М оже да ни се струва, че континентите на Земята са неподвижни, но предстоят големи промени, изтъкна Би Би Си. Сега сме в средата на цикъл от разделяне и сливане, като след 200-250 милиона години ще се образува нов суперконтинент, изчисли международен екип от геолози.
Листа
Когато разглеждаме положението на седемте континента на картата, лесно може да се предположи, че те са неподвижни. От векове хората са водили войни и са сключвали мир за техния дял от тези територии въз основа на предпоставката, че тяхната земя и тази на съседите им винаги е била там и винаги ще бъде.
От перспектива на Земята обаче континентите са листа, които се носят по едно езеро, изтъкна Би Би Си.
А загрижеността на хората са дъждовна капка върху повърхността на едно листо. Навремето седемте континента са били събрани в една маса – суперконтинент, наречен Пангея. Има доказателства, че преди него е имало и други в течение на над три милиарда години: Паннотия, Родиния, Колумбия/Нуна, Кенорланд и Ур.
Цикъл
Геолозите знаят, че суперконтинентите се разпръскват и събират циклично, а ние сме на средата на един такъв цикъл. И така, какъв вид суперконтинент може да има в бъдеще на Земята? Оказва се, че има поне четири различни траектории, по които може да се поеме. И те показват, че земляните един ден ще живеят на много различна планета, която ще прилича на извънземен свят.
За геолога Жоао Дуарте от Лисабонския университет пътят към изследването на бъдещите суперконтиненти на Земята започнал от едно необичайно събитие в миналото. Това е земетресението, което ударило Португалия една съботна сутрин през ноември 1755 г. Това бил един от най-мощните трусове за последните 250 години. Той причинил смъртта на 60 000 души и изпратил цунами през Атлантическия океан.
Това, което го правело особено странно, било местоположението му. „Не би трябвало да има големи земетресения в Атлантика“, заяви Дуарте. Земетресения от този мащаб обикновено стават в зони, където океанските плочи се гмуркат под континентите и се стапят в горещата земна мантия.
Трусът от 1755 г. обаче станал край „пасивна“ граница, където океанските плочи под Атлантика се вливат гладко в континентите Европа и Африка.
Механизъм
През 2016 г. Дуарте и негови колеги предложили теория за това, което може да се случва по границите между тези плочи, където се задава голям разрив. „Това може да е един вид инфекциозен механизъм“, обясни той.
Или пък като раздробяването на стъклото между две малки дупки в предното стъкло на една кола. Ако това е така, зоната на субдукция може да се разпростре от Средиземноморието край Западна Африка и вероятно край Ирландия и Великобритания, като донася вулкани, издигането на планини и земетресения в тези региони.
Дуарте осъзнал, че ако това се случи, може да доведе до евентуалното затваряне на Атлантика. Ако и Тихият океан се затвори по същия начин – което вече става по протежението на т.нар. огнен пръстен, в крайна сметка ще се образува нов суперконтинент. Той го нарекъл Аурика, тъй като бившите континенти Австралия и Америка ще бъдат в центъра му.
Варианти
След като Дуарте публикувал предложението си за Аурика, той се замислил и за други бъдещи сценарии. В крайна сметка неговата траектория не била единствената, предлагана от геолозите. Той започнал да общува с океанографа Матиас Грийн от Бангорския университет в Уелс.
Двамата осъзнали, че имат нужда от някого със способностите да създава цифрови модели. Този човек се оказал колежката на Дуарте Хана Дейвис, геолог от Лисабонския университет. Сътрудничеството им довело до създаването на четири сценария. Освен че моделирали по-детайлна картина на Аурика, те изследвали още три възможности, като всяка от тях обхващала период от 200-250 млн. години от нашето време.
Първият сценарий показвал какво ще се случи, ако се запази статуквото: Атлантикът остава отворен, а Тихият океан се затваря. В този случай суперконтинентът, който се образува, бил наречен Новопангея. „Това е най-простият и най-вероятен сценарий, базиран на това, което разбираме сега“, заяви Дейвис. В бъдеще обаче може да има и геоложки събития, които да доведат до други конфигурации.
Например има процес, наречен ортоверсия, при който Северният ледовит океан се затваря, а Атлантикът и Тихият океан остават отворени. Тогава континентите ще дрейфуват на север и ще се групират около Северния полюс, с изключение на Антарктида. При този сценарий се образува суперконтинент, наречен Амазия.
Конвейер
Най-накрая възможно е разпростирането на морското дъно в Атлантика да се забави. В средата на океана има огромен хребет, който разделя две плочи – той се простира от Исландия чак до Южния океан. Там се образува нова литосфера, действаща като конвейер.
Ако разпростирането се забави или спре, и се образува нова граница на субдуктивна плоча край източния бряг на Америките, ще се получи суперконтинент, наречен Пангея Ултима, който изглежда като огромен атол.
Тези четири цифрови модела означават, че геолозите вече имат основа, с която да тестват други теории. Например сценариите могат да помогнат на учените да разберат ефекта, който различните суперконтинентални групирания може да имат върху приливите, както и върху климата в далечното бъдеще, изтъкна Би Би Си.
Стефан Цончев
