- Г-жо Ковачева, наскоро сезирахте управителя на БНБ, министъра на финансите и председателя на Асоциацията на банките в България за получени множество сигнали и жалби от граждани във връзка с откриването на безплатна платежна сметка за основни операции. Бихте ли споделили от какво се оплакват гражданите и с какви трудности се сблъскват те при откриването на такава сметка?
- От първия ден, в който влезе в сила разпоредбата на Закона за платежните услуги и платежните системи за т.нар. безплатна сметка, в институцията започнаха да постъпват сигнали на граждани във връзка със затрудненията, които срещат при заявено желание за това. Проблемът идва оттам, че банките поставят редица изисквания и налагат тромава процедура, вместо да улеснят хората, а от това страдат най-вече пенсионерите и хората с увреждания.
- Бихте ли дали конкретни примери?
- Например банките изискват от клиентите си да посетят многократно техен офис, за да закрият съществуващата си сметка, по която получават трудови възнаграждения - пенсии, помощи и обезщетения по социалното осигуряване и социалното подпомагане, и да подадат заявление за откриване на нова сметка за основни операции, след което да представят служебна бележка по образец на банката за размера на трудовото им възнаграждение. Проблемите на хората продължават, защото след няколко работни дни те следва да отидат до офиса на банката, за да получат новата си дебитна карта. Освен това трябва да информират за новата сметка работодателя си (ако получават трудово възнаграждение), НОИ (в случай че получават пенсия, помощи и обезщетения за социално осигуряване), социалните служби (ако получават обезщетения за социално подпомагане), училищното ръководство (ако става въпрос за ученически стипендии) и пр.
Граждани също така ни информират, че служители на банки се опитват да ги откажат от тази сметка, като им предлагат други възможности. В крайна сметка се оказва, че реализацията на идеята, която бе обявена, бе комуникирана като нещо добро и в интерес на хората, така приложена на практика не се постига, поне не и към този момент.
- Според вас как могат да се подобрят и облекчат процедурите за откриване на такива сметки?
- В качеството си на обществен защитник незабавно се обърнах към управителя на БНБ, министъра на финансите и председателя на УС на Асоциацията на банките в България с препоръки, а именно: да се въведе по-облекчен ред, като например автоматично преобразуване на съществуваща платежна сметка, по която се получават трудови възнаграждения, пенсии, помощи и обезщетения по социалното осигуряване и социалното подпомагане, стипендии за ученици, студенти и докторанти при изразено желание за това; възможност на гражданите и онлайн да заявят такава сметка, а не само при лично посещение в банков клон; публикуване на ясна и коректна информация от страна на банките относно прилагането на новата разпоредба от закона.
- Смятате ли, че трябва да има унифицирана процедура и условия за откриването на тези сметки или това трябва да бъде изцяло оставено като решение на отделните банки?
- В момента всяка банка взима сама решение. Това няма да е проблем, ако от банките не се злоупотребява поради разписани ясни правила. За да се гарантират правата на потребителите на банкови услуги, може би е удачно да има унифицирана процедура за откриване на „безплатна“ сметка.
- Какви са вашите наблюдения - има ли интерес от страна на гражданите към откриването на тези сметки?
- Да, определено има интерес от страна на гражданите за откриването на тези сметки и той е напълно разбираем. Затова законът трябва да се изпълнява, без да бъдат поставени пред тях пречки за това.
- Преди няколко дни изразихте становище и относно промените в Закона за енергетиката? Какво е нужно да се направи, за да се защитят интересите на потребители и къде виждате проблеми?
- По време на общественото обсъждане на проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката изразих становище пред министъра на енергетиката, като една част от предложенията бяха приети. На 18 септември 2023 г. изпратих становище и до председателя на Комисията по енергетика в 49-ото НС по внесения законопроект, като изразих категорична позиция, че няма държавна визия как на практика ще се осъществи пълната либерализация на пазара на електроенергия. За да се защитят интересите на битовите клиенти на електрическа енергия, е необходимо да се направи задълбочен икономически, социален, правен анализ за ползите и рисковете от излизането им на свободния пазар. Необходима е информационна кампания на правителството за подготовка на битовите потребители за участието им на свободния пазар на електрическа енергия. Специално внимание трябва да се обърне на битовите клиенти от уязвимите групи - енергийно бедните, възрастните хора, хората без компютърна грамотност и достъп до интернет, живеещите в малки и отдалечени населени места. Не са въведени т.нар. умни електромери за битовите клиенти - условие за договор за динамична цена.
- Какви бяха вашите предложения по конкретни текстове?
