- Г-н Вълчев, все по-често се говори за проблеми с дисциплината и авторитета на учителя. Отидохме ли твърде далеч в поставянето на детето в центъра на системата за сметка на правата и авторитета на преподавателя?
- Детето е в центъра на всяка образователна система, защото тя съществува заради него. За да бъде подкрепено едно дете, за да го направим знаещ, можещ и добър човек, ние обаче разчитаме на учителя. Без подкрепени учители не можем да имаме подкрепени ученици. Без дисциплина в класната стая не може да има качествено образование. Без авторитет на учителя не може да има дисциплина. Категорично трябва да се направят изменения в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Миналата година предложихме промяна в системата от санкции, така че учителите да могат по-лесно да налагат по-леки санкции, а не тези санкции да са свързани с много писане и с обжалване. Целта е да могат да въдворят минимално необходимия ред в класната стая. Аз не бих противопоставил правата на учителите и правата на децата. Напротив, ако учителят има повече права да налага ред и дисциплина и повече авторитет, децата ще имат по-добро качествено образование. Ние за сметка на правото на едно дете да не бъде наказано жертваме правото на качествено образование на всички останали деца в класната стая. И именно този баланс е нарушен. Не балансът между ученици и учители, а балансът между едно и всички останали деца. И не трябва да забравяме, че когато говорим за подкрепа на учениците, ние трябва да подкрепяме всички ученици, включително и тези, които спазват дисциплината, затова е необходима ефективна система от санкции. Няма образователна система без санкции, както няма държава без наказателен кодекс. Не трябва да залитаме към крайно либерални разбирания за подкрепа на учениците.
- Не е ли българското училище прекалено натоварено с учебен материал за сметка на практическите знания и умения?
- Категорично. Ако погледнем през учебните програми, ще видим, че нашата образователна система е прекалено амбициозна към предоставянето на знания за сметка на формирането на умения. Последното изисква време за упражнения, осмисляне, затвърждаване, решаване на задачи. Затова трябва да се променят учебните програми. Трябва да се усили и възпитателната функция чрез акцент в тях върху формирането на отношения и нагласи. Започнахме с процеса на промяна на учебните програми през миналата година. Ясно сме дефинирали проблема и целта. Надявам се сегашният екип на министерството да го реализира. Всички знаем, че ако искаме да формираме умения, трябва време. Да могат учителите и учениците да спрат, да упражнят, да затвърдят знанията. Когато учениците препускат и всеки час вземат нов урок, просто няма как да се формират умения. Напротив, те се демотивират и самоизключват. Знанията, които придобиват, са нетрайни. Това е най-лошият вариант от гледна точка на образователните резултати.
- Вие имате поглед върху системата от различни ъгли, включително и като родител. Кое първо трябва да се съкрати?
- Моето мнение е, че голямата грешка беше, че се направиха твърде сложни и амбициозни програми за профилирана подготовка. В 11-и и 12-и клас най-вече. Свали се материал от висшето образование, което не е нужно. Това стесни времето за останалите общообразователни предмети. Сега първо трябва съществено да се оптимизират програмите за профилирана подготовка. И в останалите програми трябва да се намали учебното съдържание. Разговорът, разбира се, е различен по различните предмети и за различните класове. Проблемът е преди всичко V-ХII клас. Много е трудно да се говори общо, но това, което може да се направи, е да се намали дълбочината на темите, да се “разтегне” нагоре материал и да се намали фактологията. Така ще се освободи време за упражнения, затвърждаване и свързване на знания. Това е най-важното - учениците да учат с осмисляне и разбиране. Тогава се изгражда така наречената функционална интелигентност. За съжаление в нашата система все още доминира културата на заучаване.
- Изкуственият интелект (ИИ) променя ли начина, по който учат децата, и готови ли са учителите за тази промяна?
