- Г-н Алибегов, имате ли притеснения относно влизането ни в еврозоната и какви са те?
- Притеснения относно валутата нямаме, тъй като много отдава оперираме с евро и в хотелиерския, и ресторантьорския, и туроператорския бранш и въобще в туризма. Притесненията ни са свързани с това, че от 1 януари тази година сме още по-неконкурентоспособни спрямо европейците, защото те всички са с намалени ставки ДДС в нашия бранш, а ние сме единствената страна в Европа, занимаваща се с туризъм, която е с недиференцирани ставки.
Притесненията ни са свързани с тези на хората, на клиентите, а именно липсата на обяснителна кампания. Как ще реагира клиентелата на смяната на валутата, а иначе от бизнес гледна точка проблеми няма. Имаше няколко въпроса, които успяхме да изясним с Националната агенция по приходите (НАП).
- Какви въпроси сте уточнявали с НАП?
- Един от най-големите ни проблеми беше свързан с периода, в който клиентите могат да плащат в евро и лева и връщането на рестото, което трябва да е в евро. Това трябва да се случи за период от един месец или само през януари 2026 г.
За нашия бранш е изключително сложно, това не са хранителни стоки, където има каса и човек. При нас всеки сервитьор или барман е каса. Това значи, че трябва да имат и български пари и евро. Но това се оказа препоръчително, а не задължително, така че който не може да плати в евро, да си плати с карта.
Ресторантите не са чейнджбюра, през януари ще приемат в кеш само евро
- Тоест от 1 януари в заведенията ще се приемат само плащания в евро или с карта.
- Да, срокът от тези 30 дни през януари ще е по-лесно така. В противен случай всичко трябва да става на масата със сервитьора. Той трябва да изчисли колко евро трябва да върне, ако се плати в лева.
Тъй като ние не знаем какво ще се сметне и не мога да гарантирам, че ще е точно и дали ще е сигурно. Затова като се издават касови бележки, ще може да се плаща в кеш в евро, а ако нямате пари в брой, ще се приемат карти. Заведенията не са чейнджбюра.
Другото, което е много възмутително от страна на законодателството, е на всеки две-три години да искат да се дотира с около 150 млн. лв., че и повече софтуерният бизнес и производителите на касови апарати.
Интересно ми е кой го измисля това и взима комисиони. Поводът за това, което казвам, е, че през 2-3 години НАП се сеща, че трябва да изисква нещо ново и тези касови апарати, които сме купили, не стават.
И съответно трябва да си закупим нови.
Сега е същото нещо, но всичко е за сметка на бизнеса, а именно печатане на менюта, смяна на цени, софтуер, нови фискални устройства, всички тези разходи са за сметка на бизнеса.
Държавата не пое нито стотинка. Въпреки че казваха, че всичко ще е безплатно и няма да струва нищо на фирмите, а се оказа, че не е така. За всичко си платихме, и то доста скъпо.
Също така силно ни притеснява ръстът на цените от 1 януари насам. Цените на доставчиците са скочили значително.
- Какво е увеличението на цените на доставчиците?
- Има ръст с над 25% на наемите. Има увеличение при плодове и зеленчуци, на месо, на млечни продукти с между 5 и 10%.
- Няма ли сезонно намаление на цените на зеленчуците?
При зеленчуците днес идват с една цена, а след две седмици идват с друга.
Средно погледнато са по-високи. Когато суровината е скъпа, няма как крайната цена да е ниска. Всички доставчици към нас от началото на годината вдигат цените нонстоп.
Нищо ново не се е случило нито у нас, нито в Европа, за да има такъв скок на цените. Но това не е само при нас. Увеличение има и по магазините, и по фризьорските салони и прочие.
Според мен обаче това няма нищо общо с еврото. Цените на услугите, като майсторите, печат на реклама, увеличението е с над 40%, въпреки че няма никакво основание.
Всичко това се отразява на крайната цена. Персоналът също, защото не стигат парите вече за живот, иска по-високи заплати и на финала то се отразява в крайната цена.
- Повиши се само минималната заплата от началото на тази година.
- Това касае хората, които взимат минимална заплата, а в случая се вдигат всички стоки. Няма никакво логично обяснение.
- Колко губи бизнесът от повишението на ДДС от 9 на 20%?
- Никой в държавата не го интересува това. Във всички страни, които се занимават с туризъм около нас, България е единствената, която инвестира най-малко в този сектор, в реклама, самолетни билети за туроператорите, плащане на седалки и други.
Туризмът не е приоритет за българската държава. Ако говорим за Италия, Гърция, Хърватия, Румъния, Испания, Черна гора, Албания и други, там туризмът е топ приоритет на държавата. Тук дори политиците не го включват в предизборната си кампания, така че няма как да очакваме нещо да се случи.
Мога да посоча пример за това, че държавата не се интересува от туризма. Планът за възстановяване и устойчивост бе създаден по време на COVID пандемията. Целта му бе в страните да се възстановяват най-пострадалите сектори от икономиката.
България е единствената страна в Европа, която е получила пари по плана за възстановяване, без в него да фигурира думата туризъм. Най-пострадалите сектори по време на COVID бяха именно пътуванията, авиация, превозвачи, хотелиери и ресторантьори, тъй като са затворени 11 месеца.
