С туденти от Великотърновския университет откриха уникален печат на един от най-силните и знакови български владетели цар Симеон I Велики. Печатът е на 1100 години и е бил намерен при археологически разкопки и проучвания в района на средновековния манастир на Георги Синкел, известен сред историците и археолозите още и като манастира на чъргубиля Мостич в столицата на Първата българска държава Велики Преслав. В разкопките участват студенти от III курс в специалността „Археология“ на ВТУ, а ръководител на разкопките е доц. Росина Костова.

д

Печатът е оловен и има изображения и от двете страни. На лицевата страна е представена Света Богородица с нимб около главата. Тя държи в ръка медальон с образа на Младенеца. От двете страни на изображението е изписано на гръцки език „Майка Божия“, а друг надпис отново на гръцки език гласи „ни миротворния василевс Многая лета“. На обратната страна на печата пък е изобразен самият български владетел в царствени одежди и типичната стема (корона). В дясната си ръка държи кълбо с поставен върху него кръст, а в лявата лабарум (военно знаме стандарт), опрян на лявото му рамо. Това са все инсигнии, показващи царското му достойнство. За това кой е изобразеният на печата владетел ни помага кръговият надпис от тази страна, който гласи: „На Симеон василевс многая лета“.

Досега в България са открити общо 19 оловни печата, като само три от тях са намерени при разкопки и проучвания в археологически обекти. В историческите музеи във Велики Преслав и в Шумен се съхраняват два по-рано открити печата на цар Симеон Велики, където той също е титулуван „български василевс“. Изображенията на владетеля върху тях са сходни с това върху сега намерения печат. На тях царят също е представен в тясна връзка с Божия син и като негов наместник на земята и носител на светската власт. Върху някои от печатите има надписи освен на гръцки и на латински език. А освен Божията майка има изображение и на самия Христос.

Интерес сред историците буди въпросът от кой период на управлението на Симеон са печатите, върху които той се е титулувал „василевс“. А върху някои и като „василевс на ромеите“. Според някои историци най-вероятно титлата му е била дадена след военната кампания на българския владетел срещу Византия от 913 г. За да го смири и умилостиви византийския двор му е дал титлата „василевс“. По-късно обаче самият Симеон е започнал да се самотитулува „василевс на ромеите“. Това очевидно не се е понравило на новия византийски император Роман Лакапин, тъй като в едно от писмата си до Симеон той пише: „Недей мисли, че като си разорил целия Запад, можеш поради това да се наречеш василевс на ромеите“.

Освен печатите на цар Симеон Велики от времето на Първото българско царство се съхранява и печат на неговия наследник цар Петър I. А в Националния археологически музей се пазят още и печати на някои от владетелите от Втората българска държава: Калоян, Борил и Иван Асен II.