А гресията ни окова във веригите си. Тотално и безвъзвратно. Някак си видяхме лесен начин чрез нея да решаваме всеки проблем, да бъдем шумни и забелязвани от другите. По този начин се чувстваме и силни.
Агресията ни окова във веригите си. Тотално и безвъзвратно. Някак си видяхме лесен начин чрез нея да решаваме всеки проблем, да бъдем шумни и забелязвани от другите. По този начин се чувстваме и силни.
Това стана и модел за подражание сред подрастващите, които изпитват удовлетворение дори когато снимат побой между съучениците си и с гордост го качват в нета. Да протестираш и да изразяваш мнение е ценност на демокрацията. Но агресията подмени дори протестите. Защото да предизвикваш безредици, да се биеш, да искаш да нахлуеш в парламента, да искаш отмяна на мерки, които целят опазване живота и здравето на хората, е безумно. Не знам дали това са „шепа фашисти“, както ги нарече Ицо Хазарта от трибуната в пленарната зала, нито искам да заклеймявам определен електорат. Той е факт и защитава своите разбирания. Но това, на което станахме свидетели на 13 януари, не е нито защита на идеи, нито предлагане на алтернатива. Не видяхме и желание за диалог, което е парадоксално. Хора, които парадират, че искат демокрация, обявяват се против мерки във време на пандемия, която отнема ежедневно човешки животи, действат чрез методи, които всъщност нямат нищо общо с демокрацията. Дали да вярваш във вирус или не, както и дали да се ваксинираш, е личен избор. Трябва да е ясно и нещо друго - всеки е отговорен за собственото си здраве, но е длъжен да пази и здравето на околните. Затова струпването на хиляди на едно място, без спазване на дистанция и без маски - демонстративно, е безхаберие. И всичко това се случва в момент, в който дори от СЗО заявиха, че случващото се в България, високата смъртност във втора година от пандемията, когато има ваксини, е истинска трагедия. Лекари пък се задъхват от работа в стремежа си да спасят човешки животи. Циничното е, че докато те не могат да вдигнат глава от пациенти, навън едни хора искат отмяна на правила, които трябва да важат за всички. Демонстративно заклеймяват вируса, като казват, че такъв няма, а това е план на Бил Гейтс, че маските са измишльотина и сме попаднали в световна конспирация. И точно тези протестиращи само след няколко дни може да се нуждаят от медицинска грижа. Нелепо, нали? Още по-страшното е, че изпращаме такива хора в парламента, за да представляват една част от обществото. И днес точно представителят на тези хора в Народното събрание постави ултиматум на управляващите за отмяна на зелените сертификати и се закани, че следващият път недоволните ще нахлуят не само в сградата на парламента, но и в Министерския съвет.
Тъжното е, че дори не можем да протестираме интелигентно. Не умеем да предлагаме варианти за решения, така че да не застрашаваме живота и здравето на околните. Мислим само за собственото си его, за накърнената ни свобода, която всъщност се превърна в слободия. Май тепърва имаме да се учим на демокрация.
Монитор
