З а един премълчаван и в наши дни славен български генерал от първата половина на XX век е настоящият ни разказ. Пълководец, чийто бурен живот преминава през дветe Балкански, през Първата и Втората световни войни. Овладял писмено и говоримо пет езика – немски, руски, турски, италиански и сръбски, генерал Васил Бойдев става доверено лице на цар Борис III, който го изпраща на тайни дипломатически мисии в Москва, Берлин, Румъния, Полша, Чехия, Югославия.
Началото
Васил Тенев Бойдев е роден на 1 януари 1893 г. в Казанлък. Завършва Военното училище в София и на 2 август 1912 г. е произведен в подпоручик. Получава назначение в 7-и конен полк, където служи като кавалерист през войните от 1912 до 1918 г. С баща си Теню Бойдев, също офицер, воюват заедно в Първата световна война - двамата са ранени край Битоля.
След Ньойския диктат от ноември 1919 г. кариерата на младия офицер продължава в погранични участъци. През 1929 г. вече подполковник Бойдев получава назначение в Кавалерийската инспекция, а през 1933 г. е назначен за началник-щаб на 8 пехотна дивизия.
За кратко е началник на Военното училище, след което през 1936 г. царят му възлага задачата и създава почти от нулата Военновъздушните войски на България.
Пратеник
Генерал Васил Бойдев печели доверието на цар Борис III, който му възлага деликатни тайни мисии. В Германия се среща многократно с Херман Гьоринг, а през есента на 1939 г. е изпратен от царя в Москва с мисия за доставка на оръжия. Това се случва, когато хитлеристка Германия и сталинска Русия са съюзници чрез сключения пакт Молотов-Рибентроп. Съветският генерал Шапошников му обещава оръжие, но само ако се сключи договор за взаимопомощ. Ген. Бойдев не се хваща на клопката и се завръща в София без оръжие, но и без искания договор.
Среща
На 19 януари 1941 г. царят изпраща ген. Бойдев в Брашов, Румъния, за среща и преговори с немския фелдмаршал Вилхелм Лист, за да се отложи преминаването на близо 600-хилядна армия на Вермахта през България за Гърция в операция „Марита“.
В издадените години по-късно спомени Бойдев разказва за срещата, на която заявява: „В миналото войните забавиха нашия стопански и културен напредък. Българският народ се отвращава от войната и ще реагира против, ако се обяви такава. Говорил съм с генерали и министри, всички смятат, че тази война ще ни разори изцяло...“ Той моли фелдмаршала да уведоми фюрера, че „отлагане на подписването на Тристранния пакт ще даде възможност за изясняване на политическата обстановка”. Фелдмаршалът отговаря: „Ще преминем през България и без ваше съгласие“. Бойдев му обяснява, че преминаването през планините в януарските снегове ще затрудни германската войска. Лист все пак обещава да говори с Хитлер, „на когото не е безразлично отношението на българите”.
След няколко часа Бойдев отново е очи в очи с Лист: „Към полунощ изложих мнението ви на фюрера. Съгласи се известно време да се отложи подписването...“
В София напористият германофил Богдан Филов нахлува в кабинета при Бойдев: „Кой ви е упълномощавал да преговаряте за отлагане подписването на пакта?“.
А царят го посреща с усмивка в двореца с думите: „Поздравления! Това, което не можа цилиндърът, направи го фуражката!“.
Македония
През 1941 г. ген. Бойдев напуска Въздушни войски и царят го изпраща за командир на разположената във Вардарска Македония Пета армия. Той решително се намесва срещу някои своеволия на българската административна власт към местното население и хората го приемат радушно. Дори кръщават село Пещани Генерал Бойдево.
На 14 януари 1942 г. в Скопие ген. Бойдев участва в тържествата за годишнината от подвига на Мара Бунева. Излизащият в Скопие вестник „Целокупна България“ пише, че „началникът на Скопския гарнизон генерал-майор Васил Бойдев е в ложата заедно с родителите и брата на героинята, с които води сърдечен разговор“.
