С лед края на Втората световна война личният пилот на британския министър-председател Уинстън Чърчил продължава да лети, но вече в гражданската авиация. Стенли Хинкс става пилот на израелската авиокомпания Ел Ал, където го чака спокойна и безгрижна кариера. Той обаче не предполага, че животът му ще приключи в небето над България при ужасяващи обстоятелства.
Тази година се навършат 69 години от злощастния случай с полет 402. На 27 юли 1955 г. пътнически самолет „Констелейшън“ 149 излита от Лондон, презарежда във Виена и продължава планирания си полет към Тел Авив. Над Югославия израелският самолет, пилотиран от бившия пилот на Чърчил попада на силен вятър и гръмотевична буря. Двамата пилоти докладват, че навлизат планирано във въздушното пространство на Гърция, но допускат навигационна грешка и се оказват над територията на Народна република България.
Противовъздушната ни отбрана засича на радарите самолета и по тревога са вдигнати два изтребителя МиГ-15. Те са от 18-и изтребителен авиополк, излитайки от авиобаза Доброславци, отговаряща за въздушната отбрана на София.
Нашите летци бързо настигат израелския самолет, като пред носа му са изстреляни трасиращи сигнални откоси, целящи да предупредят пилотите му, че са в чуждо въздушно пространство.
Изстрели са произведени и от двата родни изтребителя. Стенли Хинкс и неговият колега първоначално откликват на заповедта на българските пилоти за принудително кацане. Те пускат колесниците и задкрилките, знак за предстоящо приземяване и поемат към София.
Малко след това бившият пилот на Чърчил самонадеяно решава, че ще може да се измъкне от ескортиращите го МиГ-ове, прибира колесниците и обръща в посока Гърция. Тогава генерал Величко Георгиев дава заповед да се открие огън по бягащия към южната ни съседка лайнер.
Северно от Петрич българските изтребители започват стрелба. Уцелени са двете крила, където са резервоарите с керосин.
Самолетът бързо започва да губи височина. На 600 метра от земята той се разкъсва на части и избухва в пламъци. Всичките 51 пътници и 7 члена екипаж загиват.
От българска страна е имало сериозни опасения, че самолетът не е пътнически, а шпионски. В ранните години на Студената война всяка държава от двете страни е била изключително подозрителна към шпионаж по въздуха.
След свалянето на израелския пътнически самолет избухва международен скандал. В крайна сметка България поднася своите извинения на Израел и изплаща компенсации на близките на загиналите. До мястото на катастрофата не са допуснати израелски следователи, а видеозаписът от камерата в един от МиГ-овете мистериозно изчезва.
