Какво контролира ДНСК?
- Най-общо правомощията са описани в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Там е казано, че ДНСК контролира изпълнението на строежите от 1-ва до 3-та категория и извършва проверка на всички издадени разрешения за строеж за всички категории, тоест от 1-ва до 6-а категория. В всички области имаме териториални структури - Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК).
Какъв е пътят на контрола?
- Първата стъпка, след като инвеститорът си подаде заявлението за разрешението за строеж заедно с всички необходими строителни книжа, главният архитект на района или общината издава разрешението. В 7-дневен срок общината е длъжна да обяви издаденото разрешение за строеж на РДНСК. Те от своя страна имат 14 дни срок да проверят издадените строителни книжа, доколко те са законосъобразно издадени. Това е първата стъпка, където ДНСК се намесва като контролен орган. След това по време на строителството ние отговаряме за строежите от 1-ва до 3-та категория. При жилищните сгради това са високите с кота корниз над 15 м, при обществените сгради - те са по брой посетители и работни места. Това са големите строежи като търговски центрове, заводи, болници и т.н.
Преди време казахте, че ДНСК няма пари, за да проверява какви строителни материали се влагат в автомагистрали и строежи?
- Ние имаме правото да проверяваме, но не и задължението да взимаме проба от всеки обект по време на строителството. Тази отговорност в ЗУТ е възложена на строителя и надзора по време на строителството, които трябва да следят за качеството на вложените материали и законосъобразното изграждане на строежите, така че те да отговорят на одобрените строителни книжа. Ние имаме правото и задължението да проверим всеки един строеж от 1-ва до 3-та категория и ако преценим, да вземем проба. Към настоящия момент ДНСК няма финансовата възможност, защото за съжаление в годините назад системно не са отпускани средства за тази дейност. По преценка бихме могли при осигурен финансов ресурс да заявим вземането на проби от вложените строителни материали за даден строеж. Като цяло нашите правомощия са да следим дали строежът се извърша съобразно одобрените строителни книжа, дали строителят и надзорът си вършат работата коректно, като съставят своевременно актове и протоколи по време на строителството. Надзорът, който е участник в строителния процес, е пряко отговорното лице за това вложените строителни материали да отговарят на изискванията за качество и да притежават съответните сертификати, гарантиращи, че отговарят на определени спецификации. Това е идеята с въвеждането му като участник в строителния процес в ЗУТ, това е неговата основна функция.
Как ще коментирате проверките, инициирани от служебния регионален министър арх. Иван Шишков, които установиха, че на АМ „Хемус“, АМ „Струма“, Северна скоростна тангента и други пътища има вложени некачествени материали и липса на асфалт?
- Отговорни пряко са строителят и надзорът по време на строителството. Ролята на ДНСК като контролен орган е да извършва проверки по документи и на място, с които установява дали участниците в строителството спазват изискванията на ЗУТ и дали имат всички актове и протоколи. Началникът на ДНСК има задължението да назначи държавната приемателна комисия, в състава на която са всички необходими специалисти и представители на други контролни органи в зависимост от характеристиката и спецификата на строежа. Те съответно подписват или не АКТ образец 16, въз основа на него, ако всичко е наред, началникът на ДНСК издава разрешение за ползване.
Продължава практиката контролът да е повече по документи, а не на място?
- Ние изпълняваме нашите задължения, които произтичат от ЗУТ. Извършваме проверки на всички разрешения за строеж, които се издават в цялата страна. Правим проверки на място по наша преценка, както и по сигнали. За 2022 г. са извършени общо 41 447 проверки, от тях 7339 са на строежи и 34 108 са на строителни книжа. Преди назначаването на държавна приемателна комисия в ДНСК разглеждаме наличието на всички строителни книжа, актове и протоколи по време на строителството. Комисията също така прави оглед на самия обект.
Може ли да видим края на тази практика, или тук вина има законодателят, който позволява това?
- Не бих обвинила законодателя. Законът е добър, когато се спазва от всички. Практиката досега показва, че в годините не е имало последствия за тези, които заобикалят или не спазват изискванията на ЗУТ. Мисля, че първите стъпки в тази посока вече се правят - да се търси отговорност при установяване на нередности, това е ключът.
Кога ще бъде съборен строежът на Алепу?
