва във ваната на банята си на 20 юли около 18,00 часа от жената, която се грижела за жилището й, а тя от своя страна веднага съобщила на Мурджев. Твърди се, че край ваната имало опаковки от силни приспивателни, които трябвало да докажат, че тя е сложила сама край на живота си. И това действително би било извън съмнение, ако не са някои набиващи се на очи несъответствия, пораждащи въпроси без отговор.
Акт
На първо място в официалния смъртен акт, подписан от четирима лекари професори, сред които е и нейният вуйчо Атанас Малеев, смъртта била настъпила чак в 2,00 ч. след полунощ на 21 юли 1981 г. Тоест цели 8 часа по-късно от времето, за което Мурджев твърди, че е видял Людмила вече мъртва във ваната. Какво е наложило тази промяна на времето. На второ място линейката, която е извикана по спешност, идва с голямо закъснение, за което дори и да е била все още жива, Людмила е щяла да почине. И не на последно място дори и на самия Живков е разрешено да види мъртвата си дъщеря едва часове по-късно. И тук, разбира се, идват догадките и подозренията. Ами ако Людмила не се е самоубила, а е била убита с отрова, вкарана й чрез инжекция. И е трябвало да мине достатъчно време, за да се разсее и изгуби тази отрова в кръвта и организма й? Това обяснява много добре огромното времево несъответствие между разказа на Мурджев и официалното съобщение. Едва ли е нужно да обясняваме, че в Москва са истински магьосници, когато трябва да се измисли някаква неоставяща следи отрова, имитираща инфаркт, инсулт и всякакви заболявания.
Намеса на съветските служби обяснява и фактът, че Тодор Живков на практика не взема никакви мерки, за да се установи истината за смъртта на неговата дъщеря. Като че ли той се досеща каква е и знае, че разкриването й е невъзможно и би му струвало поста, а може би и главата. Господарите в Кремъл не прощават някой да им се меси в работата.
Камък
Интересна подробност е историята с пръстена на Людмила Живкова, подарен й от един индийски гуру. Пръстенът бил с тюркоаз, а гуруто обяснил, че ако камъкът му започне да потъмнява, това означава, че човекът носещ този пръстен, е отровен. В началото на април 1981 г. Людмила споделила с някои от най-близките си хора, че камъкът на пръстена й започва да потъмнява. Историята е разказана от Любомир Левчев, който е бил сред най-близките на Людмила приживе. Дали тя е истина или е плод на градския фолклор, не може да се каже. Но тя потвърждава версията, че някой много сериозно е искал дъщерята на Живков мъртва. И този някой очевидно е бил човек с власт и много сериозни финансови и други възможности. Което отново ни навежда в посока Москва и Кремъл. И това също не е голословно твърдение. Самата Ванга била изненадана от смъртта на Людмила и казала, че тя е била неестествена, внезапно и на нея нищо не й е било съобщено от духовете, с които тя контактува. Няколко дни по-късно агенти на Държавна сигурност предупредили Ванга и Любомир Левчев да си затварят устата и да не говорят повече по темата за смъртта на Людмила Живкова.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Иван Първанов
