България ще се сдобие с карта на столетниците
По стъпките на дълголетниците в миналото и в днешно време тръгва културният антрополог гл. ас. Росен Гацин от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН.
От есента стартира експедиция, която ще търси така наречените сините зони в България. Това са онези райони, които могат да се похвалят с хора, които доживяват библейска възраст. Карата няма да показва само моментното състояние на населението. Учените ще направят сравнение между ситуацията сега и началото на 20 век.
Данни
„Ще сравним резултатите от първото преброяване на населението след Освобождението, за да видим как се променя продължителността на живота. Месните читалище ще бъдат включени, тъй като всяко читалище има свои гинеалогични, т.е. родословни схеми. Това може да се превърне в една национала инициатива, чрез която да се докаже, че България може наистина да бъде една синя зона. Наименованието на тези зони идва от цвета на химикалките, с които учените са отбелязвали районите със столетници. Идеята ми е да открием сините зони в България и да видим какво помага на дълголетието“, отбелязва културният антрополог.
Цветко Ангелов, дълголетник от село Камено поле, Врачанско
Според последните преброявания на населението най-дълго живеят жените в София, а най-кратко- мъжете във Видин. Изследването ще бъде фокусирано в областите Благоевград и Смолян заради дълголетниците и столетниците там. „Всички знаем, че в Родопите дълголетието е пословично. Проучвания обаче ще има и в Северозападна България, защото там в миналото е имало много висок брой столетници“, уточнява ученият. Индикаторни селища в област Враца са селата Камено поле и село Лик, където открихме надгробната плоча на човек, доживял 130 години. В Родопите пък феномена на дълголетието ще се проучва в село Дрангово. Още няколко селища ще бъдат индикаторни в Странджа.
Планина
В планинските райони почти винаги има по-голям брой столетници. „Това може да се обясни с повечето движение. В планината човек не върви само по равен терен, а се изкачва и слиза. Движението допринася за дълголетието“, отбелязва той. Много се говори за храната като фактор на дълголетието. В началото на 20 век киселото мляко е било много актуална тема и всички са си мислили, че то допринася за по-дълъг живот. „Колко хора обаче, които ядат кисело мляко достигат такава възраст? Изследванията в сините зони показват, че повечето столетници се хранят умерено и не ядат до пълно засищане. Изяждат 80 % от порцията си“, казва още ученият. Изследването ще се опита да даде отговор на въпроса дали социалните контакти и взаимоотношенията допринасят за достигане до преклонна възраст.
Културният антрополог проучва до каква степен географския принцип е важен за дълголетието. Затова сравнява Странджа с Родопите и Северозападна България. Статистиката сочи, че най-много столетници в момента живеят в София. „Тук стигаме отново до това къде е роден столетникът. Защото той може 95 години да е живял на морето и последните 5 или 10 години да живее в София“, уточнява Гацин.
Теренна експедиция в Родопите, село Дрангово
На 109 години
Баба Есма е най-старата жена у нас
Най-възрастната жена у нас е баба Есма Мустафова. Родена е през 1917 година, което означава, че е на 109 години. Тя е от село Подкова, област Кърджали. Жената споделя, че през целия си живот не е спирала да работи. Родила шест дъщери. „Още една година и баба Есма ще бъде обявена за свръхстолетница. Това са хора достигнали 110 години - такава възраст достига един човек на 7 милиона души по света. Здрава жена е баба Есма, хапче не пие, болница не знае. Хапва овче кисело мляко, много яйца и зеленчуци. Сутрин закусва принцеси с чай. Обича да пие кафе. Слага си къна на ръцете и краката. Носи златните си пръстени, подарени от децата, както и брачната си халка“, съобщават от БНТ. Официално е доказано, че друга българка е доживяла до 111 години. В момента най-възрастната дама на Балканите е румънка, родена през 1915 година.
Семейство от дълголетници от Северозападна България
Във вестниците през миналия век
Хвалим се с 3000 столетници
През 1919 година във вестниците в България се появяват "митологични" публикации във вестниците и се твърди, че нашата страна е първа по брой столетници в Европа. Говори се за над 3000 души, стигнали преклонната възраст. „ Това разбира се е местен патриотизъм, който идва от объркването на рождените дати на преселниците, защото по това време е имало много. Интересен факт е, че тогава, когато хората не са имали години за пенсия, те добавяли 5 или 10 години над възрастта, когато хората нямали акт за раждане. Така се получава, че столетниците у нас са били над 3800, което не е реално. Едно преброяване от 1927 година доказва, че у нас има 158 столетници. Това е значителен брой за Европа“, разказва ученият.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Милена Димитрова
