- Г-н Иванов, каква е оценката ви за току-що влезлия в сила бюджет - имаше ли реформи, които трябваше да се направят още сега?
- Оценката ни е, че това е довършителен бюджет. Бюджет без политики и без реформи. Той до голяма степен официализира вече направени през първите седем месеца разходи и приходи. Затова и не сме очаквали в него да се направят всички големи реформи. Но очаквахме поне да се подготви почвата за реформаторски Бюджет 2027, да се посочат ясни посоки и ангажименти за промени в основните нереформирани системи. Това не се случи.
Основната причина АИКБ да не подкрепи бюджета е високият дефицит. Според нас той можеше да бъде значително по-нисък, около 4 до 4,5% от БВП. Това можеше да се постигне с по-реалистична оценка на приходите при по-висок номинален БВП и инфлация, както и с ревизия на част от инвестиционната програма, особено за проекти без готовност за реално изпълнение.
- Какви са очакванията ви за бюджета на 2027 г. - какви реформи и мерки бихте искали да видите в него?
- Очакването ни е Бюджет 2027 да бъде бюджет на реформите. Ако Бюджет 2026 беше довършителен, то през 2027 г. вече няма оправдание да се отлагат реформите, които бяха пропуснати или отложени.
На първо място поставяме премахването на всички автоматизми в разходите. Не може заплатите да растат автоматично, без връзка с производителността, резултатите, качеството на публичната услуга и възможностите на икономиката.
На второ място е реформата в държавната администрация. Необходим е функционален анализ, премахване на дублиращи се структури, освобождаване на трайно незаети щатове и практиката за субективно допълнително материално стимулиране на администрацията, дигитализация и ограничаване на корупционните практики.
На трето място е сектор „Сигурност“. Там е необходима цялостна реформа. Реформата трябва да включва поетапно освобождаване на работещите в системата на МВР пенсионери, както и цялостен преглед и ограничаване на привилегиите на работещите в системата, в т.ч. повишаване на възрастта за ранно пенсиониране. Първа категория труд трябва да се прилага там, където има реален риск и работа на терен, а не механично за цялата система.
- Какво трябва да се направи по отношение на пенсионната система?
- Необходима е и пенсионна реформа. Пенсионната система трябва да остане осигурителна и да се премахнат всички социални плащания от нея, като се прехвърлят в социалната система. Трябва да се възстанови справедливостта в пенсионната система и връзката между размера на пенсията и осигурителен принос.
Очакваме и реформа в ТЕЛК, инвалидните пенсии, личните асистенти и социалните плащания. Подкрепата трябва да стига до хората, които реално имат нужда от нея, но с контрол и ограничаване на злоупотребите.
В здравеопазването трябва да се премине от наливане на повече средства към реален контрол върху резултатите. Електронно здравеопазване, контрол върху хоспитализациите, лекарствата и клиничните пътеки, профилактика и по-ефективно управление на публичния ресурс.
В образованието очакваме финансирането да бъде обвързано с нуждите на икономиката и реализацията на завършващите. Държавният план-прием във висшето и професионалното образование трябва да отговаря на нуждите на пазара на труда.
Очакваме в Бюджет 2027 да видим политики за развитие на индустриални зони, инфраструктура, публично-частни партньорства, концесии и реално насърчаване на инвестициите. България се конкурира за капитали с целия регион и не може да разчита само на ниски данъци.
И накрая, очакваме от Бюджет 2027 запазване на данъчно-осигурителния модел и липса на увеличение на данъци и осигуровки. Държавата първо трябва да покаже, че харчи ефективно, ограничава сивата икономика и събира дължимото.
- Омбудсманът, ГЕРБ и ПП сезираха Конституционния съд за бюджета. Какво ще се случи, ако текстове от него се обявят за противоконституционни - например по отношение замразяване на механизма за минималната работна заплата (МРЗ) и изчисляване на трудовия стаж?
- Конституционният съд ще реши, но нашата оценка е, че няма основания да се твърди противоконституционност само защото дадени мерки са приети чрез преходни и заключителни разпоредби на бюджетния закон.
Правителството се избира, за да провежда политики, а бюджетът е основният инструмент за финансиране и реализация на тези политики. Народното събрание има правомощията да приема бюджет и свързани с него мерки. Използването на преходни и заключителни разпоредби е законодателна техника, която многократно е прилагана в българската практика.
Ако все пак Конституционният съд обяви конкретни текстове за противоконституционни, то те няма да се прилагат занапред от влизането в сила на решението на КС.
По същество нашата позиция е, че автоматичният механизъм за минималната работна заплата по чл. 244 на КТ беше неправилен, защото не отчита икономическите фактори, определящи размера на МРЗ. По отношение на трудовия стаж това е мярка, която цели да се прекрати практиката фиктивно да се назначава на 4 часа, а реално да се работи на 8 часа.
- Бизнесът се обяви против вдигане на минималните осигурителни прагове и максималния осигурителен доход. Какви ще са последствията от тези две мерки?
