- Г-н Стефанов, как ви се струва политическото напрежение, което се появи през лятото? Просто традиционно противопоставяне между управляващи и опозиция ли е, или става дума за нещо по-съществено?
- Според мен е нещо много по-съществено. Управляващите дойдоха на власт с огромен кредит на доверие. Много хора гласуваха за нещо ново, а постепенно започват да остават с усещането, че виждат едно добре забравено старо. Когато има толкова голяма кошница с очаквания, няма как всички да бъдат изпълнени. Част от тях неизбежно остават разочаровани. А когато говорим за стотици хиляди хора, а не за някакъв малък процент, вече се оформя процес на сериозен отлив на доверие. Именно в такава ситуация опозицията започва да се намества все по-уверено. За нея това е възможност да тества темите, по които може най-успешно да се противопоставя на политиката на правителството, ако изобщо вече можем да говорим за ясно разпознаваема политика. Темите не са една или две. Започваме от бюджета, минаваме през външната политика, стигаме до вътрешнополитическите проблеми. Списъкът става все по-дълъг. А когато към всичко това добавим и липсата на адекватна реакция от страна на управляващите, се получава това, което аз наричам перфектната буря.
- Кое според вас натежава повече – бюджетът или външнополитическите теми? Възможно ли е да търсим някаква демонстрация за пред вътрешната публика и с така предложения вариант на план-сметката на държавата?
- Възможно е, и то по следната линия - вземане на героична поза. Ето къде е Коледа, когато напрежението към властта ще бъде много по-голямо. Защото сега залагаме такъв дефицит, който в един момент да може да показва, че сме корави и може да отстояваме националния интерес. От друга страна, това може да се окаже димна завеса. След Коледа и преди Нова година, на последното заседание на Министерския съвет, по стара вече десетилетна традиция Румен Радев да събере министрите и да каже: Браво на вас, нашите мерки, реформаторски политики, прозрачност, изсветляване, борба с корупцията и последния да затвори вратата... свършиха работа и вместо 5,7% дефицит за 2026 година ще отчетем 3,4%. Т.е. преизпълнили са петилетката за 4 месеца. И тогава по друга стара българска традиция да раздаде едни 500 милиона евро на симпатични, угодни, благоразположени или бъдещи заинтересовани страни. Но това ще бъде след президентските избори.
- В тази връзка ефектът няма ли да се загуби, при положение че ще е след президентските избори?
- Донякъде да. Просто няма как това да стане по-рано. Преди това предстои дебатът по следващия бюджет, а още през есента България трябва да изпрати финансовите си разчети в Брюксел за справка, сверка и проверка на първоначалните данни. Освен европейските правила ние имаме и собствено, домашно законодателство, което поставя ясна рамка по отношение на бюджетния дефицит в рамките на 3%. Аз не чувам убедително обяснение защо днес тази рамка вече не изглежда толкова задължителна. Това, което казват, че ще се върнем към нормалността през 2028 година, е като: „Тати ще ми купи колело, ама друг път“. Да се обещава, че след две-три години всичко ще се нормализира, не е сериозна политика.
- Не е ли това урок и за политиците – да внимават с предварителните обещания, особено когато страната е обвързана с международни договори и съюзи?
- Много е тъжно, защото разчитат на конюнктура. Особено новодомците във властта. При някои виждам желание за реванш, при други – дребнотемие, а при трети – откровена липса на управленски капацитет. Това са някакви реанимирани третоешелонни кадри на бивши партии. Някои от тях не влезли в парламента областни и окръжни ръководители. Това е нещо, което сме го виждали и преди и знаем как свършва. Техният капацитет е ограничен, а България в момента има нужда въображение, смелост и последователност. Да, ние сме член на международни съюзи. Да, имаме ангажименти. Но интерпретациите, които чувам от разни публични говорители на новите опорки, че излизайки от Коалицията на желаещите ние всъщност пазим НАТО и американския интерес в Европа, за мен са такова разтягане на локуми, че минава в съседни измерения. Това е толкова несериозно, че нямам никакво обяснение. Например Гърция и Румъния защо не го правят, или проблема с това как ще има някакви самолети цистерни на наше военно летище, а пък Гърция и Румъния привличат още и още американски бази, а не просто единици техника с обслужващ персонал. Не съм чул Иран да ги е сложил на мушка с ракети и да стреля по тях, защото удобно се забравя, че, както и вие казахте, България е член на НАТО, има член Пети и разни други неща. Но проблемът е, че се разчита на късата историческа памет на българите и преувеличаване, защото тази партия и нейният лидер от години продават страхове на българите. А това минава само по линията на грандиозни изхвърляния и бомбастични твърдения.
