М инимум 1000 шофьори изкарват прехраната си с таксиметрови курсове на черно всяка нощ в София и големите български градове. Бройката стига 1500 души в петък и събота вечер, когато търсенето на превоз е най-високо. Това научи „Телеграф“ от свои източници от лицензирания таксиметров бранш.
Шофьорите, които нямат лиценз за таксиметров превоз, използват лични автомобили, които не са регистрирани като таксиметрови коли. Те използват няколко различни приложения, чрез които клиенти си поръчват превоз – повечето наследници на Mаxim, познат още като руския Uber. След като през 2019 г. Комисията за защита на конкуренцията нареди на дружеството „Такси Максим“ ЕООД да спре да извършва превози, самата фирма спря дейността си, но приложенията за свързване на клиенти и шофьори останаха. В момента най-популярни са Taxsee, Таxsee Driver, както и TUDA. Водачи, намиращи клиенти чрез тях, могат да бъдат видени на „стоянка“ пред почти всички нощни клубове и големи заведения в София, Пловдив, Варна и Бургас.
Щета
“Реално държавата към този момент не е свършила нищо, за да защити регламентирания бранш. Срещу нас стои огромен сектор, който работи изцяло в сивата икономика – не плаща данъци, осигуровки, административни такси. Имало е моменти, в които един от всеки три курса в София бива изпълняван чрез тези нерегламентирани платформи“, каза за „Телеграф“ Кирил Ризов от Съюз „Такси“.
Според бранша причината за безсилието на държавата са лесно заобиколимите текстове в Наказателния кодекс. Там е заложено наказание затвор за превоз на пътници без лиценз, но само ако това се извършва „по занятие“. Според дефиницията на НАП „по занятие“ означава, че дадено лице „системно, с цел придобиване на доход, извършва определени дейности в свой частен интерес“. По обичай у нас за „системно“ се счита нарушение над три пъти. Това означава, че за да бъде наказан даден водач, той трябва да бъде хванат да вози пътници на черно поне четири пъти.
Бройка
„Това е почти невъзможно, защото за да бъде засечено дори и едно нарушение, трябва съвместна проверка на МВР - Икономическа полиция, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) и НАП. Такива проверки обаче се правят много рядко, защото изискват огромно организационно и кадрово усилие. Това е и причината хващаните в такова нарушение водачи да са буквално единици годишно“, каза за „Телеграф“ Иво Манолов, бивш ръководен кадър в ИААА, сега председател на Сдружението на автотехническите експерти.
От браншовите организации работят върху пакет от законодателни промени, с които ще призоват депутатите да ударят нерегламентираните превози. Част от тях касаят Наказателния кодекс, в който трябва да бъде предвидено наказание затвор още при първо нарушение на водача.
Деян Дянков
