А ко се състави кабинет след вота, той ще бъде без ярки политически фигури, с ясен времеви хоризонт и с много ясни формулирани задачи. Това коментира пред „Телеграф“ социологът и политолог проф. Румяна Коларова. Тя добави, че в Европа има примери за над 20 такива правителства. Според нея обаче такъв тип правителства е най-нормалният начин и точна формула за излизане от политическата криза, където премиерът и министрите не са политически лица.
Политологът изтъкна, че ако партиите още веднъж не успят да формират кабинет, това ще ги постави в неудобна ситуация на местните избори.
Проф. Коларова е на мнение, че е голяма вероятността малките партии да не влязат в Народното събрание. Разликата между първите две ще бъде символно интерпретирана. Ако нито една малка формация не попадне в парламента, единственият работещ вариант според нея ще е коалиция между първите големи партии. Коларова добави, че през последните 2-3 години у нас се е наблюдавало обръщане към твърдите ядра, т.нар афективна поляризация, при която мобилизацията е на основата на омраза.“Афективната поляризация има две степни - да мразим партията или симпатизантите й.
Според Коларова обаче в момента сме преминали от афективна поляризация към афективно разстройство. „Голяма част от партиите в сегашната кампания, за съжаление и избирателите, се държат като в ефективно разстройство, имат неадекватни реакции“, смята тя. Затова в тази кампания ще е съдбоносна, защото политиците трябва да покажат дали ще запазят здравия разум. Коларова изтъкна още, че управленско решение не може да се случи, ако при кампанията се генерира омраза към политическия опонент и другите партии само за да се гарантира стабилна подкрепа.
Тихомира Михайлова