- Какво ще кажете по темата за американските самолети в Безмер и политическите реакции около тях?
- Опозицията просто използва момента и наблюдава внимателно докъде ще стигне тази реторика. Виждате, че и Румен Радев в момента се оплита сам в приказките, които разказва. Още по-интересно е, че част от публичните му защитници и тези тълкуватели на мислите му от „Прогресивна България“ също изпитват затруднения да обяснят тази политика. Опитват се да го извъртят, че ние, едва ли не, сме най-верният американски съюзник в Европа. А това е смехотворно първо, защото не е вярно. И второ, България има подписано двустранно споразумение със Съединените щати от сигурно 20 години. Ние сме член на НАТО. Това не е новина, нито някаква внезапна промяна във външнополитическия курс на страната. Съединените щати са водещата сила в алианса и наш стратегически съюзник. И разговорът става толкова труден, че в един момент някой да попита Румен Радев знае ли какво пише в членовете на договора за присъединяването на България към НАТО и ще видите какъв хаос ще настъпи. Опозицията просто дебне момента и усещат, така ми изглежда на мен, че няма нужда да скачат, преди управляващите да са казали каквото и да е, а просто отпускат въже, за да могат да се обесят по-качествено и по-ефективно, зрелищно. Това противоречие, този дисонанс, тази публична проява на липса на координация и на каквато и да е комуникационна политика са перфектни за абсолютно всички опозиционни партии.
- Виждате ли поне нещо положително в работата на новото правителство?
- Опитвам се да намеря такъв пример. Наистина се опитвам. Ако трябва да посоча конкретна област, в която да кажа: "Да, тук се вижда последователна политика и реален резултат", честно казано, изпитвам затруднение. Чувам отделни похвали за действия на определени министри, но не виждам цялостна управленска линия. По-скоро оставам с впечатлението, че се произвеждат шумни публични акции, които отклоняват вниманието от по-сериозните проблеми. Вземете например всички истории около полетите на г-н Пеевски, списъци с пътници, куфарчета и подобни сюжети. Те може да звучат атрактивно за медиите, но поставят и много сериозни въпроси. На всички, които се чувстват превъзбудени от тази тема, ще им кажа, че рано или късно Европейският съд за правата на човека ще бъде сезиран от някой от замесените лица и България ще бъде страна по дело за нарушаване на политиката за лични данни или други европейски правила. И тогава възниква съвсем логичният въпрос – кой ще плати цената? Защото въпросът не е дали, а когато България бъде осъдена, г-н Демерджиев от своите адвокатски хонорари ли ще извади парите за глобата, или държавата от моите или вашите пари, които събира чрез данъците, ще плати. За мен Иван Демерджиев може би прави някакви полезни неща, които някога може би ще разберем, но на този етап ми е трудно да кажа как изнасянето на публични данни за г-н Пеевски и неговите взимания-давания с този или онзи или посоките на пътуванията му кореспондират директно с елементарни неща като битовата ни сигурност и сигурността ни извън нашите домове. Аз връзката не я правя. И ако това е борбата с олигархията, по-добре да не се борим с нея.
- Парламентарното мнозинство не даваше ли достатъчно възможности за по-сериозни реформи? Управляващите често казват, че им е било необходимо време за адаптация. Не се ли проточи този период?
