- Изминала съм много, но сега настъпва един нов етап от живота ми
- Искам да остарея на Южното Черноморие, на моята скала
- Празнувам Свети Валентин с най-хубавото – с музиката!
- Изминала съм много, но сега настъпва един нов етап от живота ми
- Искам да остарея на Южното Черноморие, на моята скала
- Празнувам Свети Валентин с най-хубавото – с музиката!
- Белослава, през 2022-ра отбелязвате 22 години на сцената. Много ли са или са малко 22 години?
- Като че ли са точно толкова колкото трябва. Усещам, че това е едно начало на друг етап от живота ми, но пък и осъзнавам колко много път съм изминала. И как по пътя на времето се натрупва тежестта от годините в най-добрия смисъл на думата. Моята философия е, че човек трябва да взима работата си на сериозно, но не и себе си и затова много често съм подценявала нещата, които правя. Но усещам как заради многохилядната ми публика, която идва на концертите, всичко си е заслужавало – по тях разбирам колко много години заедно сме преживели и това ме научи да не подценявам труда си.
- Ако се върнем 22 години назад, попадаме в 2000 година. Какъв беше животът ви тогава?
- 2000 година имах едно много малко къдраво момиченце на име Божидара, която сега е на 24. Едновременно пеех, завършвах Консерваторията, грижих се за нея и бях в началото на творческия си път. Тогава телевизия MM направи страшно много за една огромна група музиканти, като ни даде трибуна. Тогава се появиха Мария Илиева, „Каризма“, Д2, „Остава“, Графа, Любо – силна плеяда. 2000 година беше много мощна година за българската музика и беше изписана само с хубави знаменателни знаци, че това е моят път. Получих много награди, понеже тогава излезе дебютният ми албум „Улици“, в който влезе и едноименният сингъл, който тогава заля всички класации. Взех награда за албум, за сингъл, за певица на годината – все неща, които ме караха да си кажа „Давай, това е твоят път“.
- Смятате ли, че сте достигнали най-големия си връх или той тепърва предстои?
- О, той със сигурност предстои. Макар че аз не съм от хората, които измерват пътя си с върхове. Аз измервам пътя си с удоволствието, с щастието, с радостта да бъда на сцената. Всяка среща с публиката, всяка моя песен, всяка стъпчица сама по себе си е връх.
-Как се е изменил музикалният ви почерк през годините и какво е останало неизменно в него?
-Много е трудно човек да избяга от себе си. Понякога съм си досадна и скучна, защото аз съм си автор на голяма част от музиката и на всички текстове и се питам „това вече не го ли казах“, чудя се не прилича на нещо друго. А това всъщност са етапи от живота ми, които колкото и да си приличат са знакови за мен и за хората, от чието име аз говоря като посланик. Защото говоря от трибуната на страшно много хора, които припознават в мен себе си. Така че съм отговорна за много от думите и посланията, които споделям. Променило се е това, че тази година ставам на 48 и нещата, които пиша, казвам и мисля са на 48. А, по пътя разбрах, че най-важното е човек да е откровен. Никога не съм правила нещо компромисно, заради това, че ще се хареса или че е модерно. Мисля, че това е едно от най-големите ми качества – че имам хигиена на личността и я следвам.
- Какво около вас ви вдъхновява?
- Аз съм много радостен човек и много обичам живота в цялата му същност. И то не защото търся мотивация да го обичам – събуждам се с обич и усмивка, много рядко съм в лошо настроение. За мен кучетата ми, дъщеря ми, съпругът ми, хубавият ми дом, хубавата храна, изключителните ми приятели, невероятните ми колеги – всичко това е повод за непрекъснато вдъхновение. Разбира се, има и не толкова хубави години, сега например една година нищо не бях писала и беше много стресиращо. Но това също е в реда на нещата. Много е интересно, че Дара като беше малка (тя вече не живее с нас), винаги правех вечерята, четяхме приказки, слагах я да си легне, изчаквах Евгени да заспи и тогава започвах да пиша, да пускам музика и да вадя тетрадките – чак след като те спят и вкъщи е спокойно. Никога не съм позволявала професионалното ми пространство да навлезе в личното, за да не ги ощетявам. Никога не съм казвала: „Оставете ме на мира, пиша“, винаги съм била първо за тях и после за себе си. За което не съжалявам, защото може би те са едно от най-голямото ми вдъхновение – да знаеш, че хората, които обичаш, спят близо до теб и ти имаш цялата свобода да твориш…
- Кога разбрахте, че музиката е ваше призвание?
