И зраелската атака срещу Иран изстреля цената на петрола от типа Брент над 90 долара за барел. Разбира се, че котировките омекнаха незабавно, когато се разбра, че иранците търсят всячески де ескалация на конфликта. Цените незабавно се върнаха на нивата от 87 долара за барал.
Членовете на ОПЕК гледаха с изострено внимание на ситуацията. Те бяха готови да активират допълнителен производствен капацитет незабавно, ако цените се доближат до 100 долара за барел. Това щеше да стане за първи път от 2022 г. насам, когато те действаха съвместно за последно.
Защо се завихри това напрежение и колко значим производител на нефт е Иран?
През миналата година Иран възвърна позицията си на третия по големина производител на нефт в ОПЕК с около 3 милиона барела дневно. Изключително интересна е американската „игра“ със санкциите спрямо Иран с експорта на нефт. Практически тези санкции не се изпълняват стриктно. През изминалата година бяха освободени ирански активи в размер на 6 млрд. долара в южнокорейски банки, което си беше скрита форма на толериране на иранското производство, което определено повлия на международните пазари. От друга страна Иран и Саудитска Арабия са традиционно в лоши отношения, а саудитите са производител номер едно. По-някакви незнайни пътища обаче през миналата година двете държави, тихомълком, по дипломатичен път, направиха взаимни компромиси и те възстановиха работата на своите посолства, което също натисната цената на петрола надолу.
Иран притежава доказани залежи на природен газ в размер на 34 трилиона кубически метра, което представлява близо 18% от световните залежи, които резерви я нареждат на второ място, след Русия. Трябва да отбележим, че горепосочената информация касае само наземните резерви, без тези в Каспийско море. Ако Иран запази собственото си потребление на газ на текущите нива, собствените му запаси ще стигнат за 162 г. напред. Иран е четвъртият по големина потребител на газ в света.
Не трябва да има абсолютно никакво съмнение, че нови, безкомпромисни санкции по отношение на иранския експорт ще нарушат сериозно глобалния баланс на търсене и предлагане на нефт и газ, но дали това ще бъде драматично ще видим малко по-надолу в коментара.
Най-големият търговски партньор на Иран е Китай. Двете държави имат изключително исторически солидни изградени бизнес взаимоотношения. Китайците са също толкова добре работят и с Ирак. Може да се каже, че те са единствената държава в света, която работи нормално и с две държави, което е парадокс.
В глобален план трябва да отбележим, че търсенето на петрол продължава да спада и в момента се движи около 102 милиона барела на ден.
Почти сигурно е, че при затягане на санкциите както спрямо Иран така и спрямо Русия, въпреки пазарната логика, цената на петрола ще коригира надолу, защото американските рафинерии продължават да работят почти на максималния си капацитет. Да не забравяме, че Саудитска Арабия е официално с проамериканска ориентация и вероятността да се включат в намаляване на дневното си производство при ново решение на ОПЕК е почти на нулева.
Всички горепосочени факти и очакваното глобалното икономическо забавяне почти сигурно означава, че цените на петрола ще потеглят осезаемо надолу до края на годината.
Най-голямата американска търговска банка JP Morgan, публикува своя анализ за необходимостта от преминаването на глобалната икономика от фосилна към енергия базирана на зелените технологии. Според тях обаче, докато света достигне до производство с нулеви карбонови емисии, годишните разходи в тази посока ще трябва да се движат между 3 и 4 трилиона долара. От 2019 година досега инвестициите в зелена енергия са се увеличили трикратно. Според прогнозите на банката глобалния пик на потребление на петрол и газ ще бъде достигнат през 2030 г., след което тренда се обръща в посока надолу. Трябва да признаем обаче, че този анализ силно се противопоставя на думите казани от шефа на банката Джейми Даймън през 2022 г: „ JP Morgan ще продължи да инвестира агресивно в петролни компании, тъй като противното означава да поставим Америка на пътя към ада.“
Изключително важно е да се отбележи, че компаниите, които добиват петрол имат традиционно големи дългове към банките и инвеститорите. Разработването на едно петролно находище – от неговото откриване до организирането на добива, отнема години, който период на разработване се финансира най-вече с дългове. В този смисъл, колкото по-дълго останат високи лихвените проценти, толкова повече ще спада ефективността и на петролните компании.
Какво означава гореказаното за цените на бензина в България?
При текущи цени на бензина средно около 2,70 лв. за литър за А95 е твърде вероятно до края на годината да видим цени на под 2,40 лв. Не трябва да забравяме, че е важен и курса на долара спрямо лева при определянето на цените. В момента котировките долар лев са малко над 1,80 лева за долар.
Не очаквам съществено покачване, което означава, че вероятността да се движим по пътищата на страната с по-евтин бензин е реална.
*Коментарът е написан специално за „Телеграф”!
Бисер Манолов, финансист