- Преди да встъпя в длъжност, още докато бях зам.-началник на ДНСК, беше възложена експертиза на Центъра за научни изследвания и проектиране към УАСГ. Целта й беше да покаже дали и коя част може да се събори, до каква степен би могла да бъде евентуалната бъдещата намеса. Трябва да сме наясно, че това е едно свлачище, при това активно. Там трябва да се действа много внимателно, за да не се отключат свлачищни процеси. Предстои да възложим задание на специалисти, които да представят конструктивно решение, стъпвайки на експертизата, която разглежда фактическото състояние на изпълнения дотук строеж.
Част от строежа ще остане, така ли?
- Съдът ни дава правото да се намесим и да го съборим. Оттам нататък експертите ще кажат докъде, колко и в каква степен е целесъобразно с оглед на местоположението на обекта.
Какво ще се случи със спорния строеж „Златен век“ в „Лозенец“?
- Казусът предимно е юридически. Откакто аз съм тук, прочетох поне по 15 различни мнения и становища в двете противоположни посоки. Едни смятат, че е незаконен, други, че е законен от кота Х нагоре. Налице е категорично противоречива практика не само в мненията, които се изказват по темата, а съответно и откъм съдебна практика. Ние сме помолили за тълкувателно решение. Надявам се да имаме такова, което да ни подскаже правилния изход от ситуацията.
Местни бленуват целия строеж да се събори - възможен ли е такъв изход от ситуацията?
- Нека изчакаме тълкувателното решение, което да ни каже дали строителното разрешение е валидно или не, откога и докога.
Не се ли проточи твърде дълго разрешаването на този казус?
- Така е, но не е единственият казус, който се проточва така. Ако беше изключение, щяхме да го кажем, но за съжаление това е практика.
Строителството на небостъргачи, което предстои да се случва в бъдеще, изисква ли специален закон и технологии?
- Не, не мисля, че е необходим специален закон. Това е отговорност на главния архитект, който издава разрешението за строеж, съответно на проектантите и консултанта, който прави оценката на проекта. Убедена съм, че в България има достатъчно висококвалифицирани специалисти и че се проектира съгласно нормите. Градското планиране и управлението на този процес са изцяло в компетенциите на местната власт. Специално за най-високата сграда в София - тя е проектирана по ЕВРОКОД, както би трябвало. Любопитен факт е, че в Австралия е направено изпитване във „ветрови тунел“, т.е. подсигурено е допълнително изследване на издръжливостта на сградата и влиянието на вятъра.
Може ли ДНСК да съдейства за възпирането на презастрояването в градовете?
- За съжаление - не. Това е отново изцяло в правомощията и компетенциите на общините. Ние нямаме никакви законови лостове да се месим.
Високото строителство има ли място в градовете?
- За мен има място там, където инфраструктурата го позволява и не създава проблеми. Градът за това е град, с по-високата си динамика и ритъм на живот, предполага и едно такова обитаване, което не винаги е лошо. Не бива да натоварваме високите сгради с негативен привкус. Трябва да имаме предвид, че технологиите се развиват, строителните материали също. Това строителство съвсем не е невъзможно и порочно, то освобождава място на терена, което позволява на хората да се намали плътността на застрояването и да се озеленят териториите. Нека да не дамгосваме високото строителство. То си има своите ползи. Въпросът е да му бъде изградена необходимата инфраструктура, така че то да работи правилно и да създава необходимия комфорт и позитивите от него да могат да се усетят.
ДНСК следи ли дали реално е изпълнено озеленяването на нова сграда?
- Това е основна задача. Ние пряко отговаряме за изпълнението на вертикалната планировка и озеленяването в един строеж. Масово се сблъскваме с общински наредби, които допускат или вертикално озеленяване, или покривно озеленяване, или компенсаторно, което при така одобрен проект ние съблюдаваме изпълнението на строежа съгласно одобрения проект. Преди 2-3 месеца изпратих писмо към общините, с което отправих апел към тях да си преработят наредбите в съответствие със ЗУТ. Надявам се, че повече от тях вече работят в тази посока.
Има ли отменени строителни разрешения?
- Да, това е част от нашата работа. За 2022 г. ДНСК е издала 110 заповеди за отмяна на разрешения за строеж.
Кой и как следи за наличието на противоземетръсните шайби в сградите, ДНСК има ли ангажимент към тях?