Най-пострадалият сектор в цяла Европа е туризмът. В плана за възстановяване на България не бяха заложени никакви пари. Другите страни заложиха по 150-300 млн. евро само за туризъм.
- На какво се дължи това?
- Липса на интерес от държавата. Може да инвестираш във фотоволтаици, но не и в туризъм. Друго обяснение нямам. Гърците инвестираха 300-400 млн. евро от плана в туризма, а България – 0. Черна гора инвестира в туризма пет пъти повече от България.
- Каква е възможността бизнесът да създаде организация, която да се саморегулира и да изхвърля нелоялните фирми в сектора?
- Имаше такава идея, а именно всички асоциации да се обединят в браншова камара по подобие на строителната камара. Но не срещаме политическа воля за такава, защото е нужно да се гласува в Народното събрание да имаш право на такава организация. В строителната камара е така, ако са нелоялни, те са изключвани и не могат повече да работят в този сектор.
Асоциациите нямат тази власт, а именно да гони тези, които уронват имиджа на бизнеса, на сектора и на държавата. Защото в социалните мрежи се пише само за места, където е лошо и дори да има 20 хубави неща, ще се пишат само негативни коментари. Ние нямаме никакъв механизъм да спрем този човек, който не се интересува от туризма, а иска просто някакви пари да вземе на хората.
Ако има нередности, туристите трябва да подадат жалба, а държавата може само да ги глоби. И какво като го глоби, въпросът е този човек вече да не се занимава с този бранш.
Туризмът е лицето на държавата.
Посрещаме чужденците в хотели, в ресторанти, дори да идват за бизнес или за почивка, те ползват именно тази база. Когато видят, че не е това, което са видели на снимки, си правят извод за цялостната ситуация, което не е правилно, но така са устроени хората.
Затова такива, които уронват имиджа на страната ни, трябва с цялата строгост на закона да бъдат третирани, не да бъдат глобени с 500 лева, а да бъдат затворени.
- Има ли хроничен дефицит на кадри за туризма?
- Да, и не само за туризма, за всички браншове. При туризма обаче си личи най-много, защото при нас е най-голямата заетост. В туризма нищо не може да се автоматизира.
Все още се борим, защото нещата стават много бавно. Опитваме се чрез наши предложения за законови промени да улесним бизнеса. Внесли сме в Народното събрание становища и се надяваме от септември да се случат някои промени в законодателството. Във всички страни около нас това е регулирано по много по-прост начин. Ще ви дам пример за това, че в момента има още документи на хора за сезонна работа в Агенцията по заетостта. Все още не са им излезли документите, а вече е средата на август.
Тези хора трябва да си тръгнат през октомври. Докато дойде, ще стане 25 август и няма да има време за работа. Проблемът обаче не е само тук, но и по консулствата ни в държавите. Те няма никаква готовност. В повечето има по един или двама човека, които обработват документи. Ние имаме в Индия 5000 заявки, двама човека кога ще ги обработят.
При общите ни срещи ни обясняват, че имат по един принтер. Това е тенденция в Европа от години. Много отдавна в Италия и Испания не ви обслужва италианец или испанец. При нас дойде по-късно. Ние отдавна сигнализираме за това нещо. Още следх COVID алармирахме, но никой не чува. Сега сме в ситуация, в която трябва да се реагира.
По консулствата няма хора, които да обработват документите. Трябва да се назначат. Не е сериозно бизнесът, който инвестира милиони, да слуша на обща среща, че имало в посолството един принтер. Това не е наш проблем.
Трябва да има повече служители в консулствата, които да обработват документите
- След пандемията ли се роди този дефицит за хора в частния бизнес?
- През 2019 година нямахме проблеми с кадрите в туризма. След пандемията в нашия бранш се роди този дефицит, после плъзна като зараза и в други сектори. В нашия бранш беше логично, защото 90 на сто от кадрите в ресторантьорството, които бяха обучени, тъй като бяхме затворени 11 месеца, хората се преквалифицираха и напуснаха бранша.
Младото поколение, което дойде, нямат желание да работят физически труд, защото при нас е именно такъв. Новото поколение са дигитализирани, работят с компютри, повече интелектуална работа и по-малко физически труд. При нас обаче е обратното, физическият труд е на първо място. Тъй като разходът за персонал е огромен при нас и там се пропуква. Има хотели, които още не могат да отворят на пълния си капацитет, защото нямат персонал.
- Какви предложения са свързани с вноса на работници?
- Те са няколко. Едното е да може един кадър да се мести от едно заведение в друго. Ако сме в хипотеза, има две заведения, но са на две различни фирми и ако закъсам за персонал в едното заведение, не мога да взема от другото. Това е нелегално. Това е направено в други държави.
Недопустимо е при вече 30% работна ръка още да се занимаваме с българските банки, които не искат да откриват сметки на чужденци от трети страни. От една страна, държавата иска заплатите да се превеждат по банка, а, от друга страна, банката не дава да откриеш сметка.
И още ред други малки промени, които биха улеснили бизнеса.
Не искаме нищо безплатно, а само да не ни пречат. И още нещо заради това, че в хотелите ДДС е 9% имат повече възможност да наемат персонал и да предлагат по-високи заплати от нас и крадат наши кадри.
Това е той:
Завършил е бизнес мениджмънт във Виена
В ресторантьорския бизнес е от 2012 г.
От 2018 г. е председател на Българската асоциация на заведенията
Елена Иванова