Ген. Бойдев е недолюбван от окупационната хитлеристка власт, защото им отказва сътрудничество за издирване на еврейските семейства и изпращането им в концентрационни лагери.
През месец май 1944 г. си подава оставката като командир на 5-а българска армия, след като военният министър Даскалов го обвинява, че не е съдействал на германците при екстрадирането на евреите и не е преследвал сърбоманските партизани. Отговорът на генерала е: „Аз съм български генерал, а не жандар!“.
Лагер
Скоро идват новите властници и ген. Васил Бойдев е осъден като царски офицер. За присъдата му утежняващо обстоятелство е и че неговият син Стефан, който е военен летец, успява да избяга в Италия и не се завръща. Изпратен е в лагер в каменната кариера край Севлиево. После ген. Бойдев е интерниран в Троян, където живее със съпругата до смъртта си на 24 април 1984 г. на 91-годишна възраст.
През 1969 г. изселеният в Троян генерал диктува своите спомени в 505 страници с помощта на Иван Пейковски, главен редактор на вестник „Троянски глас”, и машинописката Мария Якимова. В тези години е немислимо мемоарите му да бъдат издадени в книга, затова той предава ръкописа „От юнкер до генерал“ във Военноисторическия архив - Велико Търново. Едва през 2012 г. Военното издателство – София, издава спомените на генерал-лейтенант Васил Бойдев със заглавие „От поручик до генерал“.
Спомени
Предлагаме на читателите малък фрагмент от прелюбопитната случайна среща във влак през 1936 г. на ген. Бойдев и абдикиралия монарх Фердинанд.
Генерал Бойдев тръгва с влак за Полша в спален вагон през Белград, Будапеща, Чехия, Одерберг (Бохумин), Лвов, Варшава. Осъмва в Будапеща и отива във вагон-ресторанта да закуси. Връща се в купето и заварва стар човек в голф и каскет, подпрян на бастун между краката. На закачалката виси шинел, на пагона извезана буквата Б с корона. Кондукторът се оправдава: „Аз го предупредих да отиде в съседното купе, за което е неговият билет, обаче той обърна бастуна, удари го в пода и каза, че ще остане в това купе, понеже е цар!“
Тогава ген. Бойдев разпознава цар Фердинанд и му се представя по войнишки: „Фердинанд си подаде ръката и я повдигна нагоре към главата ми. Беше ясно - по стар обичай искаше да я целуна. Така правехме някога“, пише генералът в спомените си.
Двамата близо два часа завързват разговор. В купето влиза старият камериер Митю - не могъл да намери нови вестници на гарата. Бойдев вади от багажа си нови българските „Заря” и „Утро”. Фердинанд забелязва снимка на цар Борис с френския президент Льоброн на парижкото изложение. После пита, свъсил вежди: „Продължава ли да ме мрази българският народ? Покрай него ме намрази и моят син“. Бойдев отговаря: „Аз не мога да говоря от името на българския народ, защото нямам мандат за това, но вярно е едно: всички ви смятат за главен виновник за двете наши военни катастрофи... Ние в академията сме отчели грешките всекиму, включително и на вас сме отредили един дял от тях. Сам Негово величество царят прие, че и вие имате грамадни грешки“.
Омраза
Фердинанд го прекъсва нервно: „Не ми говорете за моя син. Той ме зле мрази. Впуснал се е в една демокрация, която още не е необходима за българския народ. Не той води народа, а народът води него. И не е чудно един ден този народ да го заведе дотам, докъдето заведе Батенберг и мене... Вие учите юнкерите, че съм германски агент, че съм опропастил България, че ако не съм бил аз, България щяла да бъде велика... така ли е?“
Влакът спира на гара Одерберг (Бохумин) и двамата се сбогуват. Фердинанд продължава за Кобург, а ген. Бойдев се прехвърля на друг влак за Варшава.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Румен Жерев
