- Доц. Буруджиева, политическият сезон приключи, депутатите са във ваканция. Как се справиха управляващите и успяха ли да оправдаят очакванията на избирателите?
- Ако става дума за очакванията на избирателите, според мен никак не се справиха. Ако става дума за техните цели да стабилизират властта си и да я разширяват, всякак се справиха. Зависи от каква позиция оценяваме действията на новото правителство и на новата власт.
- А какво да очакваме наесен? Има ли наистина възможности за протести, както някои политически лидери прогнозират?
- Най-вероятно има, особено ако ще се справят с бюджета за 2027 г. както с този за 2026 г. Протестите може да бъдат родени от незадоволените очаквания от бюджета за 2026-а, включително създадени от самите управляващи. Те непрекъснато обясняваха, че това не е техният бюджет. Техният ще бъде този за следващата година - именно там ще видим политиките и всички хубави неща, които са обещали. Поддържането на такива високи очаквания, съизмерими с тези, които доведоха изборния резултат през април, според мен ще бъде онова, което те са си сътворили като проблем. Няма как да очакваме, че бюджетът за 2027 г. ще бъде радикално по-различен от план-сметката за тази година.
Първата причина за това е, че все още не виждаме никаква програма за управление. Няма никаква подготовка по министерствата за изработването на такава. Подготвя се нещо, което няма нищо общо с управленска програма. Липсата й блокира възможността да се направи радикално различен бюджет. Второ - от дебатите по бюджета за 2026 г. остана впечатлението за много сериозна липса на компетентност в представителите на „Прогресивна България“ както в парламента, така и по министерства.
Тази липса на компетентност може да се дължи на липсата на ясни политики и на неразбирането какво означава една политика, как се осъществява тя в едно управление. Тези два фактора са нужни, за да има смислен бюджет, който да отговаря на поетите ангажименти в предизборната платформа и пред хората в самата кампания. Това ме кара да мисля, че протести може да очакваме не през есента, а по-скоро през зимата или пролетта. Гражданите ще изчакат да видят какви са предложенията в бюджета за 2027 г.
- Освен бюджета какво друго може да се окаже рисково за ПБ и да вкорени по-голямо разочарование сред избирателите – цените, външната политика, решението за Безмер?
- ПБ почти ежедневно си създаваха проблеми сами. Нека да сме откровени. Не беше опозицията, която им създаваше проблеми, както обичайно се случва при едно ново управление. Единственото нещо, заради което ПБ бяха възмутени от опозицията, бе езикът, критиката и че са подложени на агресия. Какво може да е риск за тях? Ами те самите. ПБ са огромен риск сами за себе си. Първо – самата парламентарна група не показва качество и компетентност. Несъмнено имат професионалисти, които разбират от управление в своята сфера, но ние не ги виждаме. Не могат да извадят говорители, които да не предизвикват вълна от ирония, хумор, весели мемета в социалните мрежи. Тази ситуация, в която сам се самовзривяваш, не може дълго време да поражда съжаление и безмълвно наблюдение. Рано или късно обществото ще си даде сметка, че е взривено. Защото хората в управлението и тяхната власт стават все по-силни, а това не се случва за обществото. Управлението е на всички и трябва да работи за благото на всички, а не просто за тези, които са във властта. Второто нещо, което есента ще се случи, е да продължат да се развиват най-различни скандали. Създава се шум в комуникацията, който постоянно трябва да се тълкува и обяснява. Основно правило в комуникацията е да не създаваш усещането у човека, с когото общуваш, че е глупак.
В една такава ситуация започват да текат процеси, които не си виждат публично. Т.е. каквото и да се направи, нито ще бъде чуто, нито ще бъде разбрано. Създават се едни подводни трендове в обществото, които не могат да бъдат уловени от социолози или медийния мониторинг. Тези подводни процеси рано или късно изиграват ролята на парата в тенджера под налягане. Кога това ще се прояви, никой не би могъл да прогнозира. Това е опасно за всяка една власт и партиите въобще. Защото избиването на недоволството по този начин не дава възможност то да бъде каптирано и контролирано, за да бъде разрушително за държавата.