- Това е изключително задължение и отговорност на проектанта и съответно на техническия контрол, който проверява работата му. Конструкторът проектира конструкцията на сградата така, че да отговаря на условията за сеизмична устойчивост съгласно зоната на сеизмичност, в която попада строежът. При издаване на РС въз основа на така одобрената част - конструктивна, която е неразделна част от обема на инвестиционния проект, от органите на ДНСК се извършва служебна проверка, при която се контролира наличието на: договор с проектант инж. конструктор с пълна проектантска правоспособност; договор с проектант инж. конструктор с пълна проектантска правоспособност, с удостоверение за технически контрол по част конструктивна, издадено от Камара на инженерите; дали проектираната конструкция на сградата е изчислена със сеизмична устойчивост за съответната зона, което е доказано от проектанта и гарантира от проектанта, извършил проверката на проекта. Това са кумулативни условия, при установяване на пропуск разрешението за строеж ведно с одобрените проекти се явява незаконосъобразно и същото подлежи на отмяна. При изпълнение на строително-монтажните работи пряка отговорност носят проектантите, които упражняват авторски надзор, и консултанта, упражняващ строителен надзор.
Следи ли се за износването на тези шайби с годините?
- След въвеждане в експлоатация с получаването на разрешение за ползване отговорност за поддържане на сградите в сигурен и удобен вид е в ръцете на възложителя.
Има ли сгради, които са без противоземетръсни шайби?
- Има и други способи, така че не може да кажем, че това е единственото решение против земетръс. Всяка законна сграда (въведена в експлоатация) е съобразена с изискванията на земетръсните норми.
Вината за некачествените ремонти наистина ли е изцяло в полето на надзорните фирми?
- Да, абсолютно. Надзорът и строителят споделят тази отговорност.
Има ли корупция в строителството?
- Силно се надявам, че няма. Едва ли има сфера, която е напълно стерилна от такъв тип явления. По отношение на разрешенията за строеж, когато нещо не е наред, ние ги връщаме.
Доволни ли сте от работата на РДНСК-тата?
- Колегите в РДНСК-тата са изключителни професионалисти, с които работим добре. Разчитам на тяхната експертност и преценка. За съжаление липсват кадри. Предполагам, че не само в нашата структура, вероятно и в други сфери липсват млади хора. Надявам се, че ще можем да ги мотивираме с интересна и динамична работа, адекватно заплащане и приемственост. Имаме контакти и партньорство с УАСГ, Строителния техникум и университетите, които произвеждат кадри в нашата област.
Как гледате на промяната, че сега строителното разрешително важи за 10 години без удължаване на 5-ата?
- Вероятно тази промяна, която одобрявам, е продиктувана от пазара и особеностите в нашия динамичен живот. Трябва да се има предвид, че подготовката на пълния набор строителни книжа за един проект е сложна и отнема време. Понякога се налагат и промени в проекта, които може да доведат до повторно извършване на някои дейности.
Какво мислите за искането на КАБ, които настояват за изработването на нов ЗУТ?
- Смятам, че ЗУТ е един от най-често променяните. Наистина има нужда от осъвременяване на правилата. Трябва да се върви към по-стегнати, по-прости и по-ясни правила в строителството. Това ще намали незаконното строителство, ще облекчи инвестиционния процес. За момента това, което забелязвам, е, че поправките в ЗУТ са на парче, а това не трябва да се случва.
У нас се разчита строителят да изгради инфраструктурата - тротоари, а в чужбина всички мрежи са построени и инвеститорът работи само в парцела си. Може ли да се надяваме това да се случи някога и у нас?
- Силно се надявам общините да влязат в своята основна функция и в най-скоро време да сме свидетели на една изградена инфраструктура, която да позволява инвестиционният процес да се развива нормално и адекватно.
Смятате ли, че трябва да се промени схващането за частна собственост в конституцията, така че тя да е неприкосновена, защото собствениците не се съобразяват с нищо?
- Устройственото планиране трябва да излезе от частната инициатива. Би следвало по-глобално да се разсъждава, да се мисли в полза на обществения интерес. Той винаги трябва да е водещ, без да се засяга частният.
Това е тя:
Завършила е Университета по архитектура, строителство и геодезия през 2003 г.
Има почти 20-годишен стаж в сферата на инвестиционното проектиране в строителството
Притежава опит в администрацията
Работила е в направление „Архитектура и градоустройство“ към Столичната община.
Била е главен архитект в община Хасково
Заемала е длъжността началник на РДНСК-Хасково
Била е заместник-началник на ДНСК
Понастоящем е началник на ДНСК
Владимир Христовски
