- Проф. Лилков, обединени ли са групите в СОС или сте разединени, както в началото на мандата?
- Днес СОС е по-разделен, отколкото през 2023 г., защото групата на „Възраждане“ се разпадна, „Спаси София“ напусна коалицията с ПП-ДБ и още трима други съветници се обявиха за независими. Но политическото напрежение не е толкова високо и за важни неща, макар и трудно, намираме консенсус. „Голямо постижение“ е, че една година преди края на мандата икономическото мнозинство от ГЕРБ, БСП, ИТН, ВМРО и някои независими най-после се съгласи от кумова срама да обявят конкурси за публичен подбор на ръководства на общинските търговски дружества.
- Ще се увеличат ли заплатите в градския транспорт или отново сме заплашени от стачка?
- Общината има предложение за повишаване на заплатите с по 62 евро на месец на всеки, които ще бъдат изплащани със задна дата от 1 януари 2026 г.
- Трябва ли да се вдигне цената на билетчето?
- Поне до края на този мандат през 2027 г. цената не трябва да се променя. Евтиният и достъпен градски транспорт е единствената сериозна алтернатива на проблемите с паркирането и автомобилните задръствания. Цената на билетите и картите е субсидирана и така трябва да бъде, за да накараме хората да предпочитат градския транспорт пред автомобилите, които в момента в София са 800 на 1000 жители, при 2-2,5 пъти по-нисък брой автомобили в градове като Виена, Брюксел, Берлин, Париж.
- Трябва ли да се закрие нощният транспорт, който е със спорна ефективност. Какво е решението с него?
- С времето се убедих, че нощният транспорт е необходим, защото София „все по-малко спи“ и все повече хора ще го ползват, а финансовата му ефективност се приближава до тази на много от дневните автобусни линии.
- Тиктака нова бомба с боклука в р-н „Изгрев“. Ще се стигне ли отново до криза и превръщане на кварталите в сметища?
- Общината има няколко варианта да избегне кризата в района, така че гражданите трябва да бъдат спокойни. Няма да спра да настоявам да изградим собствен капацитет за почистване, защото винаги ще можем да пресрещаме кризите, в които ни поставят некоректните фирми. Второ, ще можем да въвеждаме нови стандарти в дейността, с които частникът да се съобразява и така бизнесът „изсветлява“ и няма да е толкова лесно да ни убеждават кое колко струва. В момента не съм доволен от почистването, тъй като на много места се изпълняват само най-належащите дейности по сметосъбиране и сметопочистване и градът е доста занемарен. Надявам се с разделното събиране да подобрим ситуацията – увеличаваме броя на цветните контейнери, отделяме допълнителни средства за контрол по замърсяването и незаконните сметища. Масово и безотговорно се изхвърлят боклуци – от април 2025 до май 2026 г. сме установили 303 незаконни сметища. Само за 2024 и 2025 г. са похарчени над 1,3 млн. лв. за изчистването им. На много проблемни места прибягваме до наблюдение с подвижни камери за контрол и има резултат. Нарушителите се глобяват, а на мен ми се иска държавата да завиши размера на санкциите и да облекчи процедурите по налагането им.
- Готова ли е общината с новия бюджет? За какво ще се харчи най-много?
- След бюджета на държавата ще гласуваме и общинския. В момента обсъждаме инвестиционната програма за 2026 г. Очакваме администрацията да даде предложение за изтегляне на голям инвестиционен заем, както за метрото и градския транспорт, така и за рехабилитация и реконструкция на тротоари, улици и други обекти. Ще настоявам да се реконструират и модернизират бул. „Скобелев“ и прилежащото трамвайно трасе; бул. „Джеймс Баучер“, който е в окаяно състояние; зоната около Централна гара, която деградира. Там е мястото на нова модерна концертна зала. През 2016 г. бившият президент оглави инициатива за нейното изграждане, а през 2021 г. стартира втората си кандидатпрезидентска кампания със същото обещание, но така или иначе всичко замря. Ето сега е моментът – той и партията му имат цялата власт, а общината има подробен устройствен план за тази зона. Едно модерно градско ядро ще спре деградацията не само на пространството около гарата, а ще повлияе положително и срещу опустяването на зоната около Лъвов мост и Женския пазар. Трябва да положим усилия да оживим опустяващия градски център.
- Говорите за опустяване на градския център. Така ли е всъщност? Виждаме, че много хора и туристи се разхождат по „Мария Луиза“, по „Витошка“, около Лъвов мост, ЦУМ и НДК.