- Все още имам сутрини, в които ставам и си казвам: „Може би бъркам с пътя си, може би нещо друго ме чака“. Искам да готвя, искам да стана психолог, да правя семинари, да давам надежда на хората. Обаче музиката се появи в живота ми, без да се натрапва – тя е ежедневно с мен. Аз съм непрекъснато в Spotify, в Shazam, слушам радио, обменяме и изпращаме парчета с колегите. Някак си музиката, без да иска, винаги е около мен. И много се радвам, че дъщеря ми веднъж ми изпрати един неин плейлист, който беше невероятно красив, музикантски, и си казах ех, колко хубаво, че тя от малка подсъзнателно е попивала от тази музика. Бях възхитена от вкуса й. Така че музиката някак си винаги, винаги е побеждавала в живота ми, тя е като властелин на сърцето ми. Не знам дали бих могла да бъде по-убедителна в нещо, отколкото в миговете, в които заставам на сцена пред публика.
- Може би затова новият албум, който готвите, е под надслова „Моята музика“?
- Истината е, че това е работно заглавие и аз много харесвам едноименния сингъл. Но познавайки себе си и емоционалността си, има вероятност да го променя. То означава не музиката, която правя, а музиката като моя свят – защото той е гигантски. Светът на музиката е безкрайна вселена и всеки, който го е преживял, знае колко мощен е. По албума работя с Антони Рикев повече от 3 години и много от темите са ясни оттогава, но ние ги оформяме като аранжимент и като текстове. Бобо от Bobo and the Gang написа за мен страхотни песни, така че за първи път ще имам албум, в който и текстът и музиката са написани от друг – никога досега не съм пяла чужд текст. И е голямо предизвикателство, но Бобо ме уцели право в сърцето. Сега впоследствие работим с Живко Петров, Вълен Милчев и се появяват още песни, за които не съм предполагала. Затова отлагам излизането на албума, но до края на годината ще е жив и ще тръгне по своя път.
- Готвите национално турне…
- Да. Но е сложно, защото културата не се подкрепя и да намериш средства да обиколиш и да наемеш зали отнема много време. Но сме по пътя. Тръгваме на 21 юли, когато е първата ми дата на Sofia Summer Fest, после в Копривщица на новия фестивал на Хилда и Александрина Пендачанска, след това има едно страхотно издание на Plovdiv Jazz Fest, след това идва и Аполония в Созопол. Лятото ще започне с много фестивални сцени, което е голяма радост за нас, защото там публиката е ценителска. Ще дадем много хубава посока, за да продължим после в останалите градове на страната.
- Предстои ви и издаването на документална книга. Как се стигна до това решение?
- От 20 години насам имам страхотен архив от невероятни фотографи и много мои почитатели, които идват и после ми изпращат снимки. От концерти, участия сцени – 20 години запечатани. Да не говорим за кориците и фотосесиите, които съм имала през годините… Та това няма да е толкова документална като история книга, колкото документална фотокнига – миниалбум с разкази, които подкрепят всички фотографии. Искам хората да видят този красив път, който съм извървяла с тях. Надявам се до края на годината да стане, седнала съм да пиша. 2022-ра е силна година за мен.
- Както споменахте, музикантите у нас често са изправени пред трудности. Вие в тази връзка мислели ли сте си някога да напуснете България?
- Никога. Аз много ценя свободата, която имаме в тази държава. Много съм свързана с близките си, с улиците, с корена си, страната ни. Никога не съм си мислела, че някъде другаде ще мога да получа свободата, разбирането и уюта, който имам тук, за да правя музиката, която искам, по начина, по който искам, и на езика, на който искам. Защото имаме един от най-красивите, дълбоки и чувствени езици. И това богатство бърка право в сърцето, когато го използваш правилно. Да пееш на английски е изключително лесно – всеки може да пее на английски, но не всеки пее на български.
- Как сте настроена за новото правителство, в което участва и вашият приятел Ицо Хазарта?
- Много вярвам в новото правителство и го харесвам, а да не говорим за Ицо Хазарта, който от толкова години прави заявка чрез музиката си като една социално ангажирана личност. Той винаги е иронизирал ситуацията в страната ни чрез песните си и сега, може би, тази е сериозната трибуна, от която ще може да говори от името на много хора.
- Освен на музиката сте отдадена и на друго изкуство – кулинарията. Какво най-много обичате да готвите?
