– Проф. Ненов, намирането на останки от мамут край Ряхово се превърна в световна сензация, макар че това не е необичайна находка. Палеонтологични колекции има в цял свят и те са събирани точно по този начин. Кое е специфичното в случая и изненада ли ви широкият отзвук?
-– Безспорно ни изненада, но това е една много приятна изненада. Благодарение на вас, медиите, новината за мамута достигна до много хора. Още след първия ден потребителите на социалните мрежи на музея достигнаха 700 000, което е едно доста голямо число. Най-много досега сме имали 300 000, когато работехме по Римския пазар на Сексагинта Приста. Интересът в случая е толкова голям не само защото безспорно имаме важно откритие и защото е летен период и хората се нуждаят от позитивни новини. Основният фокус е река Дунав и световното събитие е, че тя пресъхва. Ниското ниво на Дунав буквално обрича на бедствие хората, особено в долното течение – лошо е за поливането, за корабоплаването, а това е свързано с доставки, търговия и бизнес като цяло.
– И в същото време Дунав разкрива тайните си.
– И да, в случая фокусът е върху намирането на останките от мамута край русенското село Ряхово. Колегите се постараха много, направиха не само изземване на тези материали, които се виждаха от брега, но и с помощта на рибари минаха с лодка един участък от 100 метра в двете посоки – на изток и на запад. Всичко, което се виждаше, е проверено и са взети още материали, така че имаме доста находки оттам.
Експерт от музея в Русе: Зъбите са на млад мамут
– Намирани ли са и преди останки на мамут, които Дунав е „криел“ стотици хиляди години?
– Намирани са и са ни били предавани. Баща ми работеше на дълбачка по Дунав и аз още като малък често съм виждал в изгребания материал различни зъби, за които се знаеше, че са на мамути. С наносите, с пясъка, с чакъла реката влачи различни вкаменелости. Ние сега говорим за кости на мамут, но това всъщност не са истински кости, те са фосилизирани и са станали вкаменелости. Такива вкаменелости се търкалят по дъното с всичко, което Дунав носи по течението. Така достигат до местата, където се извършват драгажни дейности. Музеят има сключено споразумение с Дунавския драгажен флот и ние периодично получаваме от тях различни вкаменелости и археологически находки, открити в пясъка и чакъла. Обработваме ги и ги съхраняваме. Това, което сега се намери, е изключително важно, защото мястото не е в руслото, тоест останките не са донесени от реката.
НЕВЕРОЯТНО! Откриха останки на мамут у нас
– И местни жители твърдят, че са виждали останките в предишни сушави години, тоест костите са си стоели там.
– Възможно е, тъй като това е периферията на реката. Предполагаме, че там е имало блато и не е изключено този екземпляр да е загубил живота си на това място. Важно е да се каже, че говорим за праисторически животни отпреди стотици хиляди години, но всъщност техният край и изчезване на Балканите е в края на последния ледников период преди около 12 000 години. В определен период тези животни са съжителствали с праисторическия човек и не е изключено въпросният мамут да е бил подмамен на това място, да му е устроен капан и да е бил убит. Нямаме категорични доказателства, за да предположим нещо повече, защото виждаме само отделни части от животното, но тази хипотеза е напълно възможна.
– Намерихте ли и други вкаменелости при работата на терен?
– В тези стотина метра сме попаднали и на други находки и не всичко е от мамута. Например една част, също фосилизирана, е от плешка от елен. Вероятно и други животни са се озовали в това блато. Прави впечатление цветът на костите. Виждаме как изложените в нашата експозиция кости на мамути и други хоботни бозайници са бледи, да кажем кафеникави, но са светли. Те са бледи, защото са намерени във варовиковите кариери и са попили този цвят, докато намерените сега са много тъмни. Вероятно са стоели в калта на блатото и са поели този цвят във времето. Костта на елена е по същия начин фосилизирана и има същия цвят, което говори, че и тя е от праисторическо време.
– Как определихте, че костите са на космат мамут и че той е бил млад?
– Формата на зъбите определя спецификата на отделните видове праисторически хоботни бозайници. Може да се определи и по други части, но ние не разполагаме с такива, които са запазени цели. Имаме долна челюст и точно зъбите са категоричен показател не само за възрастта, а и за вида на животното. Разликата в зъбите на степния мамут и на косматия мамут се вижда с просто око. При по-старите мамути ламелите са на по-голяма дистанция едни от други. Колкото са по-близко разположени, толкова видът е по-близък до нас, хората, в еволюционен план. За да се получи такава разлика, са минали стотици хиляди години. Затова и колегите са категорични за вида на мамута и за възрастта му.
– Какво ще се случи по-нататък с костите?
– Първо, трябва да ги изсушим, за да може следващият материал, който ще ги консервира, да се нанесе, тъй като в момента костите са много крехки и ронливи. Не говорим за някаква намеса, която външно да личи, като мазане с лак например. Свързахме се с колегите от Националния природонаучен музей в София и Палеонтологичния музей в Асеновград. Преди сме носили кости в Асеновград за консервация и може би пак ще я направим там или ще използваме тяхната технология. Тук не става дума за някаква специална лаборатория или някакви други изследвания, а за химически разтвори, които консервират костите. Може да използваме материалите и нашият препаратор да направи консервацията. Междувременно се надяваме да пристигнат и колегите от София. След това ще решим за експонирането на находката в екомузея в Русе, в който се намира най-богатата колекция на вкаменелости на хоботни бозайници в България. Изложен е и макет на космат мамут в действителни размери.