- Смятате ли, че може да има смени на министри в следващите месеци? Кои от министрите не се справят добре?
- Това ще бъде очакван ход от обществото. Има недоволство от определени министри, което избухва периодично. Смятам, че Гълъб Донев не е на своето място като финансов министър. Той бе един добър социален министър и приличен премиер, но като финансов министър не блести. Няма смисъл да се говори за външния министър. Може да продължим и с други министри, които стоят в сянка, но това не значи, че в тяхната сфера нещо се прави. Например Министерството на младежта и спорта.
Защо казвам, че е очакван ход? Когато имаш проблеми с управлението, то едно от логичните действия във всяка една демокрация е смяната на министри. Колкото повече това се бави, толкова повече се изтрива ефектът от едни такива рокади. При уцелване на точния момент не само се снема негативизмът към кабинета като цяло, но се приключва и с проблемите, които конкретният министър е създал. Така се дава един нов период на търпение и очакване. Възможно е есента да видим смени на министри. Големият проблем на ПБ е, че допуснаха в обществото да бъде насадено разбирането, че в най-близкия кръг на Радев има хора, които кадруват. Ако те не бъдат сменени, а се сменят само техните кадри, то няма да има истински ефект от рокадите. Позитивното в ситуацията, в която общественото мнение се убеждава, че Радев е встрани, а хора около него кадруват, е изиграло ефект. Виждаме, че рейтингът на Радев си остава висок, за разлика на всички около него. Това е добър аргумент пред избирателите защо нещата в управлението не се получават - освен самите външни сили, има и вътрешни хора, които не помагат.
- Датата 25 октомври за президентския вот най-подходяща ли беше или можеше да се даде повече време?
- Няма смисъл. Колкото повече се изчаква, толкова повече проблеми се натрупват. И тук е по-важна персоналната подкрепа, която Илияна Йотова получи от Румен Радев, а не толкова партийната от ПБ. Тъй като самата ПБ не функционира като партия и няма изградени структури. Остава влиянието и авторитетът на Радев. Затова изборът на тази дата за вота бе правилен. Никой не знае какво ще стане с рейтинга и доверието към самия Радев. За тези 3 месеца всичко може да се случи. Като видим бюджета за 2027 г., ще може по-ясно да говорим дали Радев ще стабилизира този рейтинг
- Наистина ли кандидатурата на Илияна Йотова е толкова безалтернативна и какви са рисковете пред нея в кампанията, която ѝ предстои?
- Кампанията е като на война – винаги има рискове. Тя е безалтернативна в момента с тези три обявени кандидатури – нейната, Андрей Гюров и на Николай Ненчев. Очаква се кандидатура и на „Възраждане“. Те никога не са пропускали избори, защото за тях е важно да покажат в каква кондиция е партията и да се опитат да си върнат стабилността. Вероятно ще има и други номинации. Все още нямаме фигура вдясно, която да е реален проблем за Йотова. Ако се появи такава фигура, която е с тежест и извън тясната партийна подкрепа, която може да събере Гюров, то тогава може да се стигне и до балотаж. Електоралният анализ сочи, че такъв кандидат може да обедини десния вот на втори тур въпреки разногласията в партиите. Така на Йотова ще ѝ се наложи да се яви на балотаж, особено ако продължават проблемите с управлението и се получи възможност кандидатът срещу нея да обедини гласовете на недоволните. Ще им се даде перспектива, че има шанс за поне едно островче на власт, незавладяно от Радев. Това е много силен мотив между първи и втори тур, който отрязва възможността на Йотова от периферия.
