- Как отпразнувахте рождения си ден, г-жо Ганчева?
- Щастлива съм, че и тази година вестник „Телеграф“ отново ме потърси за интервю, както миналата година. Лео, ако ме потърсиш и догодина и ме намериш, ще бъда много, много щастлива. Пак съм на морето с любимите ми хора и ще ти изпратя снимка от същото място както преди две години. Сега съм в Свети Влас с любимия ми внук. Не празнувах моя рожден ден, чакам 100-годишнината (ха-ха), но затова пък направихме прекрасно тържество за имения ден на моя внук Владимир. Присъстваха всички негови морски приятели и за някои от тях купонът свърши с голямо вечерно къпане.
- Обадиха ли ви се колегите?
- Тъгувам за колегите си, които бяха гордостта на страната ни. Казвам гордост, защото те и тези, които сме още живи, бяхме първите птички на дипломацията. С чисто български песни, дълбоко съдържателни филми, прекрасни спектакли, прекрасна поезия, скулптори, картини. Имаше и един прекрасен фестивал - „Златният Орфей“. Всички те със своето изкуство отваряха душите и обичта на света към България.
- Какво се промени?
- Ние също обичахме френските шансони, италианските песни, филми, звезди, фестивали. Руските песни също със своя патриотизъм. А сега – това вече го няма. Тази промяна ме прави тъжна. С тъга искам да ви кажа, че тези, които славеха България, си отидоха бедни. Знаете кои са те. Държавите, в които аз съм била, българската естрада беше на почит. В тези страни бяхме настанявани в най-хубавите хотели, в големи апартаменти, престижни зали. Това бяха Русия, Италия, Португалия, Белгия, Судан, Грузия. На предпоследния фестивал в Сочи, където присъстваха стотици студенти и младежи от целия свят – от 54 страни. Когато запях „Моя страна, моя България“, всички запяха заедно с мен. Млади хора, пишете шлагери и прославяйте България!
- Освен певица сте и актриса. Участвали сте в емблематични филми, които се излъчват по телевизията и до днес. Какво си спомняте за тях?
- Ще ви разкажа някои куриозни случаи от моя кратък снимачен период. В един от филмите – „Розите цъфтят през всички сезони“, където участваха величия като Петър Слабаков, Виолета Гиндева, Васил Михайлов и великото участие на руския артист Михаил Улянов. В деня, в който той пристигна в Белоградчик, всички се бяхме събрали на терасата и го очаквахме с нетърпение. Той слезе от една кола, подпирайки се на нещо като бастунче, но когато видя колко хора го очакваха, той хвърли бастунчето и с младежка стъпка се качи на терасата при нас. Имах няколко сцени с него, но една от тях никога няма да забравя – влязох в неговата бръснарница, за да го поканя на градския панаир и не по сценарий той изведнъж ме сграбчи в силна богатирска прегръдка. Снимачният екип започна да се смее, режисьорът Георги Стоянов ми викаше: „Дърпай се, дърпай се!“. Не можах да се дръпна и останах в прегръдките на неговите силни ръце. Жалко за филма, но главните герои рано си отидоха.
- Тези дни се навършиха 80 г. от рождението на режисьорката Иванка Гръбчева...
- Снощи гледах 3-часов филм за нея и плаках, защото бяхме и приятелки... Първо - щастлива съм, че участвах в снимките на няколко филма на Иванка Гръбчева, която се оказа една от най-добрите кинорежисьорки, която откри много деца, които станаха герои на нейните прекрасни филми. „Деца играят вън“ – аз играех майката на малкия Митко, който по сценарий трябваше да се изгуби и наистина Ването го пусна по улиците да се разхожда, но през целия му път имаше наши хора и хора от миманса. Когато Митко разбра, че се е изгубил наистина, той се разплака, аз, разбира се, наистина вървях зад него незабелязано, изтичах, взех го в прегръдките си и започнах да го успокоявам. Хората, които минаваха покрай нас и не бяха от екипа, видяха случилото се и започнаха да ме обиждат: „Хулиганка! Оставила си детето“, но когато Ването каза край на епизода, стана прекрасен, същите тези започнаха пак да викат: „Леле, тези снимат! Как само ни изплашиха“. Ването рано си отиде, но остави прекрасни филми.
