0

В сички знаем онази популярна максима, че най-хубавите неща са безплатни. Можем да изреждаме много - прегръдката, целувката, усмивката и още. За хиляди столичани осигуреното място в детската градина е едно от най-хубавите неща, които може да се случат на децата им в ранна възраст. А обещанието за безплатни детски градини в цялата страна, което обявиха в плановете си от образователното министерство, звучи толкова примамливо, та чак невероятно.

Всички знаем онази популярна максима, че най-хубавите неща са безплатни. Можем да изреждаме много - прегръдката, целувката, усмивката и още. За хиляди столичани осигуреното място в детската градина е едно от най-хубавите неща, които може да се случат на децата им в ранна възраст. А обещанието за безплатни детски градини в цялата страна, което обявиха в плановете си от образователното министерство, звучи толкова примамливо, та чак невероятно.

Последните данни сочат, че 12 000 деца са останали без места в детските градини през юни 2021 година. Това е суровата статистика и тя няма да се промени, дори ако се реализират плановете за построяване на градини за 7000 малчугани. Тогава излиза, че за „половин България“, както обичат да наричат столицата по обективни причини, новината за безплатните забавачки звучи като подигравка. Получават нещо като айрян без кисело мляко.

Ясно е, че в много столични райони е пропуснат моментът, когато земята е била евтина, за да се изкупят частни имоти за достатъчно детски градини, но също така е сигурно, че не е нормално за европейска държава да има нови квартали, където няма нито една обществена забавачка или ясла, а в същото време в бивши ОДЗ са настанени канцеларии.

Решението обаче не е само в още и още строежи. Нещо е сбъркано и начините да се поправи може да се видят реализирани от интелигентните власти на развитите държави, които не строят на кило под натиска на вътрешната миграция, а правят така, че в столицата да не се изсипват все повече и повече хора, които съвсем логично търсят най-добрия живот и реализация за себе си и своето семейство. Всеки лесно може да провери как е постигнато това във водещите страни - с изграждане на автомагистралите и железопътните превози, осигуряване на условия за достъпни превози, както и с конкурентно платени работни места в повече области на страната, а не само в 2-3.

Има и други подходи, разбира се, и е интересно някой от законотворците ни досега запитвал ли се е дали не може в опита ни да преборим демографската криза да намалим примерно ДДС и за детските дрехи или да се приложат други привилегии за семействата с повече от един малък наследник.

Засега оставаме в сферата на мерките и плановете, кризата за София не се очертава да бъде решена, а в същото време в стотици градове в страната градините, в които са инвестирани милиони, стоят полупразни.

Така се оказва, че след 10 години отново може да е актуален онзи стар виц: „Ало! Обаждаме се във връзка със записването на вашето момченце за детска градина. Одобрени сте! Заповядайте утре да ви запишем. - О, много благодаря! Очаквахме тази новина с нетърпение. Ще трябва да ви откажем обаче, защото синът ни вече е втора година в университет.“