Ще дам пример. При втория мандат на Георги Първанов бе ясно, че ще победи, независимо от броя на останалите кандидати. Просто защото нямаше друга фигура, която да създаде перспектива и алтернатива. В момента също няма такава, особено след отказа на Даниел Вълчев и с нежеланието на десните да се обединят. Ще видим дали ще има римейк на избора на Първанов за втори мандат или ще имаме опита на Петър Стоянов.
- Какви са полезните ходове тогава пред ГЕРБ, ПП и ДБ и защо десните трудно стигат до обединение?
- Защото вдясно с идването на ПП и коалицията, която направи с тях ДБ, бе подменена битката между дясното и лявото в България с битка за първенство вдясно. Има логика в тази подмяна. Лявото се изчерпа и изчезна. По-важно е да биеш с конкурентите си вдясно. ПП стигна дотам, че обявиха ГЕРБ за лява партия, при положение че те самите са типично леви. Т.е атакува се същността на опонента. Те решиха, че с атаките към Борисов и опитите той да бъде махнат като лидер на ГЕРБ ще получат служебна победа. Тази битка вдясно изчерпва всичките сили и подменя традиционното разделение в България на леви и десни и винаги е определяло силата на едни президентски избори. В момента няма политическа логика десните да се обединят, докато някой не признае, че има нов лидер. Или пък новите не признаят, че са слаби.
- Кой е този десен кандидат за президент, който може да обедини десния вот и да стигне до балотаж срещу Йотова?
- Съвсем екзотични хипотези започвам да развивам. Може да бъде някаква партийна фигура от ГЕРБ - например кметът на Бургас Димитър Николов. Той е достатъчно автентично десен. Винаги е стоял добре. Логично е след толкова мандати в Бургас да върви към някаква по-възходяща кариера. Няма логика десните избиратели да не го подкрепят, ако не е за първи тур, то на балотажа. Той има достатъчно собствен авторитет. Т.е. би могла да бъде някаква партийна фигура от този порядък.
Може да бъде и някоя гражданска фигура - човек с достатъчно авторитет, самостоятелен. Въпросът е, че за ГЕРБ кандидатът трябва да бъде такъв, който да внушава доверие на хората, че няма да бъде поредният играч или опит за партийно назначение от ГЕРБ. Още от първия ден на Андрей Гюров като служебен премиер имаше една кампания, която да внуши гордост как изглежда, как говори английски и как ще е хубаво да ни бъде президент. Не бива да забравяме, че Гюров само ще подсили аргументите на избирателите да подкрепят Йотова. Споменахте Безмер, но всъщност Гюров като служебен премиер даде разрешението за американските самолети на летището в София. Кандидатурата на Гюров само подсилва Йотова и ѝ дава възможност да победи. Той е много силно партийна номинация. Не виждам логика избирателите на ГЕРБ да го подкрепят. Те все още трудно преживяват факта, че Борисов влезе в сглобка с ПП, а кабинетът „Желязков“ падна след протести, организирани от тях. Нищо от това няма да бъде простено на Гюров. Той има много ограничени възможности да обедини избирателите на ПП с тези на ГЕРБ.
- Ако избирателите на ГЕРБ не са склонни да подкрепят Гюров, тогава защо тези на ПП и ДБ ще са склонни да дадат рамо на личност като кмета на Бургас?
- Като личност. Те не са измерими като личности и политически фигури, политически опит. Това е същото като да питате как избирателите на ПБ подкрепят разни хора от БСП. Навремето в ГЕРБ също влязоха страшно много хора от СДС. Нещата се повтарят. Когато се появи един много силен играч в едно поле, той привлича избиратели на онези, които са достатъчно уморени и с негативи, за да се преборят за властта. Обратната логика е по-неясна. ПП все пак са кадри и хора на Радев.
Това е тя:
- Доцент по политически комуникации и доктор по социология
- Преподава политология в СУ „Св. Климент Охридски“
- Специализира политически комуникации във Франция и Белгия
Тихомира Михайлова
