С телиян Партовски от Враца кара „Мерцедес” от 1972 година. Червената немска машина, произведена точно преди 50 години, изглежда като току-що излязла от завода и определено събира погледите не само на познавачите.
Червеният 50-годишен Мерцедес е сефтето на умелия реставратор
В гаража на 46-годишния мъж има и една червена „Лада” от 1988 година, която също е като нова и е в движение. Това са първите две стари коли, които е реставрирал и си ги държи като талисмани.
Стелиян казва, че има бензин в кръвта. Обича всичко, което се движи по пътищата и по-трудните терени. Още като дете му проличало, че цял живот ще се занимава с коли и че няма да наследи професията на майка си, която е уважаван лекар гинеколог.
„По цял ден си разглобявах играчките, за да видя чарковете им вътре, и много се ядосвах, ако не успея отново да ги събера”, спомня си той с усмивка.
Стелиян е завършил текстилния техникум във Враца, който вече не съществува. Но нито ден не е работил по придобитата в училище специалност. Отдал се на голямата си страст – автомобилите.
А хобито си на реставратор на стари брички открил през 2017 година. То вече е част от професията му, защото има много клиенти за подмладените от него таратайки и той ги продава. Маниаците го търсят, тъй като бързо се разчуло, че той прави абсолютно прецизна пълна реставрация, като използва оригинални части.
„Насочих се главно по възстановяване на популярните в България по времето на соца автомобили, защото оригинални части за тях все още се намират”, разкрива Стелиян.
Наред с подновените лади е дал нов живот и на един полски ФИАТ 125. А една възродена от него оранжева жигулка е минала границите на страната ни и лети с новите си собственици от Германия по немските пътища.
Друг чужденец, но от Австрия, пък се радва на реставриран от Стелиян вехт скутер „Веспа”. Франц Пиркер не можел да скрие емоцията и възхищението си, като видял мотора от известната италианска марка не на витрината на магазин, а в гаража на майстора във Враца.
Стелиян казва, че за него най-важна е автентичността и прецизното изпълнение. Не прави никакви компромиси в това отношение, затова една реставрация му отнема по няколко месеца. Признава, че най-много време си е „играл” с последната подновена от него кола.
Става дума за жигули комби. Харесал я през лятото на 2020 година, когато бил на ретро събор във Видин с друга кола и бил награден с купа за първо място.
С тази Жигули комби мераклията си е играл цяла година
Продал му я Мартин от Монтана, който го уверил, че всичко в колата е напълно автентично. Но състоянието на въпросния ВАЗ 2102 „Жигули“ било като на кола, карана 37 години и живяла под открито небе. Оригиналната боя била изгоряла от слънцето, ръжда имало по всички детайли, дъното почти го нямало, а хромираните елементи отдавна били загубили своя блясък.
Стелиян стартирал проекта си за реставрация през декември 2020-а и работил по него цяла година. Каквото по нея не подлежало на ремонт, го поръчал от Русия. По думите му не е проблем намирането на нови механични части, но е по-трудно с хромираните детайли. Фаровете например е купил от Чехия, а стоповете – от Стара Загора. Реставраторът свалил и 1,2-литровия двигател на колата и го ревизирал напълно.
После върнал 62-те к.с. в коша и ги свързал към новите системи и инсталация. Единствената разлика със заводското състояние на тази жигула, произведена през 1984 г., е скоростната кутия. Тъй като колата няма да иде в музей, а ще се кара, оригиналната 4-степенна трансмисия е заменена с 5-степенна.
Сега реставраторът със златни ръце е изправен пред друго предизвикателство. Да направи като нов един син „Москвич”, произведен през далечната 1965 година. Но за него ще запретне ръкави през март. Защото през зимата е отдаден на другото си хоби – да кара ски.
Синият Москвич от 1965-а е поредното предизвикателство за майстора
Спуска се по пистите във Врачанския Балкан и по другите ни зимни курорти. През почивните дни с него е съпругата му Вержиния и двете му дъщери Сияна и Гергана. Горд е, че и двете му момичета вече са много добри на ските.
„Аз съм един щастлив човек, имам прекрасно семейство и хоби, което превърнах в професия”, разкрива Стелиян след поредното си спускане по пистата в местността Пършевица на Врачански Балкан.
Райна Тошева
