0

СКОПИЕ, от нашия пратеник, АНДРЕЙ АНДРЕЕВ

А, Левски, давайте, казва служителят на Фронтекс, европейска гранична служба, и дава знак да продължим. Действието се развива в сряда сутринта. Тогава първите групи "сини" фенове, както и самият отбор на Левски, атакуваха Скопие. Разбира се, там са и пратениците на NOVA и "Мач Телеграф".

Чужденецът, който е пратен тук от далечно кътче на онази част на Европа, където няма граници, дава вид на човек, който знае всичко за мача между Шкупи и Левски. Браздата е мината. Остава едно препятствие... Проверката от другата страна. "Журналисти, чакайте малко", казва служителят от Северна Македония и звъни на шефовете. Разговорът е кратък и тръгва с документите към сградата с началството.

"Пускаме само с акредитация", казва той. Ясно, проверка. Времето изведнъж върви бавно, много бавно. Отзад се вие опашка. Процедурата явно отнема време. След около 30 минути служителят е привикан и идва с документите. "Извинявам се, приятен ден. Какъв обаче е тоя български отбор.. Какви са тези 5 бразилци", казва той.

Проверките вчера са още по-сериозни. Гледат се ваучери за билети, колите се тарашат здраво. В ничията земя дори се заформят агитки. А целта на комшиите е, колкото се може повече коли да тръгнат заедно. И с кордони, който да ги отведе до фен зоната, определена за агитката на Левски.

"Така ще бъде по-лесно за нас", признават полицаите. В сряда униформените почти не се виждаха. А Скопие нямаше вид на град, който приема мач с такъв заряд. Напротив, хората са улисани в делата си. Хвърчат на тротинетки и колела, а по този показател може би вече настигат Нидерландия.

"Не говорете на български - няма да ви отговорят", казват мнозина преди да заминем. Още при първите покупки на неща като GSM - карти, това клише е разбито. Служителите веднага гледат да си пласира стоката, без да се правят на интересни. Пада и друго твърдение, че дадени неща може да се купят само с карта. Обичаме си кеша на Балканите. Това е ясно.

Следват обиколки из града и снимане на забележителности, никой не обръща внимание на българите, които по двама, по трима или повече обикалят центъра. "Какъв мач ще има?", питат единствено други чужденци, които са попаднали в хотела, в които българските журналисти се оказват заедно с отбора на Шкупи. "Левски София - Шкупи", е отговорът. "Приятелски..", продължават те.

Оказват се германци, дошли да видят тази част на Европа, която сигурно им е тъмна Индия. "И как така сте в един хотел", учудени са те. Няма как да обясним, както не можем да си обясним и пълните заведения и ресторанти. Макар сряда да е известна и като Малкият петък. Местните явно предпочитат да ядат навън и кипи живот като за последно. Цените са прилични. Вечерята излиза 20-25 лева. От ресторантите с музика започват да се чуват и рефрени от Сектор Б. Явно пивото и лютата ракия дойдоха добре на феновете. Никой не им обръща внимание, която от своя страна води до липсата на спорове и напрежение.

Е, препирни има. Те са свързани с разделението между левскарската общност. Мъри, Наско, Мъри, Наско... Се повтаря на висок тон. Глъчта утихва. А в тъмното се виждат и сенки на полицаи.. Застраховали са се местните.

Утрото не е по-различно от предното. Летят тротинетки, колелета. Местните си действат по задачите, а за чужденците са снимките на паметниците и разходките. Този път полицаите са на всеки ъгъл. От рано. Днес е ден за старата част с калдъръмените улички, къщичките, които са превърнати в магазинчета, работилници, кафенета. "Левски", чуваме от едно от тях и собственикът му ни показва палец нагоре. В друго пък следва изненада. Лекция против политиците, раздялата и т. н.

"Ма защо им обръщате внимание на тези хора...", казва продавачът. "Ние, с вас, защо да се мразим. Обичам София, пазарувам там. Какво са делим като отиваме на едно място. Там, където са моят и вашите деди. Ние Македония, българи, сърби, хървати, босненци и албанци сме един народ - балканци", нарежда той. Ние се съгласяваме." А знаете ли кой е погребан на 200 метра от вас. Не знаете, защото не пишат. Онзи, когото имате и за ваш - Гоце Делчев. Сещат се за него само за честванията. И гъмжи от полиция. А, сега идете и му се поклонете. Кажете да дойдат и други. Защото тази година българите, които идват тук, са малко", казва още той и ни посочва пътя, малка, почти незабележима улица.

Там е тя, малката черква, където почива големият герои. Пред нея няма тълпи от туристи. Последните минават около нея. Влизаме вътре и излизаме бързо.. Да не му нарушим покоя. Достатъчно политици и учени му ровят костите. А все пак в Скопие сме за цар футбол. "Не вейте знамена", съветва един от патрулите. "Иначе ходете където искате", допълват униформените. Страх ги е от пияни, защото стават буйни. А в това време пивото се лее като Вардар, левскарите окупират кръчмите. Все по-често се чуват и сирените. Гледа полицията да си върши работата. И за да може Скопие да се събуди спокойно, както вчера и онзи ден.