- Направих предложения и по конкретни текстове на законопроекта, като например да отпадне таксата за прекратяване на договор и таксата при смяна на доставчик за битовите клиенти. За последната изрично в Директива на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия е предвидено, че държавите членки гарантират, че поне на битовите клиенти и малките предприятия не се налагат такси при смяна. Поисках изрично да се транспонират текстовете от Директивата за минимални изисквания за фактурирането и информацията за фактурирането, както и за колективните схеми за смяна.
Който желае, може да се запознае със становището, което е качено на интернет страницата на институцията.
- Как трябва да се промени дефиницията за енергийна бедност?
- Много специалисти се занимаваха с този проблем през последните години, като например една от седемте комисии на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка - Комисията за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност.
Дефиниция на самото понятие обаче все още няма. В проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен в 49-ото Народно събрание, се предлага определение на „домакинство в положение на енергийна бедност“.
В становището си по законопроекта обърнах внимание на няколко проблема. Предвижда се например, че за преценката на статута на домакинството се вземат предвид действащи цени на енергийни носители, но не става ясно кои конкретно са те.
От друга страна, разходите по действащи цени се съпоставят с разполагаемия средномесечен доход на член от домакинство за предходната година. Смятам, че това е неправилно, тъй като няма да отразява действителните нужди за разходи за отопление на домакинството.
Важно е да се гарантира постоянна и ефективна финансова подкрепа за хората, които са в положение на енергийна бедност.
Друг притеснителен момент е, че в проектозакона отговорността за прилагане на мерките срещу енергийната бедност се разделя между три министерства - на енергетиката, на труда и социалната политика и на регионалното развитие и благоустройството. Това на свой ред поставя въпроса как ще бъдат координирани мерките, така че никой нуждаещ се да не изпадне от защитната мрежа за подкрепа.
Известни са споровете дали въпросите на енергийната бедност следва да се разглеждат в Закона за енергетиката. В Румъния например е приет специален закон относно установяването на мерки за социална защита на уязвимия потребител на енергия.
- Какви мерки трябва да се вземат, за да се защитят уязвимите групи потребители, когато излязат на свободния пазар на електроенергия?
- Преди всичко трябва да сме наясно каква е държавната визия за пълната либерализация на пазара на електроенергия. Категорично е становището ми, че въвеждането на задължително излизане на битовите потребители на свободния пазар трябва да се предшества от задълбочен икономически, социален, правен анализ относно ползите и рисковете. Проектозаконът отбелязва най-общо, че ще има програми за подкрепа. Те трябва да се разработят максимално конкретно и със съответното финансиране.
- Какво може да направи държавата, за да облекчи разходите на домакинствата за смяна на топлинните разпределители и водомери с такива с дистанционен отчет?
- Клиентите на топлинна енергия имат законовото задължение най-късно до 1 януари 2027 г. да преоборудват радиаторите си с уреди за дялово разпределение на топлинната енергия с дистанционно отчитане. В същия срок трябва да бъдат монтирани и водомери за топла вода с дистанционно отчитане. От една страна, тези устройства са по-скъпи от предишните, а от друга - преоборудването е задължително и при неизпълнение последиците са тежки: започва служебно начисляване на завишено потребление на топлинна енергия „на база“. Процесът на смяна на уредите вече е в ход. Предвид значителната финансова тежест за домакинствата през пролетта на тази година се обърнах към служебния министър на енергетиката с предложение да се потърси възможност за финансова подкрепа на всички битови клиенти, които изпълняват законовите разпоредби за поставяне на топлинни разпределители и на водомери за топла вода с дистанционно отчитане. Обърнах внимание, че тези устройства помагат за по-ефективното използване на енергията за отопление, за реални икономии на енергия.
Факт е, че без финансова подкрепа за новите уреди някои потребители решават да демонтират радиаторите си и да се отопляват по друг начин, който може и да не е по-ефективен или по-екологичен. Затова смятам, че изпълнителната власт може да потърси инструменти за такава подкрепа, включително и чрез средства от европейските фондове.
Това е тя:
Магистър по право на Европейския съюз (Юридически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”) и магистър по право на Европейския съюз и съдебна система от университет “Нанси II”, Франция
Професор по международно право и международни отношения, научен сътрудник в Института за правни науки на БАН, преподавател в Юридическия факултет на УНСС
2002 - 2011 г. Директор на Transparency International - България
2011-2013 г. Министър на правосъдието на Република България
От 2016 г. Заместник-омбудсман и омбудсман на Република България
Носител на Ордена на Британската империя на Нейно Величество кралица Елизабет II
София Симеонова