- Изкуственият интелект е реалност. Отлагането на въвеждането му в образователния процес означава да се учи и преподава извън тази реалност. Ако системата не го интегрира, учениците така или иначе ще го използват, но без целенасочено педагогическо ръководство, без етична рамка, без разбиране за неговата специфика и дефицити. От друга страна, всички виждаме и съзнаваме риска, че той може да се използва за заместител на развитието на основни мисловно-познавателни умения. Учениците са склонни да използват изкуствен интелект, вместо да прочетат, осмислят, разберат и свържат информацията. Това означава, че рискуваме да увредим естествената интелигентност, ако оставим учениците да го ползват без целенасочено педагогическо взаимодействие. Трябва да правим разлика между учене ЗА изкуствен интелект и учене ЧРЕЗ изкуствен интелект. Кратката формула според мен е засилено учене за изкуствен интелект и предпазливо, разумно, ограничено учене чрез изкуствен интелект. Миналата година предложихме допълнение в учебните програми с цел учене за ИИ. Ученето чрез ИИ трябва да става предимно в горните класове под ръководството на учителя, за което е необходимо всички учители да бъдат подготвени. Затова беше разработена и програма за квалификация на всички учители за тяхната нова роля, свързана с изкуствения интелект, но задача пред сегашното ръководство на МОН е да я реализира. ИИ не обезсмисля традиционната роля на учителя, той я надгражда, така че учителят да бъде навигатор, интелектуален наставник на ученика в познавателния процес, осъществяван с помощта на изкуствен интелект.
- А как трябва да се промени оценяването?
- Оценяването се променя в последните години, но трябва още по-категорично да се промени към оценяване на умения. Да оценяваме доколко ученикът е разбрал, осмислил наученото. По този начин ще стимулираме учениците да учат с разбиране, а не просто да наизустяват за изпита и след това да забравят. Разбира се, има си базови знания, които трябва да бъдат заучени, защото те са предпоставка за изграждането на умения. В по-долните класове трябва да остане традиционното оценяване на знания, но в по-горните акцентът да бъде върху оценяването на умения.
- Достатъчен фактор ли е увеличението на заплатите и какво още трябва да се промени в статута на учителя, за да се привлекат повече млади хора към професията?
- Добрите възнаграждения на учителите са задължителни. Не достатъчно, не единствено, но задължително условие. Ако нямаме добри възнаграждения на учителите, най-вероятно ще изпаднем в криза с недостиг на учители и няма да можем да привлечем ученици с по-високи резултати, по-мотивирани ученици, за включване в педагогическото образование и педагогическата професия. Това го видяхме преди 10-15 години, когато започнахме да алармираме за проблема с недостига на учители. Към днешна дата това, което можем да кажем, е, че той е преодолян с изключение на няколко дисциплини – математика, физика, химия и информационни технологии. Там са необходими допълнителни стимули, но нашите притеснения са, че тази политика бива изоставена за първи път от 9 години с бюджет 2026, предложен от настоящото правителство. За да бъдат мотивирани младите хора в учителската професия, е необходимо и да намалим формализма. Учителите не трябва да бъдат контролирани въз основа на документи. Необходимо е и да ги подкрепяме като родители и като общество и да утвърждаваме техния авторитет. И друг път съм казвал, че едно от най-важните неща е да учим децата си да уважават учителя. Ние като родители да говорим с респект пред тях за учителя, защото, ако те не уважават учителя си, няма да уважават никой друг. Няма да уважават и нас, родителите си.
- В България има сериозен недостиг на кадри в редица професии. Защо образователната система не успява да подготвя децата за реалните нужди на пазара на труда и как да убедим повече родители, че професионалната гимназия не е „по-слабият“ вариант?
