З евс, Дионис и Митра. Това са само част от божествата, които можете да видите в предстоящата изложба на Националния археологически институт с музей-БАН, която ни връща цели 6000 години назад. „Забравените божества“ представя едни от най-ценните свидетелства за религиозния свят на древните общества, населявали днешните български земи.
Образи
Посетителите на изложбата могат да се запознаят с образите на забравени божества, култове и митологични персонажи – от Великата богиня майка на праисторическите земеделски общности до Зевс, Дионис, Митра, Тракийския конник и други божества от тракийската, гръцката и римската религиозна традиция, казват от екипа на Националния археологически институт с музей-БАН.
Любителите на историята могат да видят 213 редки артефакта и да проследят развитието на религиозните вярвания по българските земи от началото на неолита до Късната античност/ Експозицията ще може да бъде разгледана от 7 август до 17 януари 2027 г.
Изложбата предлага пътешествие през повече от 6000 години духовна история и представя едни от най-ценните свидетелства за религиозния свят на древните общества, населявали днешните български земи.
Сред акцентите в експозицията са десетки експонати с висока научна и художествена стойност, реставрирани специално за изложбата и показвани пред публика за първи път. Чрез фигури на божества, оброчни дарове, култови предмети, монети, статуи, релефи, накити и предмети от всекидневния живот изложбата разказва историята на религиозните идеи и вярвания през различните епохи.
Полша се диви на Хераклея Синтика
Обяснение
„През хилядолетията човекът непрекъснато е търсил обяснение за света около себе си – за неговия произход, за силите, които го управляват, и за мястото си в него. Артефактите, събрани в изложбата, са жива археологическа илюстрация на този дълъг път на търсене и осмисляне. Те не само разказват историята на древните вярвания, но и ни напомнят за връзката между ограниченото човешко съзнание и необятността на света“, казва гл. ас. д-р Калоян Праматаров, единият от кураторите на изложбата.
Милена Димитрова