- Меко казано, се проточва и стоте дни свършват, ако приемем, че някой някога е бил благоразположен да им дава 100 дни. Това е някаква българска измислица, аз не съм чул някъде по света да има 100 дни толеранс. Още повече че заявките преди изборите бяха пределно ясни – "знаем", "можем", "готови сме". Не виждаме нито едното. Защо има обществен толеранс, не мога да кажа. Този кредит от всички, гласували за тях, трябваше да бъде похарчен именно в началото, когато има устрем от тази подкрепа. Нито виждам реални реформи, нито конкретни предложения за тях. Вместо това наблюдаваме влизане в другата посока – затъване в някакви неясни финансови мантри, прокоби, свръхдефицити... ЕК ни подкарва по устав.
- Дават ли си сметка, че подобни решения могат да имат и икономическа цена за България?
- Ще дам само един пример с договора с „Боташ“. Като беше толкова печеливш, защо го замразихме, и то точно за толкова месеци, колкото съвпадат с времето до местните избори в България догодина. Не разбирам политическия дивидент за България от това. Напротив, струва ми се, че гарантираме излаз на частна турска компания до Централна Европа. Понякога оставам с впечатлението, че доброволно се отказваме от възможности, които могат да бъдат полезни за държавата, без някой убедително да обясни защо го правим. Това поражда повече въпроси, отколкото отговори. Извинявайте, но България, вместо да бъде хъб, бадева и зорлем и без никой да ни го иска, ще си хариже правата на съседна държава, която ни е конкурент и няма ресурс да го направи. Това са странни неща за мен.
- В този контекст очаквате ли нова протестна вълна след края на лятото? Какво може да я отключи?
- Истината е, че есента ще дойде много бързо. След броени седмици започва подготовката на бюджета за следващата година. Октомври трябва да е занесен планът в Брюксел. Което означава, че двете зам.-министърки от времето на Борисов и Орешарски ще трябва чевръсто да пипат с цифрите. Отново ще трябва да се покажат не просто какви са числата, а какви политики стоят зад тях. Трябва да внимават с боравенето с тях, тъй като колчем са направили прогноза за някаква катастрофа, тя не се сбъдва. Ще видим дали пак ще ни страхуват по поръчка, тъй като за съжаление забелязвам такава тенденция ПБ да разчита на инерцията на продаване на страхове, а не на светло бъдеще. Именно там ще бъде първото сериозно изпитание. Ако и бюджетът за следващата година се превърне единствено в сбор от счетоводни упражнения, без ясна визия за развитието на държавата, общественото недоволство няма как да не се засили. Виждате, че протестите не закъсняват. Те може да са спорадични, но са по целия спектър. Гълъб Донев бодро и с усмивка ни заяви, че в това, което се предлага до края на тази година, нямало политики. Хората не дават мандат на едно управление единствено за да преразпределя средства. Дават му го, за да предлага решения, да определя посока и да носи отговорност за развитието на страната. Ако гражданите останат с усещането, че вместо политики виждат единствено борба за влияние между различни икономически и политически кръгове, разочарованието неизбежно ще се задълбочи. Не може да се влиза във филма – „Моята олигархия е по-добре от твоята олигархия“. И работодателите няма да изтърпят такова нещо, защото ако приемем, че има смяна на настроенията и предпочитанията от един политически блок към друг, а този рязко се самокомпрометира и както е дошъл на власт, така може и да си отиде.
- Забелязвате ли промяна в отношението на обществото към управляващите?
- Да, и според мен тя е съществена. Критиките вече не идват само от политическата опозиция. Българското общество, широкоспектърно, звучи все по-политически заинтересовано и грамотно. И не хули ПБ, и не ги сочи с пръст, защото Румен Радев бил такъв, Гълъб Донев – онакъв, а пък Демерджиев бил не знам си какъв. А защото има аргументи. Това е според мен рязка промяна в средата отпреди 6-7 години. Политическата култура на българите е отлепила по скалата позитивно.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 19.06.1977 г. в Шумен
- Доктор по политология на СУ “Св. Климент Охридски”
- Магистър по политически науки от Централноевропейския университет в Будапеща
- Главен асистент в департамента по политически науки на Нов български университет
Людмил Христов