- Последствията са по-високи разходи за труд за предприятията. Когато се увеличават минималните осигурителни прагове, максималният осигурителен доход или осигурителната тежест, това директно увеличава разходите на предприятията. А по-високите разходи за труд се отразяват и върху цените на стоките и услугите. Тоест това е и инфлационен фактор.
По-големият проблем е прекомерното увеличение на минималните осигурителни прагове. В различни икономически дейности и категории персонал те растат между 13 и 70 процента. Това е сериозен удар върху малките предприятия, регионите с по-ниски доходи и секторите с по-ниска добавена стойност.
Позицията на АИКБ е, че минималните осигурителни прагове са изчерпан и остарял инструмент. Те бяха въведени в различна икономическа среда. Днес държавата разполага с много повече инструменти за контрол на сивите практики в трудовите правоотношения. Освен това има и наказателна отговорност при укриване на осигурителни вноски. Затова проблемът със злоупотребите трябва да се решава чрез контрол върху некоректните, а не чрез повишаване на тежестта върху всички.
- Смятате ли, че работодателите като цяло са склонни и имат възможност да поемат за своя сметка повишената осигурителна вноска за осигурените лица?
- Дали работодателите могат да поемат за своя сметка по-високите осигуровки, зависи от всяко предприятие. Някои ще могат, други няма да могат. Това не може да бъде общо очакване към целия бизнес. Едно е голяма компания с висока добавена стойност, друго е малък работодател в регион с ниски доходи.
В България много често, когато държавата има проблем, първата реакция е да се натовари бизнесът. Това не е реформа, а прехвърляне на проблема. Реформа има тогава, когато държавата първо покаже, че харчи ефективно, контролира злоупотребите и намалява административната тежест, преди да поиска още пари или още задължения от коректния бизнес.
- Има ли яснота кога ще се подновят преговорите между социалните партньори за нов механизъм за МРЗ? Бихте ли припомнили позицията на АИКБ по този въпрос и има ли някаква промяна в нея?
- Министерство на финансите вече покани социалните партньори за възобновяване на работата на работната група за изработване на нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Надяваме се тя да работи в ускорен темп и до края на август да има нов механизъм за МРЗ, договорен между социалните партньори.
Позицията на АИКБ не е променена. Ние смятаме, че досегашният механизъм по чл. 244, който обвързва основната минимална работна заплата автоматично с 50% от средната брутна работна заплата, противоречи на европейската директива за адекватни минимални работни заплати и на Конвенция №131 на Международната организация на труда.
Този механизъм правилно беше спрян, защото не отчита обективните икономически показатели и възможностите на икономиката.
Сега задачата на социалните партньори е да предложат по-добър, обективен и устойчив механизъм. МРЗ трябва да расте, но не автоматично. Тя трябва да отчита и нуждите на работещите, и възможностите на икономиката.
- Смятате ли, че замразяването на механизма на минималната работна заплата засилва позициите на бизнеса в тези преговори? Как приемате тази мярка в бюджета?
- Не бих казал, че това засилва позициите на бизнеса. По-скоро изравнява позициите на работодателите и синдикатите в преговорите. До момента синдикатите бяха в по-силна позиция, защото действащият механизъм по чл. 244 автоматично водеше до определен размер на минималната работна заплата. Това намаляваше стимула за реални преговори по механизъм, който може да доведе до по-балансиран резултат, съобразен не само с доходите, но и с производителността и възможностите на икономиката.
С отпадането на автоматизма има по-голям шанс социалните партньори да седнат на масата и да договорят действително работещ механизъм. Това не трябва да се представя като победа на бизнеса или загуба на синдикатите. Въпросът е България да има разумен, обективен и европейски съвместим механизъм за минималната работна заплата.
- Какво е вашето мнение - ще има ли нов размер на МРЗ за 2027 г.? Ако се приложи механизмът, който защитава АИКБ, какъв размер би се получил?
- Ако социалните партньори успеят да договорят нов механизъм, най-вероятно ще има и нов размер на минималната работна заплата за 2027 г. Ако няма нов механизъм, би следвало да остане действащият размер. Това само по себе си е достатъчно силен стимул всички страни да седнат на масата за преговори и да постигнат разумно решение.
АИКБ, заедно с останалите работодателски организации в АОБР, има предложение за обективен механизъм. Той отчита изискванията на европейската директива, инфлацията, разпределението на работните заплати, динамиката на средните работни заплати и ръста на производителността.
При прилагането на такъв механизъм би се получила минимална работна заплата, която от една страна компенсира работниците и служителите за инфлацията и ръста на производителността на труда им, а от друга страна отговаря на реалните възможности на икономиката и предприятията..
Нашата цел не е ниска минимална работна заплата. Нашата цел е устойчиво нарастване на доходите. България трябва да бъде държава на по-високи заплати, но това няма да стане с постановления и автоматични формули. Ще стане с инвестиции, производителност, квалификация, по-малко сива икономика и предвидима бизнес среда.
ТОВА Е ТОЙ:
- Добрин Иванов е изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) от 2009 г.
- Има две магистърски степени по специалностите „Счетоводство и контрол“ и „Право“
- Наред с другите си професионални компетентности е водещ специалист в областта „Права, задължения и отговорности на участниците в трудовия процес, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд“
София Симеонова