- Имате ли друга такава история?
- Няма да забравя и сценариста на „Бялото слънце на пустинята“ Ибрахим Рустамбеков, Зинаида Кириенко, Елена Драпеко, с които бяхме в продължение на 4 години на фестивал в Ялта. Един от най-красивите ми спомени беше с великия български артист Данката Матев, който игра мой баща в първия мой професионален спектакъл. С него бяхме безкрайно добри приятели. Помагаше ми да си направя ролята и непрекъснато ми казваше: „Дете, твоят талант сякаш извира“.
- Къде представяте таланта си сега?
- От 1961 година досега не съм слизала от сцената и както казва един мой приятел, ти си два пъти венчана за сцената. Веднъж като драматична актриса и веднъж като певица. Сцената е малка, но един живот не достига да я обходиш цялата. През всичките мои години песента не ме напускаше. С „Балалайка“ обиколих целия Съветски съюз. Имах 17 турнета в Русия с любимите ми музиканти от „Стакато“, „Балкантон“ и други. Най-великият ми спомен са двете незабравими турнета в Русия с Емил Димитров, с когото бяхме първата семейна звездна двойка. Последните ми 12 години съм заобиколена само от деца – веднъж в Камчия, където имах безброй концерти пред хиляди деца от цял свят и бях художествен директор на фестивала „Звездите на Камчия“, който се провеждаше под егидата на ЮНЕСКО. А сега пея със сборния хор от 2500 деца на заслужилата артистка Татяна Жданова.
- Не може да нямате забавни моменти и от музикалната сцена...
- Ще разкажа един куриозен случай с великата ни звезда Стефан Воронов. Със „Стакато“ имахме много съвместни концерти и в Стара Загора музикантите решиха да си направят една музикантска шегичка, като на една от песните му направиха няколко модулации. Стефан не се отказа и издържа на тях, усмихна се към „Стакато“ и каза: „Победих ви“.
- Какво бихте казали на младите таланти днес?
- Искам да се обърна към младите певци на България да пишат повече шлагери, за да бъде обичана и културата на страната ни. Пожелавам на такива талантливи деца като Дара и едно прекрасно дете като Валентин Велчев да прославят България.
- Имате ли човек до себе си сега?
- Искам да ви успокоя, нямам любим мъж, но от коледната баница ми се падна късмет „брак по любов“, така че очаквайте от мен новини (ха-ха-ха).
- Вълнувате ли се какво се случва в политиката?
- С политика не се занимавам, но искам да ви кажа, че съм на страната на моя изстрадал български народ. И тъй като съм човек на изкуството, сърцето ми се къса, че Златният век на българската култура постепенно отлита на небето.
- Стига ли ви пенсията?
- Човек може да живее с две и с двеста, така казваше дядо ми. Разбира се, нашите пенсии, имам предвид на артистите, не са кой знае какво. По едно време правеха списъци, за да ни се увеличат пенсиите. Какво стана обаче, не зная. Може на някои да са ги увеличили. Не съм проследила нещата. Ще го кажа така - вземам пенсия, която е малко над най-малката. Но не се оплаквам. Щастлива съм, че живея с дъщеря си и внука си. Те ми помагат.
- Помните ли първите си хонорари?
- От девети клас работя. Бях към драмсъстава на Двореца на пионерите. Имаше една преподавателка - Славка Матова, и преподавател Асен Траянов, не съм ги забравила. Учех в 130-о училище в квартал „Подуяне”. Рецитирахме стихотворения в клуба на културните дейци. Веднъж мен и още няколко души ни помолиха да конферираме. Спомням си, че конферирах на Леа Иванова, бях вече в десети клас. За тези изяви не получавах пари, макар че са работа. Първите пари, които получих, бяха от Младежкия театър, работих като сътрудничка там. Внесох ги до стотинка на книжка в ДСК. Сега не внасям пари в тази банка, защото не получавам хонорари, но пенсията ми върви там. Та, като спестих пари, си купих „Запорожец”. Бях втората артистка, която си купи собствен автомобил. Първата беше Невена Коканова.
- Как искате да ви запомнят хората?
- С добротата, защото аз съм добър човек. Баща ми беше най-добрият човек на света. Стремя се да бъда добра като него.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Лео Богдановски
