0

Г лас народен - глас божи: резултатите от национален референдум подкрепят кръстоносен поход срещу престъпността. 

Президентът на Еквадор Даниел Нобоа се допита до народа си с 11 въпроса и мнозинството от него подкрепи мерките за засилването на ролята на държавата в борбата срещу криминалните групировки.

Еквадорците обаче не подкрепиха икономическите реформи на президента Нобоа,  предаде испанската новинарска агенция ЕФЕ, цитирана от БТА.

Гражданите на латинската държава с население от 18 милиона изразиха вчера по време на национален референдум широка подкрепа по предложенията на президента за засилване на борбата срещу организираната престъпност, но обърнаха гръб на плановете му за икономически реформи.

GettyImages

От 11-те въпроса на референдума еквадорците с между 62 и 73% от гласовете подкрепиха девет от тях, свързани с мерките за засилването на ролята на държавата в борбата срещу криминалните групировки. Гласуването с „не“ надделя по въпроса за международните арбитражи (65%) и легализирането на почасовите трудови договори (69%).

Референдумът служи и като барометър за популярността на Нобоа, след като стана президент преди по-малко от пет месеца и с приближаващи на хоризонта избори през 2025 г.

GettyImages

Нобоа, който пое властта на 23 ноември, беше избран, за да завърши 18-те месеца, които оставаха от мандата на предшественика му Гилермо Ласо, след като реши да разпусне парламента, за да избегне гласуване за импийчмънт, предизвиквайки предсрочни избори.

Сега 36-годишният Нобоа, най-младият президент в историята на Еквадор, е обявил кръстоносен поход срещу организираната престъпност и в началото на годината обяви "вътрешен въоръжен конфликт" срещу бандите, които той започна да определя за терористични групи и „извъндържавни военни актьори“.

GettyImages

С референдума обаче неговото предизборно обещание за създаване на работни места за младите се сблъска с пречка заради отказа да се легализират почасовите договори.

Три от въпросите, за които е гласувано положително, влизат веднага в сила, след като официалните резултати бъдат обявени, тъй като се отнасят до поправки на конституцията от 2008 г., въведена по време на президентския мандат на Рафаел Кореа.

Първият, с най-висок положителен вот (73%), се отнася до въоръжените сили, които се присъединяват към полицията в операциите срещу организираната престъпност.

С 65% "за" ще бъдат приложени и екстрадициите на еквадорците, поискани от властите на други държави, а с 60% одобрение на референдума ще бъде създадена система от съдилища по конституционните въпроси.

Останалите мерки, при които гласът с „да“ надделя, включват законопроекти, които трябва да преминат през парламента, като поверяване на въоръжените сили на контрола над достъпа до затворите, които са в сърцето на кризата със сигурността в страната.

Същият път ще последва затягането на наказанията за деяния, свързани с организираната престъпност, както и премахването на присъдите без условно освобождаване.

Парламентът трябва да реши дали да обяви за престъпление притежанието и носене на оръжия, предназначени за изключителна употреба от полицията и въоръжените сили, както и да приеме механизми те да бъдат оборудвани с оръжия, иззети от престъпници и за експроприация на незаконни стоки.

„Защитихме страната, сега имаме повече инструменти за борба с престъпността и за връщане на мира в еквадорските семейства“, написа Нобоа на профила си в социалната мрежа „Инстаграм“.

Експрезидентът Кореа, който водеше кампания срещу 11-те предложения, смята отказа по двата икономически въпроса за победа на народа и „явно поражение“ за Нобоа.

„Еквадорският народ сложи край на един амбициозен диктатор“, заяви Кореа.

С повече от 13,6 милиона еквадорци, призовани да гласуват, референдумът имаше 72% избирателна активност и беше помрачен от убийството на директора на затвора „Ел Родео“ в град Портовиехо и опита за бунт в затвора в град Кеведо, който остави най-малко четирима ранени.

Седмицата преди гласуването беше белязана и от убийствата на двама кметове на градове, където се водят незаконни минни дейности, а също тежката енергийна криза, която принуди правителството да наложи прекъсвания на тока, за да ограничи потреблението.