-Приключи тазгодишната експедиция в динозавърското находище край Трън. Какво открихте и кои са най-ценните находки това лято?
-Открихме това, което неизменно откриваме през последните няколко години работа в находището – зъби от два вида крокодили, зъби и люспи от панцерни щуки, фрагменти от коруби на костенурки и запазени в различна степен кости на динозаври. Намерихме и някакви неопределени костни останки от дребни гръбначни животни, които тепърва ще се мъчим да разберем какво представляват. Най-ценната находка за тази експедиция обаче е една изцяло запазена кост на динозавър, която беше открита от младия ни колега Георги Севов. Костта има дължина около 30 см и е от предния или задния крайник на животното. След изваждането ѝ от скалната матрица ще можем да кажем каква точно е костта и на какъв динозавър принадлежи. Екипът ни ще се опита да сподели тази информация в края на идната седмица, когато е годишнината от откриването на находището. В скалния пласт, от който я извадихме, сме открили останки от титанозаври (дългошиести динозаври) и хадрозавроиди (динозаври с патешка човка).
-Колко време продължи експедицията и кои я финансира?Трябва ли държавата да се ангажира повече и да подкрепя този тип експедиции с повече ресурси?
-Експедицията се проведе между 27 юли и 3 август, като на терен работихме 7 дни. Тази година изследванията бяха финансирани със средства получени от миналогодишната кампания „Тениска с кауза“, организирана от колеги географи от „Географ.БГ“, от частно дарение, направено от бивш колега палеонтолог, и от бюджета на Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН). Въпросът за ангажираността на държавата с финансирането на науката е сложен, но личното ми мнение е, че всяка една държава трябва да инвестира в наука, образование и култура колкото се може повече. За съжаление не смятам, че настоящите управляващи мислят по този начин. Учените в България все още разчитат главно на финансиране чрез проекти към Фонд „Научни изследвания“ на МОН, чиито бюджет, въпреки увеличенията през последните няколко години, не е особено голям. И все пак, благодарение на факта, че сме част от Европейския съюз и от развития, свободен свят, днес имаме повече възможности за финансиране отколкото е имало преди 20 години, защото е налице достъп до ресурси извън границите на страната ни. Но не съм оптимист. С оглед на ширещите се по цял свят анти-научни и анти-интелектуални настроения и доктрини, усилвани от социалните мрежи, където мнението на невежите и псевдоучените се слага на равна нога с научните факти и експертизата на учените, следващи научния метод, не очаквам съществуващите днес възможности да се запазят в дългосрочен план. Най-лесно е да се режат пари от науката, особено когато на обществото не му пука за нея.
-Как протичат такъв тип експедиции?
-С изключение на случаите, когато извършваме обходи и теренни проучвания в търсене на нови палеонтологични находища, работата е доста еднотипна. Сутрин около 9 ч. поемаме към находището и се прибираме в 18 ч., което означава, че имаме около 8 работни часа, които прекарваме в разкопаване на скалните пластове в търсене на вкаменелости, под изгарящите лъчи на лятното слънце. Въпреки че след няколко дни на такъв работен режим освен натрупването на тен започва и натрупването на умора, тази година поне имахме късмет с времето – нямаше обилни валежи, нито пък адски жеги.
- Кой е открил находището в Трънско?
-Находището беше открито на 16 август 2017 г. от колегите от НПМ-БАН доц. д-р Латинка Христова и магистър Ралица Богданова, след един невъобразимо труден планински преход, достоен за филм от поредицата за Индиана Джоунс. Те целенасочено търсеха вкаменелости от динозаври в района, защото десетилетие по-рано местният любител и събирач на вкаменелости г-н Андрей Цонков беше открил там костен фрагмент. В периода от 2013 до 2015 г. изследвах тази първа находка заедно с тогавашния ми научен ръководител доц. д-р Дочо Дочев от Софийския университет. С него стигнахме до заключението, че фосилът намерен от г-н Цонков е част от кост на нептичи динозавър – титанозавър. По онова време това беше едва третата потвърдена находка от динозавър в България. През април 2015 г. двамата с него, придружени от Латинка Христова и водени от Андрей Цонков, направихме неуспешен опит да локализираме фосилоносните пластове с останки от динозаври. За щастие Латинка не се отказа и продължи да търси и след това. Благодарение на нейната упоритост днес имаме най-богатото находище на мезозойска гръбначна фауна в България, което има и европейско значение.
-Какво ни „разказва“ това находище за живота преди милиони години на нашата територия? Какъв е бил климатът и растителността в района на Трън преди 83 милиона години?