- Основният проблем е демографски. На година се пенсионират над 100 000 души, а младите хора, които ги заместват в работната сила, са под 60 000. И каквото и да направи образователната система, тя не може да преодолее този недостиг. От гледна точка на работодателите остава впечатлението, че наистина образователната система е тази, която не осигурява кадри, но просто днес децата са много по-малко. Ние стартирахме още преди 8 години политика за преструктуриране на приема. Увеличихме дела на професионалното образование, увеличихме дела на профилите и специалностите, свързани с математиката, техниката и природните науки, т.нар. STEM специалности. Дават се допълнителни стипендии на учениците, които се включват в дефицитни специалности и професионални направления. Увеличава се приемът по тях, дава се допълнително финансиране на училищата, които ги предлагат. Три са основните причини обаче да не можем да мотивираме достатъчно ученици да се включат в професионалното техническо образование. Едната е, че много родители и ученици си мислят, че то не е достатъчно престижна опция и само с професионално образование няма да имат пълноценна житейска и трудова реализация. Това не е така, защото пазарът на труда го опровергава и показва, че позициите, които изискват професионално образование, са с най-голям ръст на доходите. Другата причина е, че много родители и ученици не вярват, че ще имат по-добра възможност да продължат във висше училище с професионално образование. И това не е така. Ако един ученик е учил в професионална гимназия и след това продължава, дори и в друга област на висше образование, той може би ще има по-добър микс от умения, които ще му позволят след това да бъде по-пълноценен на трудовия пазар в професионалния си живот. И третата причина е, че в една голяма част от професионалните гимназии се сегрегираха като такива за ученици с ниски резултати. Много родители не искат децата им да бъдат в среда с ученици с ниски резултати, но за това имаме изключения. С по-високи резултати са професионалните гимназии по строителство, архитектура и геодезия в много градове, икономическите гимназии и най-вече гимназиите по компютърни науки, технологичните гимназии. Знаете, ТУЕС в София е на челните места по бал. В Бургас, Варна и Стара Загора бяха създадени подобни училища, които веднага привлякоха едни от най-добрите ученици в техническото професионално образование. Така че това е може би моделът – да утвърждаваме повече технологични гимназии за деца с по-високи образователни резултати. Много е важно също така да инвестираме в математическите ни гимназии и да увеличаваме техния прием, защото голяма част от бъдещите професии ще изискват задълбочени математически умения.
- Какво е бъдещето на матурите и националното външно оценяване?
- Категорично, ако искаме да изграждаме функционална грамотност, трябва да стимулираме децата да мислят, да решават проблеми, да свързват знания и да формират умения. Това, което виждаме, е, че нашите ученици се справят относително добре на тестовете, които оценяват базови знания, и доста зле на тестовете, които мерят функционална грамотност. Ако видим международните изпити след четвърти клас, сме с доста добри резултати, но сме с много лоши резултати на PISA, която оценява десетокласници. Животът обаче изисква умения, които се мерят от PISA. Но това е, защото нашите ученици ги готвим за гюлетласкачи, а PISA е изпит за бегачи, ако мога да използвам тази аналогия от леката атлетика. А както знаем, гюлетласкачите не са най-добрите бегачи. Трябва да направим така, че нашето оценяване да е по-близо до модела на PISA. В това число да има и интегрирани задачи. Виждаме, че нашите ученици трудно се справят с практически задачи, с трансформирането на практическа ситуация в математическа задача. Иначе другият голям разговор, който стартирахме миналата година, е за образователната структура. Кога да се завършва основно образование, след кой клас? Колко външни оценявания да има, по кои предмети да има матури, да имаме ли матура по основния профилиращ предмет, да имаме ли матура по математика? Аз се надявам този разговор да продължи, защото миналата година се видя, че имаме относително съгласие по някои теми. Като това, че ранното завършване на основно образование е грешка и трябва да се вдигнат годините за завършването на основно образование. Както и по това, че трябва да имаме задължителна матура по основния профилиращ предмет. Има съгласие и около това, че външното оценяване след четвърти и десети клас в момента, в този му вид, коства много ресурси и усилия, но малко се използва. И в този смисъл то не е оправдано в този му вид.
- Има ли желание това да продължи и от новото ръководство на министерството?
