О съзнавайки, че това е твърде провокативен въпрос, а също така и, че има все още хора, които вярват в чисто пазарните движения на цените на акциите, без намеса на държавата, ще се опитам да представя малко по-различен поглед от традиционните разбирания.
Всеизвестен факт е, че повечето държави в света имат социално-осигурителни системи от капиталов тип. Какво означава това? Най-общо казано, че осигурителните вноски (пенсионни и здравни) се инвестират в различни финансови инструменти на фондовите и междубанкови пазари, т.е капитализацията на социалните системи е функция от състоянието на финансовите пазари. Почти по същия начин стоят нещата и със спестяванията на хората, които търсят по-високодоходни инвестиции от банковите депозити. В това, разбира се, че няма абсолютно нищо лошо с едно изключение – държавите отдавна са поели пълен контрол върху поведението на финансовите пазари основно чрез паричната политика на централните банки, а така също и чрез не съвсем публични и прозрачни схеми, за които ще поговорим по-нататък.
Акции
Казано в прав текст, покачването на финансовите пазари създава „усещане за богатство“ в съзнанието на хората, ако те са инвестирали най-вече в акции и цената им се покачва. Според проучване на JP Morgan, най-голямата търговска банка в САЩ, има пряка корелация между движението на фондовия пазар и използването на кредитните карти от хората. Те са изчислили, че при 10% повишаване на фондовия пазар използването на кредитните карти се покачва с 1%. Тази корелация продължава в рамките на 4 месеца. Най-типичните представители на такова потребителско поведение са поколенията Y и Z ( Gen Y e поколението родено в периода 1981-1994 г., а поколението Gen Z са тези, родени в периода 1995-2009 г.).
Според проучването тази корелация може да бъде използвана удачно за стимулиране на потреблението тенденциозно (стимулиране на ръста на БВП) без да е необходимо намаляване на лихвените проценти при висока инфлация. Приблизително такава е ситуацията в момента.
Какво ще кажете, а? Провеждането на квазипарична политика за стимулиране на потреблението без промяна на лихвените проценти.
Има доста интересни разработки по тази темата от бившия шеф на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке от 2013-2014 г., където той директно говори за прилагането на квази парична политика.
Обяснения
На 19 окт. 1987 г. , само в рамките на един ден, най-популярният борсов индекс Dow Jones Industrial пада с 22.6%. Този ден е известен сред дилърите като „Черният понеделник“. Поради тази причина през март 1988 г. президентът Рейгън създава Група за наблюдение на финансовите пазари, станала известна по-късно като „Група за предпазване от пазарни свличания“ (Plunge Protection Team).
Тази група съществува и до ден днешен. Официално в нея са включени шефовете на Федералния резерв, Комисията за финансов надзор и Комисията за търговия на фючърси и суровини.
Неофициално
Това обаче е само официалната страна на нещата. Неофициално към групата са включени представители на най-големите търговски и инвестиционни банки, застрахователи, взаимни фондове и небанкови финансови институции. Това членство , обаче, нито е безплатно, нито е от „любов към ближния“. Тези членове на групата получават статута на „прекалено голям, за да фалираш“.
Този статут им дава държавна гаранция, че е и при най-неблагоприятни финансови резултати държавата няма да им позволи да фалират, т.е. те получават печат за компании от национална значимост.
Какви са ангажиментите им?
Когато настъпят тежки времена на фондовите пазари или значими геополитически събития, които представляват риск за финансовата стабилност, въпросните членове на групата са длъжни да бъдат в готовност за осъществяването на директна подкрепа на финансовите пазари (разбирайте държавна интервенция с частни пари).
Нали осъзнавате факта, че те самите представляват по-голямата част от финансовите пазари и в този смисъл може да се каже, че останалите участници следват предимно тяхното поведение.
По време на пандемията бе видимо, че Plunge Protection Team бе активиран. Имаше симптоми и за тяхното участие на финансовите пазари по време на началото на руската агресия срещу Украйна. Въпреки относително регулярните срещи на горецитираната група, абсолютно никога не следват каквито и да е коментари или официални становища. Дейността им е забулена в тотална секретност.
Държавата
Защо пиша всичко това? Финансовите пазари от дълго време функционират по коренно различен начин от написаното в учебниците. Без абсолютно никакво значение какво е състоянието на глобалната икономика или на какво ниво са лихвените проценти – държавата подпира фондовите борси и анализите на икономистите практически са абсолютно нерелевантни. Хората с повече опит знаят точно за какво говоря. Какво означава това за малките инвеститори ли?
Има един основен принцип, който винаги се оказва работещ – никога не играй против централните банки (държавата).
*Коментарът е написан специално за в. „Телеграф"!
Бисер Манолов, финансист
