- Г-н Вълканов, как се отразяват цените на горивата върху разходите на търговците?
- Все още е рано да говорим за чувствителни ефекти върху търговията на дребно. Цената на горивата не се предава автоматично върху етикетите в магазина. Транспортните разходи представляват относително малък дял в себестойността на продуктите. Цената на енергията, или иначе казано на тока за небитови потребители, също е компонента в ценообразуването, особено при преработката на някои храни. От цената на природния газ пък зависи на 80% цената на азотните торове за земеделието. Така че картината е многопластова и ефектите ще се наблюдават тепърва във времето, ако цената на енергийните носители остане висока.
Затова е важно мерките да са добре премислени, таргетирани и навременни, за да може хем да се омекоти доколкото е възможно инфлационният натиск върху икономиката и потребителите, хем да бъде запазена стабилността на публичните финанси. Виждаме, че правителството вече е разработило пакет от мерки при различни сценарии и е важно те да получат официално одобрение, за да можем всички да работим в по-предвидима среда. Не по-малко важно е обаче, особено с оглед наближаващите избори и сформирането на 52-ро обикновено народно събрание, да не се изкушават политиците от прилагането на непазарни мерки, тъй като това би влошило много по-бързо ситуацията от всякакъв ръст на цените на горивата.
- Има ли заявки за повишение на храни от производители и при кои стоки е най-значително?
- Обичайно в началото на всяка година има натиск за повишаване на цените при различни доставчици, което се вижда и в изменението на цените на производител (при храните), измерено от НСИ. То обаче не се прехвърля все още към потребителите. Виждаме, че индексът на потребителските цени отчита значително по-малко увеличение и това най-вероятно се дължи на ожесточената конкуренция на пазара на дребно.
Извънсезонните плодове и зеленчуци като тиквички, домати, краставици, пипер и пр. е съвсем нормално да поскъпват зимно време, защото производството им е енергоемко или пътуват от другия край на света. Това са нормални процеси.
В глобален план имаме отлична реколта и добри запаси от предходната година, по-високо производство при много категории хранителни суровини и храни, така че в момента няма предпоставки за притеснения. Високите цени на енергията ще се прехвърлят през азотните торове в себестойността на продукцията през следващата стопанска година, затова евентуално по-отчетливо поскъпване може да се случи след средата на лятото.
- При вносните продукти има ли увеличение заради скъпите горива и в какви граници са?
- Кризата с горивата обхваща целия свят и ефектите ще се усетят навсякъде. Много по-важно е не да мерим със сантиметъра центовете, с които пълзят цените на бензиноколонките в България и Европа, а да наблегнем на категоричната необходимост да не се ограничава търговията, особено на храни. България има много лош опит през 2022 г. първо със забраната за износ на зърно, второ с блокирането на вноса от трети страни тогава. Тогава пазарът на слънчоглед колабира, много местни производители отказаха да продават в очакване на по-високи изкупни цени и олиото се изстреля до 5-6-7 лв. за литър. Ако искаме да преминем с по-малко сътресения за потребителите през настоящата криза, трябва да оставим пазара да работи.
- Има ли необходимост от някакви мерки от страна на държавата във връзка с повишението на цените на горивата?
- Изложеният от правителството пакет от мерки е добре балансиран и таргетиран така, че да подкрепи най-уязвимите потребители и бизнес оператори, без да застрашава финансовата стабилност. Тези мерки трябва час по-скоро да станат факт.
- Какви мерки бяха обсъдени с премиера Андрей Гюров?
- Премиерът и министърът на икономиката представиха пред екипа на СМТ работния вариант на мерките в подкрепа на производители, превозвачи, потребители. Акцент беше поставен върху производството, преработката и търговията с храни. Предвиждат се различни мерки за подкрепа на тези сектори от икономиката, при които инфлационният мултипликатор би бил най-голям. Те ще се активират при различни ценови нива на енергията.
От наша страна бяха представени инвестициите в зелена енергия и иновациите, в които големите търговци инвестират от години, с грижа за околната среда, но и с мисъл за намаляване на разходите. Постигнахме консенсус, че непазарните мерки биха нанесли единствено по-големи вреди, както и че не трябва да се създават изкуствени пречки пред вноса.
- Трябва ли да има по-нисък ДДС и при кои продукти според вас?
- Опитът от предишни кризи, в това число и в Европа, показва, че намаляването на ДДС има спорен ефект и е препоръчително да се избягва. Намаляването на ДДС би лишило хазната от ценни приходи, което в днешната ситуация ще създаде повече проблеми.
- Смятате ли, че таван на цените на определени продукти може да проработи в тази ситуация?
- Таван на цените, или таван на надценките, единствено може да влоши допълнително ситуацията и веднага обяснявам защо. Подобни мерки удрят директно потребителския избор, защото българските производители ще станат неконкурентни, а търговците няма да могат да зареждат нужните им количества. Същевременно цените на всички неконтролирани стоки ще потеглят стремглаво нагоре. Такъв натиск върху търговията на дребно може да създаде натиск за съкращаване на работни места и намаляване на заплатите, така че ще навреди много повече на обществото, отколкото имагинерните ползи, които се привиждат на политиците с леви убеждения.
Това е той:
- Изпълнителен директор е на Сдружението за модерна търговия (СМТ)
- Завършил е специалност „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ с профили „Икономика“ и „Право“
- Преминал е обучения към Центъра по агробизнес на Калифорнийския държавен университет в рамките на програмата „Кохран“
- Основател и управител на неправителствената организация „ИнтелиАгро“, която има за цел подпомагане развитието на устойчив и конкурентоспособен агробизнес в страната
- От 2018 година е и организатор на форума за търговия с плодове и зеленчуци InteliFresh
Елена Иванова