-Находището „отвори“ един неочакван за нас прозорец към света от къснокредната епоха. Въпреки че първоначално тръгнахме да търсим динозаври, в находището открихме вкаменени останки от поне девет различни групи гръбначни животни, повечето от които се откриват за първи път в България. Извършените от проф. Полина Павлишина анализи на фосилните останки от растителни спори и цветен прашец позволиха да бъдат датирани скалите с вкаменелости от динозаври, да се установи съставът на местната растителност и особеностите на климата. Данните показват, че флората е била доминирана от широколистна растителност с подчинено количество папратови растения и редки иглолистни, а климатът е бил топъл субтропичен, но с ясно изразен сезонен характер, който се е изразявал в редуване на сухи и влажни периоди. Вкаменелостите са датирани от края на сантонския и началото на кампанския век на къснокредната епоха, т.е. възрастта им е около 83 млн. г. В цяла Европа има едва около 15 находища с останки от динозаври или друга сухоземна гръбначна фауна от това време.
-Кога всъщност се разбира, че на наша територия са живели динозаври?
-За първи път вкаменелости от нептичи динозаври в България са открити през 80-те години на миналия век, но дълго време тяхната истинска природа остава неосъзната, защото се приема, че находките са останки от мозазавър – гигантски морски гущер, който няма нищо общо с динозаврите. Фосилите са намерени в пещерата Лабиринта, разположена на десетина километра от гр. Червен бряг. През 1985 г. голяма експедиция, ръководена от специалисти от НПМ-БАН изважда вкаменелостите и ги транспортира в музея, където е извършено предварителното им определяне. Сред събраните кости наистина има такива на мозазаври. Трябва да се отбележи, че по онова време в България няма палеонтолози, които да са експерти по мезозойските влечуги. Едва през 2005 г. след една намирането на нова фосилна кост недалеч от пещерата, интересът към събрания фосилен материал е възобновен. Така през 2010 г. в рамките на само няколко месеца страната ни се сдоби не с един, а с два динозавъра – орнитомимозавър (щраусоподобен динозавър) и хадрозавроид. Тези динозаври са на около 67 млн. г., съвсем малко по-стари от сблъсъка на Земята с астероида, причинил масовото измиране в края на периода креда.
- Как са изглеждали те?
-Това е интересен въпрос. Някои динозаври са изглеждали буквално като гигантски птици с дълги опашки и зъби. Такъв например е орнитомимозавърът, който вероятно е приличал на необичайно едър щраус или ему с опашка. Другите динозаври открити в България досега обаче не приличат, на което и да било съвременно животно. Титанозавърът е четирикрак растителнояден динозавър с малка за размерите си глава, дълга шия, торс като бъчва и доста дълга опашка. Нашият може би е достигал 7–8 метра дължина, но роднините му от Южна Америка са били 35-метрови гиганти, тежащи по 50–60 тона. Хадрозавроидът също се е хранил с растителност и се е придвижвал на четирите си крайника, но е имал съвсем различни пропорции на тялото в сравнение с титанозавъра – по-едра глава с широка и вертикално сплесната муцуна, завършваща с клюн, тесен гръден кош, масивна опашка и по-дребни предни крайници, чиито пръсти не са били разделени, а са образували колоноподобна обща структура, завършваща с нокти като копита.
-Има ли шанс да бъдат открити останки от хищен динозавър у нас?
-Шанс има, просто трябва много търсене и сериозна доза късмет. В Румъния и Унгария има открити вкаменелости от различни хищни динозаври, а миналата година в научната литература беше съобщено, че зъби от такива животни са намерени и в Сърбия, само на около 50 км от Трън. Щом са намерени там, може би е въпрос на време да ги открием и тук.
- Всички знаем как изглеждат динозаврите в киното. Как обаче изглеждат те според научните изследвания?
-Откритията направени от палеонтолозите по света през последния половин век ни показват, че истинските динозаври са били много по-интересни, странни и впечатляващи от това, което сме си представяли и виждали на екрана. Днес знаем, че много от динозаврите са били пернати, доста са имали и примитвни форми на крила, които не са били използвани за летене, а за визуална комуникация между индивидите, привличане на партньори и мътене на яйцата. Възможно е общият предшественик на всички динозаври да е бил дребно животно, покрито с примитивни пера, които наподобяват козина и са му позволявали да пази телесната си температура. Оказа се, че е имало пернати динозаври, чиито криле не са били оформени от летателни пера, а от кожеста мембрана по подобие на птерозаврите и прилепите. За изненада на много хора бяха открити динозаври, които са дълбаели хралупи и са се криели под земята. Въобще на Холивуд ще му е необходимо много да се постарае, за да разчупи клишетата, наложени от поп-културни титани като поредицата „Джурасик парк“, и да ни покаже динозаврите по начина, по който ги вижда съвременната наука. Идната седмица излиза нов динозавърски филм по кината, в който са направени някои интересни и дори дръзки решения, относно външния вид на част от динозаврите. Любопитно ми е какъв ще е крайният резултат и как ще се възприеме от публиката.
Това е той:
Роден през 1988 г в гр. Пловдив
• Средно си образование завършва в Национална гимназия за сценични и екранни изкуства
• Завършва бакалавърска степен по „Геология“ (2012) и магистърска степен по „Геология и палеонтология“ (2015) в Геолого-географския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
• "Палеонтолог в Отдел „Палеонтология и минералогия“ на Национален природонаучен музей при БАН
Милена Димитрова