- Наистина много хора се разхождат, туристите стават все повече, заведенията работят нонстоп, а вечерно време „Витошка“ е като главната на Китен през лятото. За друго ми е думата, за хората, които живеят в централната градска част, за десетките хиляди, които я напуснаха в последните десетилетия, подгонени от шума от заведенията и празненствата (някои от тях като селски събори); от терора на мотоциклети и автомобили с форсирани двигатели; от просяците, които са на всяка крачка; от липсата на места за паркиране; от обезобразяването на фасадите от графити; от разбитите тротоари и лошото осветление. Апартаменти се използват незаконно за кантори и хотели и спокойствието в домовете изчезва от непрекъснатия поток от хора, шум и натиск от автомобили на клиенти. А данъците и такса смет, която собствениците заплащат, са най-високи. Затова хората напускат и търсят жилища другаде, което увеличава търсенето в райони, които се презастрояват. Така се създават нови квартали, а центърът пустее. Разходете се вечер по „Княз Борис“, „Гладстон“, „Ангел Кънчев“, по „Витошка“... Вдигнете поглед и вижте колко от прозорците светят.
- Какво е необходимо да се предприеме?
- Този проблем го има в много градове по света, но има и лечение и то се състои не само в борба с проблемите, които изредих по-горе, а и със създаването на модерни вторични градски ядра, които разтоварват историческия и делови център на града. Концепцията за вторични градски центрове в кварталите спални, изградени по време на социализма, остана нереализирана, винаги отлагана за следващия етап. В големите райони като „Люлин“, „Младост“, „Надежда“ и др. трябва да се изградят собствени центрове с културни домове, модерни общински административни сгради, площади, пешеходни зони, паркове, библиотеки, музеи и спортни зали, които да събират хората. Вместо тях се появиха моловете като центрове на нова култура, която не споделям. Ако КАТ се измести в периферията на града от мястото, на което е сега, където привлича ненужен трафик от над 1 млн. автомобила годишно, ще се освободи място за идеален вторичен градски център на район „Изгрев“ и на близките квартали от районите „Младост“ и „Студентски“.
- Какви други проекти трябва да се реализират в София, така че градът не само да расте, а и да се развива?
- Правилно отбелязвате, има растеж в София, но без съществено развитие. Важен проект за града, по който се работи, е Зелената линия - уникално велосипедно и пешеходно трасе с дължина около 30 км по трасето на бившата околовръстна жп линия. Друг голям проект, в който водеща е държавата, е изграждането на Западната дъга на Софийския околовръстен път. Общината е длъжник на софиянци и относно модерната спортна инфраструктура, но тук имам новина – на последната сесия гласувахме 9 терена за изграждане на спортни съоръжения, които ще бъдат предложени на спортни клубове и федерации с безвъзмездно право на строеж, т.е. класическа форма на публично-частно партньорство (ПЧП). Скоро ще предложим и няколко имота за ПЧП за изграждане на многоетажни паркинги. Трябва да положим усилия за развитие на минералните извори на София, които имат уникални характеристики, но много малко от тях се използват. Като лош пример ще посоча северното крило на Централната минерална баня, което е в окаяно състояние. Ще отбележа, че ние от „Синя София“ сме единствените, които предлагаме публично-частното партньорство като ефективен начин за привличане на капитали за изграждане на общинска инфраструктура, както и концесиониране на „Топлофикация“ и на други губещи общински търговски дружества. Сега, заедно със „Софийска вода“, по наша инициатива се реализира проект за изграждане на две мини-ВЕЦ по довеждащите водопроводи на София.
- Да засегнем още един проблем. Какво се случва с фирмите за поддръжка на фонтаните в града?
- Проблемът не е до липса на пари. Миналата година отделихме около 200 хиляди лева за ремонти и все още много чешми и фонтани не работят – счупени кранчета, откраднати или разбити водомери, запушени канализации, много от чешмите нямат документация. Липсва контрол, липсва организация, а за някои районни кметове повредените чешми често са „последна грижа“. По-добро е състоянието на чешмите в парковете, защото там има конкретен отговорник и ползват за ремонти общинското ВиК дружество. Едва преди няколко дни в общината е назначен координатор, който пряко ще отговаря за чешмите и ще е в помощ на районите. Аз често се обаждам на кметове за повредени чешми и съдействам да се оправят.
- От известно време тече ударно преименуване и именуване на улици. Няма ли по-важни теми или това е важно? Защо?