- Виждам желание за приемственост в новото ръководство. И така трябва да бъде по темата за образованието. Миналите години бяха проведени много ползотворни разговори по различни теми в системата. И се дефинираха някои решения, които смея да твърдя, че срещат относителен консенсус. Никога не може да говорим за пълен, но има относителен консенсус. И според мен би трябвало да се стъпи на тях и да продължат усилията за промяна в учебните програми, промяната в оценяването, намаляването на формализма в системата, усилването на възпитателната функция.
- Как оценявате първите месеци на управлението и кое според вас е най-слабото място на сегашната власт?
- Първите месеци на едно редовно правителство с перспектива за голям мандат се очаква да покажат ясни и категорични намерения и желания. Това не го видяхме с първия бюджет за 2026 година. Надяваме се през 2027 г. да има повече политики. Те сами си признаха впрочем, че с бюджета за 2026 година няма да предложат нищо. Не го виждаме в достатъчна степен и в публикуваната управленска програма.
- Бюджетът и високият дефицит са обект на големи спорове. Кои разходи според вас трябва да бъдат ограничени и има ли риск държавата да харчи повече, отколкото може да си позволи?
- В България имаше благоразумна бюджетна политика до 2020 година. Когато дойде COVID, поради обективни причини бюджетната позиция беше влошена, тъй като намаля брутният вътрешен продукт. Разходите не трябваше да се намаляват, за да не изпаднем в стагнация. Проблемът е, че през 2021 година тогавашният финансов министър Асен Василев отрече тази политика. Увеличиха се разходите в редица сфери. Беше ни казано, че ние можем да харчим повече, но беше пропуснато да се спомене, че рано или късно трябва да плащаме цената – дали чрез дългове, или чрез увеличаване на данъците и осигуровките. Предизвикателството пред това правителство е да върне България в коловоза на тази благоразумна политика. Проблемът е, че извънредно са увеличени много от социалните разходи. Увеличени са и разходите за отбрана и сигурност. Живеем във времена, в които не можем да ползваме т.нар. мирен дивидент, който десетилетия наред ползвахме. Той се изразяваше в това да пестим от разходи за отбрана, но това води до отслабване на отбранителните способности. Възрастовата структура на обществото пък е такава, че съотношението между пенсионери и работещи ще се увеличава. Дай Боже да се увеличава и средната продължителност на живота, както се очаква, и средната преживяемост в пенсия. Но това е свързано с допълнително натоварване на бюджета. В момента най-големият дефицит е в държавното обществено осигуряване. Събраните приходи от осигуровките покриват едва 45% от пенсиите и този дефицит ще се увеличава. Казано с други думи, България има сериозни проблеми пред бюджетната политика. Много се надяваме правителството да не тръгне по най-лесния път и да пести от разходи за развитие. Тези, които формират потенциала за растеж. Тези, които правят така, че бизнесът и БВП да растат и да има средства за всички останали системи – да има разходи за образование и разходи за инвестиции в инфраструктура. Ние имаме нужда от развитието на всякаква инфраструктура, включително и такава, която подпомага изкуствения интелект. Така че ние ще апелираме за това да се намери балансът, от една страна, между благоразумната политика и, от друга страна, да не пестим единствено и само от разходи за развитие.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 9 юни 1975 г. в София, израства в село Априлово, община Гълъбово
- Завършва Икономически университет – Варна, магистър е по публични финанси
- Преминава обучение по специалността „Бюджет и финансово управление“ в университета „Дюк“ в САЩ
- През 2002 г. започва работа в Министерството на финансите, а от 2003 до 2009 г. е експерт в дирекция „Държавни разходи“
- От септември 2009 г. до февруари 2017 г. е главен секретар на Министерството на образованието и науката, с прекъсване в периода ноември 2013 – август 2014 г., когато е директор на дирекция „Бюджет и финанси“ в Министерството на външните работи
- Министър на образованието и науката: 2017–2021 г. и от януари 2025 г. до март 2026 г.
- Депутат от ГЕРБ-СДС и член на комисията по образованието и науката
Людмил Христов
