- Г-н Иванов, какво се случи с преговорите със синдикатите за новия механизъм за минималната работна заплата? Защо не стигнахте до съгласие?
- Преговорите стартираха преди 2 г., когато започнахме да хармонизираме българското законодателство с директивата за адекватни минимални работни заплати. Нашето основно искане е промяна на член 244 в Кодекса на труда с цел промяна на механизма за определяне на минималната работна заплата (МРЗ). Според нас в настоящия момент този механизъм е неправилен, несправедлив и води до един автоматизъм, като не се вземат предвид икономически фактори, които влияят върху размера на възнагражденията.
За съжаление в работната група не достигнахме сближаване на позициите със синдикатите, защото освен че не са съгласни с нашите виждания за механизма за определяне на работната заплата, те изложиха и много други искания за промяна на трудовото законодателство, в това число в Закона за уреждане на колективните трудови спорове и други нормативни актове.
На практика се получи блокиране на преговорните позиции и невъзможност за продължаване на разговорите. Дали това беше умишлено от страна на синдикатите, за да може и тази година да се изчисли минималната работна заплата по действащия механизъм, не мога да коментирам или да преценя дали е точно така. Но в крайна сметка изтекоха и четирите тримесечия, които определят размера на минималната работна заплата по действащия член 244, и ако той се приложи, ще се получи този размер на МРЗ, изказан в публичното пространство – около 1200-1210 лева.
- Може ли да се каже, че реално преговорите се провалиха?
- Да, спокойно може да бъде казано, защото в крайна сметка нямаме резултат от преговорите. Синдикатите няколко пъти по време на преговорите поставиха ултимативно своите искания. Тоест, ако не бъдат приети техните искания, няма да има договореност. От друга страна, многократно беше изказана и позицията, че ако всичко не е договорено, нищо не е договорено. Ние като цяло имаме много близка позиция по отношение на новия механизъм за определяне на МРЗ.
- Каква е тази позиция?
- В този механизъм се вземат предвид и четирите критерия, които се определят от директивата за адекватни минимални работни заплати, а именно: изменението на покупателната способност на минималните работни заплати, динамиката на изменение на работните заплати, общото разпределение на работните заплати, ръстът на производителността. И четирите фактора бяха включени във формулата, която успяхме да договорим със синдикатите. Това беше доста по-обективен механизъм, защото вземаше предвид и икономически показатели, а не само показатели, които отразяват работните заплати и пазара на труда.
- Изчислихте ли по тази формула, по която сте имали близки позиции, колко щеше да бъде МРЗ догодина?
- По нашата формула, която ние предложихме, минималната работна заплата трябваше да бъде 1150 лева. Това предполагаше ръст, който компенсира инфлацията, отразява ръста на производителността и изменението на работните заплати през текущата година.
- Този размер отговаряше ли на изискването в директивата МРЗ да е или 50% от средната работна заплата, или 60% от медианната?
- Това изискване е за теста на адекватност на минималната работна заплата и то се прилага през сравними величини. В България категорията, която е относима за работните заплати, е основна работна заплата. И ако се приложи основна минимална работна заплата, тя ще бъде много по-висока от 50% от основна средна работна заплата, както и 60% от основна медианна работна заплата. Тоест – отговаря на изискванията на директивата.
- Беше ли договорено как на определен период ще се тества адекватността на МРЗ?
- На 4-годишен период трябва да има обективен индикатор, който се нарича тест за адекватност. Той се прилага към определената минимална работна заплата за част от тези 4 г., като се проверява дали размерът й е адекватен. Директивата посочва няколко препоръчителни показателя. Всяка държава членка може да избере и друг тест за адекватност. Но както казахте, директивата посочва 50% от средната работна заплата или 60% от медианната работна заплата. Друг тест за адекватност е нетният размер на МРЗ да бъде по-висок от линията на бедност или размерът й да бъде сравняван с потребителска кошница и по този начин да се измери покупателната й способност.
- Беше ли договорено с какъв показател ще се тества адекватността на МРЗ?
- В интерес на истината беше много трудно да разговаряме със синдикатите по тази тема. Ние държахме като обективен механизъм за тестване на адекватността да бъде приложено сравнение на нетния размер на МРЗ с линията на бедност. Докато те настояваха за сравнение на минималната работна заплата с т.нар. издръжка на живот. Тук имахме диаметрално противоположни позиции, но да кажем, че можехме да постигнем консенсус по един от двата индикатора – 50% от средната или 60% от медианната.
- Синдикатите са категорични, че трябва да се договори и увеличаване на обхвата на колективното трудово договаряне, и това е другата част от директивата. Какво бе направено по тази тема?