– Има ли в експозицията други кости на космат мамут?
– Това не са първите кости на космат мамут в палеонтологичната ни колекция, но не сме имали досега челюст. Имаме няколко челюсти от други праисторически хоботни бозайници. В колекцията на екомузея например е изложена единствената в света най-цялостно запазена долна челюст на Mammuthus rumanus. Това е най-старият мамут в света, такава челюст има само в Русе и находката е по-рядка и от тракийско съкровище. Освен нашата долна челюст в Румъния има няколко части от този най-стар мамут и в Лондон, а може би и другаде, но тези места със сигурност са изключително малко. Челюстта е намерена в пясъчната кариера край с. Босилковци, Русенско, и е от сбирката на Михаил Халваджиев.
– Как е събирана през годините палеонтологичната колекция на музея, така че тя да стане най-богатата у нас?
– Колекцията ни е една от четирите в България. Другите са в Националния природонаучен музей в София, Палеонтологичния музей в Асеновград и в Софийския университет, където под купола има цял скелет на мамут. Началото на палеонтологичната ни колекция е поставено от Михаил Халваджиев – първия уредник в отдел „Природа“ на Русенския музей. Неговата сбирка постъпва по времето на социализма – в края на 50-те или началото на 60-те години. Халваджиев се е съветвал със специалисти от Природонаучния музей „Григоре Антипа“ в Букурещ, за да определи част от костите. Междувременно ние сме откривали, получавали, събирали още материали от Дунав и не само оттам, а и от кариерите.
Трябва да кажа, че палеонтологичната колекция на екомузея е за всички, тя не е за мен, не е за колегите, тя е за специалистите, за да работят с нея. Неслучайно не всички материали са изложени, а и няма нужда от това. Ние ги събираме, защото науката се нуждае от още доказателства. Ще дам един пример. Периодично от Дунав излиза по някой зъб на мамут и за нас е много любопитно да видим какъв е този зъб. Представете си, че е на най-стария мамут. Всяко свидетелство е важно за науката. Много се надявам и други хора да имат съвест като Петър Николов от Ряхово, който съобщи за находката, и да се обадят в музея, защото ние имаме нужда от доказателства, дори за тези незапомнени времена преди стотици хиляди години.
– Намирани ли са вкаменелости на мамут на другия бряг на Дунав в Румъния? Има ли интерес от румънски специалисти към находката от Ряхово?
– Заместник-кметът на Гюргево Йонел Мускалу, който преди това беше директор на музея там, веднага сподели новината в социалните мрежи. Дойде екип на румънската телевизия „Антена 1“ и направи репортаж. Има интерес и това е обяснимо, защото регионът е общ, говорим за нашия Дунав. Ако днес сме намерили ние, утре ще намерят те. Всички музеи по Дунав от румънска страна, а аз съм ги посещавал, започват разказа си за своето място с един зъб на мамут и след това продължават с праисторическите хора. По този начин те говорят за тази екосистема, в която първобитните хора, както сме ги наричали в миналото, са съжителствали с мамутите. Тези животни не са били единствените и най-важни за праисторическия човек същества, но той ги е виждал, били са в една обща екосистема. Да, намирани са вкаменелости на мамут и на другия бряг на реката, щом са изложени в музеите. По-голямата част от блатата са в румънската част, където брегът е по-нисък, нормално е да се откриват и там.
– Какви находки, намирани при драгажни дейности, са предавани в музея?
– Освен кости на праисторически животни има и вкаменелости от 300-400 милиона години назад във времето – на охлюви, раковини, включително и на дървета. Не всичко е изложено в екомузея, но е съхранено. Ние пазим ценностите и този доказателствен материал един ден може да послужи за изследване и анализ от следващите поколения. Има едно проучване, че музеите в Европа показват в експозиции между 2 и 4 процента от своите сбирки. Разбира се, Русенският музей не е нещо по-различно. Тук се има предвид и археологията с многобройните гърнета и всякакви други предмети. В случая с палеонтологичната сбирка поне половината от находките са пред погледа на посетителите, защото тези експонати са важни и защото самата сбирка е действително впечатляваща.
– Голяма част от вкаменелостите са от кариери – от 50-те и 60-те години, когато в социалистическа България се строи усилено. Къде в региона на Русе са намирани по-важни находки?
– Както вече споменах, долната челюст на най-стария мамут Mammuthus rumanus е намерена в кариера в Босилковци през 60-те и тя е от сбирката на Михаил Халваджиев. Слава Богу, и тогава е имало хора, които са забелязвали вкаменелостите и са ги отделяли. Преди години колеги от музея изкопаха от кариерата в Пиргово една бедрена кост и сега тя е в музея. Има, разбира се, и от други места.
– Отзвукът за мамута направи доста добра реклама и на екомузея в Русе. Очаквате ли повече посетители?
– Екомузеят продължава да е най-посещаваният музей в Русе, но винаги е хубаво да се припомни за съществуването му. Няма лоша реклама. Ние показваме кости и на други праисторически бозайници и те са не по-малко интересни от намерените край Ряхово. Ще се радваме на повече посетители.
Това е той:
- Завършил е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“
- Работи в Русенския исторически музей от 1996 г., а от 2001 г. е негов директор
- През 1999 г. защитава докторска дисертация
- През 2025 г. e председател на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО в Париж
- В края на 2025 г. става доктор на науките с темата „Рибари по Дунав. Наследства и културен пейзаж“
- Изследването му излезе наскоро в книга
Жанета Йорданова