- Има и по-важни теми, но тук става дума за паметта на града, за историческия разказ за София и България чрез имената на улиците. Забележете, че преименуваме улици с цифрови имена, които се допускат само по изключение и даваме имена на безименни улици. И цифровите, и безименните са стотици. Освен това има много улици с дублирани имена, понякога дори в един и същи квартал. През годините, особено след 9 септември 1944 г. и след 1989 г., е имало масови преименувания, които невинаги са се съобразявали с именната структура на улиците, с местната топонимия и историята на кварталите. Съобразяваме се с предложения на граждани и инициативни комитети, подхождаме тематично, когато преименуваните улици са повече. Така оформяме малки квартали от улици на имената на личности с изключителен принос в националната култура и изкуство (кв. Симеоново); на имената на летците, бранили София през Втората световна война (кв. „Дружба“); на 20 забележителни българки (жк „Левски В“); на основателите на инженерното и техническо образование в България (район „Люлин“); на 12 видни дейци на тракийското освободително движение (кв. „Обеля“); на 7 бивши ректори на Софийския университет (кв. „Овча купел“) и др.
- Казусът с Паметника на Съветската армия буксува. Какво е бъдещето на мястото и кога ще започне работа по случая?
- Този паметник не само че е превзел Княжеската градина, но е разделил обществото ни, а обществените пространства по замисъл събират и привличат хората, а не ги разделят. Освен това той е паметник не на освободители, а на окупатори, и в този смисъл изразява една историческа лъжа. За съжаление премахването му зависи от държавата. Тя слага спирачка на демонтажа. СОС се е произнасял няколко пъти за премахването му. Дошло е време за организиране на конкурс за модернизиране на Княжеската градина, където няма място за паметника натрапник. Тя може да се превърне в привлекателно пространство с нов смисъл и да стане европейската емблема на града ни.
- Кога ще бъде издигнат паметникът на рока в парк „Студентски“?
- Очаквам кметът на район „Студентски“ Петко Горанов скоро да внесе проекта за одобрение в СОС. Знам, че той сега се разглежда и съгласува в съответните звена на администрацията. Много ми харесва идеята - разцепен на две бетонен панел от Берлинската стена, символ на Изтока и Запада, с имената на световни и на български рок групи и изпълнители, и композиция, която символизира публиката и летящите над нея музиканти.
- А паметникът на Дядо Добри? Предстои ли да се появят нови паметници?
- Проектът за „Паметникът на доброто“ е одобрен от СОС и мястото му е определено в парк „Христо Смирненски“. Знам от Цвета Кирилова, която е инициатор за изграждането му, заедно с децата и учителите от училището в село Кунино, Врачанско, че в момента се съгласува в Министерството на културата. Скоро ще открием бронзов барелеф на генерал Иван Колев – героя от Добруджа и легендарен водач на българската конница, на фасадата на дома му на булевард „Витоша“ и ул. „Узунджовска“.
- Какво се случва с паметника на инж. Иван Иванов? Защо нещата се бавят?
- За изграждането на паметника има решение на СОС от 2011 г., но години наред определени хора пречеха то да бъде изпълнено. Едва петият конкурс за избор на проект на паметника, повтарям петият конкурс, бе успешен! Скулпторът сключи договор и започна работа. Но през 2021 г. безпардонно и незаконно, пак под натиск на определени хора, му е наредено по телефона да спре работата си, независимо че има договор, без да се посочват основания. Когато през 2023 г. станах общински съветник, задвижих отново процедурата, която мина с единодушна подкрепа в три комисии на СОС. И точно преди гласуването на сесия на СОС, пак под натиск отвън, на общинските съветници от ГЕРБ и от някои други политически сили бе внушено, че не трябва да подкрепят поставянето на паметника. Много от тях ми казват, че се срамуват, но не могат да не се съобразят със заповедта на лидера им, който самият се поддава на натиск, а хал-хабер няма за паметника! Накратко казано, въпросът предстои да се реши в СОС, но за да се преодолее натискът отвън, ми трябва гражданска и институционална подкрепа. Дайте ми я и паметник ще има!
- Докога парк Врана ще стои затворен?
- При предишното правителство бяхме задължени да прехвърлим управлението на парка на държавата. Областният управител не се справи със задачата и при служебното правителство новият областен управител поиска да върне парка на общината, но дойде на власт „Прогресивна България“ и процедурите спряха! И друг парк е затворен – този на резиденция „Лозенец“. През 2024 г. по предложение на „Синя София“ СОС взе решение да поиска от държавата паркът да се отвори за граждани, както стана с парка на Военната академия, но Министерството на отбраната отказа. Ще настоявам кметът Терзиев да постави отново въпроса пред държавата. Недопустимо е в центъра на София голямо зелено пространство да е буренясало, пусто и неподдържано, а МО да се оправдава със секретност на обекта.
Владимир Христовски