- Това е основната част от директивата, тя поставя високи цели за сключване на колективни трудови договори в икономиката и предвижда да има планове за достигане на тези високи цели. Ние също приехме голяма част от текстовете, които насърчават колективното трудово договаряне. Но имаше предложения, които дават силен превес на синдикатите и работниците в самия преговорен процес.
- Какви бяха предложенията в това отношение?
- Едно от предложенията, които ние категорично не приехме, бе, че в случаите, в които не бъде постигната договореност между работодател и синдикат за сключване на колективен трудов договор, синдикатите да могат да организират стачка, без да се спазват изискванията на Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Това за нас е на практика извиване на ръце и поставяне на работодателите в твърде неизгодна позиция за водене на преговори за сключване на колективен трудов договор.
- Вие имахте предложения за договаряне на минимални работни заплати по икономически дейности. Какво се случи по тази тема?
- Нашето предложение беше, след като е договорена МРЗ за страната, да има възможности за допълнително договаряне на минимални работни заплати между браншови и синдикални организации в отделни икономически дейности, които да бъдат по-високи от национално определената МРЗ. По това също имахме съгласие със синдикалните организации, но в крайна сметка не стигнахме до решение, тъй като те искаха тези минимални работни заплати по икономически дейности да имат задължителен характер. Ние настоявахме това да има препоръчителен характер, това да е една допълнителна възможност, ако има воля от двете страни.
- Вие останахте ли с впечатление, че от страна на синдикатите нарочно се блокират преговорите, за да остане сегашният механизъм за определяне на минималната заплата?
- Трудно ми е да преценя, надявам се, че не е така. Но в крайна сметка това се случи. Синдикатите си дават сметка, че член 244 от КТ не е справедлив, не е и правителен, тъй като той е автоматичен и изключва и тяхното, и нашето участие в процеса. Затова и те искаха да бъде променен, както и ние. Освен това при сегашния механизъм има две много големи несъвършенства. На първо място, той определя автоматично МРЗ, като взема за база средна брутна работна заплата и определя основна минимална работна заплата.
Получава се един голям дисбаланс. От друга страна, този механизъм предполага един автоматизъм – повишаване на минималната повишава и средната работна заплата, което провокира ново повишение на минималната. Това е пагубно за икономиката, без да се вземат предвид другите икономически показатели. И това се вижда в отношенията на пазара на труда. 45% от работещите получават минимална работна заплата или близка до нея. Медианната работна заплата е близка до минималната.
Имаме парадокси в икономически дейности, където голямата част от заетите лица получават една и съща работна заплата – минимална работна заплата, без оглед на квалификации, опит, знания, умения, отговорности. Имаме също така негативния опит в географски области и райони, където голяма общност от хора получават една и съща работна заплата, а именно минималната. В някои общини хигиенистите получават минимална работна заплата, която получава и главният счетоводител на общината.
Тоест имаме абсолютно разрушаване на трудовите отношения в една организация и начините за определяне на работните заплати. Това е пагубно за пазара на труда. Това се случва, защото механизмът е порочен, неправилен и несправедлив и трябва да бъде променен час по-скоро. Освен това всички тези обвързвания на работни заплати със средната са вредни и за бюджета, и за обществото като цяло, тъй като това провокира един огромен ръст на работните заплати и голямо желание на всички работещи да имат една такава автоматична формула за определяне на възнагражденията, която да е свързана със средната работна заплата. Това повишава бюджетните дисбаланси и води до огромни бюджетни дефицити.
- Оттук нататък какво следва по темата за определяне на минималната работна заплата?
- В последните няколко седмици бяха прекратени активните преговори със синдикатите, тъй като вече имаме обявена минимална работна заплата, и то от министъра на труда, за следващата година. Това поражда определени очаквания в обществото и ние си даваме сметка, че много трудно може да бъде променена тази нагласа.
Именно поради това намалихме активността на преговорите. Смятаме, че вече не е необходимо да приемаме неприемливи за нас искания на синдикалните организации заради спешното и бързо приемане на нов механизъм. Но такъв механизъм трябва да бъде определен. Най-голям интерес от определяне на такъв механизъм има държавата, защото настоящият създава огромни дисбаланси и дефицити.
ТОВА Е ТОЙ:
Добрин Иванов е изпълнителен директор на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) от 2009 г.
Има две магистърски степени по специалностите „Счетоводство и контрол“ и „Право“.
Наред с другите си професионални компетентности е водещ специалист в областта „Права, задължения и отговорности на участниците в трудовия процес, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд“
София Симеонова