- Имам над 120 кулинарни книги, събирани от целия свят, но най-обичам да импровизирам – да се прибера в 18:30, никой да не е пазарувал от дни и тъкмо от този полупразен хладилник да родя нещо ново. Като с новите песни – най-хубавата храна е тази, която още не познаваш. Какво ли не съм правила в кухнята. Аз така си почивам. Много пъти готвя просто защото това ме смирява и ми действа като медитация. Но специалитет са ми сармите във всякакъв вид и имам огромен архив от различи видове сарми – те имат водеща линия в моето кулинарно изкуство.
- Успявате да съчетаете изкуството с предприемачески дух, тъй като управлявате както продуцентска къща, така и ресторант и хотел. Трудно ли е това съчетание?
- Много. Това носи след себе си 24-часови безсънни дни и нощи, дори да имаш екип и формула. От 13 години имам хотел и ресторант на морето, от 8 години – в София, и работата с хора от съвсем друг социум от тези, с които съм свикнала като музикант, срещата с клиенти, не с публика, е различна. В началото си мислехме, че няма да се справим с моя съпруг, но открих, че както при музиката, така и тук, ако правиш нещата с любов, няма как да не намериш правилните хора, екип, публика или клиенти.
- Освен на сцената имате дълголетие и в брака си със съпруга ви Евгени Йонов. Запознали сте се още като деца, но каква е историята на вашето влюбване?
- Аз си бях влюбена през всичките години на моето израстване. Винаги Евгени Йонов е бил една от култовите софийски фигури, които аз много съм харесвала. И след като се върнах от Америка, а той от Австрия, се срещнахме на един концерт съвсем случайно – беше такова стълпотворение, не знаех дали даже ще ме познае, защото не се бяхме виждали от 5 години. Но той ми помогна да вляза в тълпата и още същата вечер беше абсолютно ясно, че ние няма да се пуснем. А после всичко стана много бързо и 3 месеца след това Божидара беше в моя корем. Когато нещата са писани да се случат, те се случват, без да е много сложно. „В истинските срещи няма разминавания“, както гласи една много хубава мисъл на Бърнард Слейд. И няма формула за продължителна връзка; най-важното е хората да могат да си говорят – това, което мислят, лошо или добро, да мине през очите на другарчето им. И другото е всеки да има своя професия, свят, който да брани, а другарчето му просто да е там, за да го подкрепя.
- Трифон Зарезан или Свети Валентин?
- Аз харесвам и двата празника. Трифон Зарезан ми е много скъп, защото моят дядо от Враца правеше страхотно вино и винаги началото на февруари ходехме на лозето, за да го подрязваме. Но Свети Валентин за мен също е много красив. Любовта е най-святото нещо и аз съм много романтична, но пък мъжът ми не е от най-романтичните. На 14 февруари в повечето случаи пея. А тази година по случайност „влюбеният“ ми концерт ще е на 19 февруари в Sofia Live Club. Така че аз си празнувам Свети Валентин с най-хубавото – с музиката!
- Знам, че много обичате да пътувате, но кое е вашето любимо място?
- Моето най-любимо място е на скалата на Южното Черноморие, където е моята къща, близо до с. Лозенец, местност Тарфа. Там забременях, там отгледахме Дара, там и до момента и зима, и пролет, и лято, и есен отивам с огромно удоволствие, защото виждам морето. Там искам да остарея, на моята скала – най-хубавото място на целия свят.
- Какво си пожелавате занапред?
- Искам да имам повече време за семейството ми, за Евгени. Искам така да си подредя нещата, че да можем да пътуваме заедно. Искам повече свобода в главата ми и смирение за мен и за близките ми. Смирението, знам от моята майка, е висш пилотаж на ума, защото те кара да си благороден, да си философ и да гледаш на нещата глобално.
ВИЗИТКА
-Белослава Бориславова Йонова е певица, текстописец и музикален продуцент, родена е на 10 юли 1974 г. в София
-Наричат я „певицата с ангелския глас“
-Завършва руското училище “А.С. Пушкин” и на 17-годишна възраст заминава за Лос Анджелис, където учи рекламна фотография
-Щом се завръща в България, завършва Държавната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”
-През 2000 г. излиза дебютният й студиен албум – „Улици“
-Активната й творческа биография включва участия в A to Jazz Festival, Международен джаз фестивал Банско, Sofia Jazz Peak, Plovdiv Jazz Fest, Аполония и др.
-През 2022 й предстои да издаде 5-и студиен албум и документална фотокнига
Монитор
