- Г-н Делийски, през последните дни бяхме свидетели на една миникриза в мнозинството. Повод за нея се оказа вотът в Пазарджик, но каква е по-дълбоката причина за това сътресение?
- Сигурно има различни равнища. Като се започне от чисто личностното - културно, мине се през корпоративно и се стигне до геополитическо, особено в контекста на това, което се случва около нас. Вероятно има от всичко по малко. Това не е функция на двуизмерен проблем. В основата на тези турбуленции стои една специфика на този кабинет и мнозинството, което го подкрепя. Това правителство няма специфична стратегическа задача отвъд собственото си съществуване. Онова, с което беше мотивирано – влизането в Шенген и еврозоната, е постигнато. Оттук нататък правителството не намира нови основания да съществува. Това си личи по поведението и на мнозинството, и на подкрепящите формации в НС, и на самите участници в изпълнителната власт. Това, което се случва в момента, е търсене на такъв обединяващ мотив: дайте да видим каква цел трябва да формулираме, за да бъдем заедно във властта. И понеже това не беше направено своевременно, се попадна в ситуация, в която трябва да свърши адхок.
- Разбирахме, че няма да се върви към избори и смени в кабинета, а само към укрепване на мнозинството в НС. Това ще бъде ли достатъчно за стабилизиране на самото управление?
- В някакъв краткосрочен вариант, да. Със сигурност. След като говорим за укрепване, това на политически език означава някаква договорка за баланса между ресурсите, които различните сили ползват. Каква точно ще е тази договорка? Кои точно ресурси? Какъв точно ще е този баланс? Това ние няма как да кажем, но защо е важно. Защото изходът от тази миникриза ще се търси през вътрешно ребалансиране, преструктуриране. Това обаче няма да даде допълнително ресурс на доверие на това правителство, защото причините за тези промени са свързани с вътрешните взаимоотношения между участниците, а не с взаимоотношенията им с гражданите. Тези промени няма да могат да бъдат разказани като промени, ориентирани към ефективно реализиране на публични политики, а по-скоро ще са в контекста на оцеляването на мнозинството. Потенциалът за стабилизиране е налице, но не особено дълго време.
- Смяната на шефката на НС Наталия Киселова ли ще е бушонът, през който ще се избие напрежението или да очакваме рокади на ниво парламентарни комисии?
- Възможно е. Предстои да видим. Аз не очаквам някакви кардинални промени. Не че смяната на председателя на НС не е такава. Това е сериозна промяна и би следвало да бъде смислено мотивирана. Представете си какво ще се случи. Ако няма смислено обяснение, част от рехавата политическа публика ще си каже: Ами те сега си гласят потенциален служебен премиер. Другата част ще каже: Лидерът на БСП и ръководството на парламентарната им група не могат да защитят своя човек. Това сигурност няма да укрепи легитимността в следващия председател на НС. Трябва да има здрав политически смисъл на това действие.
- Премиерът Росен Желязков подхваща срещи с партньорите си от БСП и ИТН. Вие виждате ли някакви индикации у тях, че те биха били готови да напуснат тази власт?
- Тук не става въпрос за напускане. Няма политически основания. Когато си на власт, би следвало да реализираш някакви публични политики, които, ако не би могъл, ако не си в управлението. Естествено, че коалиционната структура прави това по-трудно. Може някой партньор да не е съгласен с твоите идеи. Това обаче не оправдава липсата на собствени политически предложения. Тук визирам Атанас Зафиров като председател на БСП и вицепремиер, макар и без портфейл. БСП е в ситуация, в която не са произвели сериозно политическо предложение, с което да оправдаят участието си във властта, въпреки че са част от кабинета вече 7-8 месеца. От известно време сериозно се говори за данъчна реформа вътре. Самият Зафиров го споменава. Правят се дискусии със синдикати по темата, но това не е достигнало до МС. БСП все пак са партия с дълга история и това, което прави парламентарната им група, е функция на някакъв партиен живот. При ИТН не е така, това е друг тип структура. При БСП не е така. Изглежда сякаш имам отделна партия, която нещо мисли и действа и отделна парламентарна група не реализира идеите на партията си. Няма да има никакъв смисъл от каквото и да е действие, на БСП специално, ако зад него не стои смислена политическа мотивация. Ако не отиде г-н Зафиров и не каже: Нашето участие във властта е функция на желанието ни да променим данъчната система. Дори и да не стане, защото това не е лесна работа и изисква много убеждаване на партньорите, все пак се показва политическа цел. Ако това не се случи, няма да има никакво значение дали г-н Зафиров пази правителството или някой ще го замени.
- Доколко приемането на бюджета е това, което създава всъщност напрежение сред партньорите, или по-скоро нежеланието на ГЕРБ само те да носят негативите на управлението?
- Не съм чул да се говори за бюджет, за да бъде това проблем. Слушаме как има проблеми с публичните финанси, но нищо повече. В крайна сметка проблемите с публичните финанси се решават по два начина – с дългове, кредити или с промяна на данъчната система, за да се събират повече пари. Това е един от разговорите, които политиците дължат на гражданите. Нека всеки да си каже версията си. Когато споровете са политически и концептуални, тогава публиката слуша и не се сърди, че някой има различно мнение. Това е политиката. Когато се вижда, че в основата на конфликта не стоят принципни или стратегически неща, то тогава споровете между политиците са безинтересни за публиката. Мнозинството ще спечели, ако постави проблематиката на политически основи и започне да се кара за политики, а не за разпределение на публични ресурси.
- Смятате ли, че ще се стигне до предсрочни избори през пролетта или ще се изчака да мине президентският вот?
- Доскоро бях склонен да си мисля, че динамиката на отношенията вътре в управляващото мнозинство ще бъде рамкирана от президентските избори. Именно тогава партиите търсят собственото си позициониране. Но с оглед на липсата на формулиране на смисъл от съществуването на този кабинет той постоянно ще влиза в подобни миникризи. Сега ще управляваме, след това се чудим за какво сме заедно, след това пак малко ще се караме. Това не може да продължава безкрайно. В този смисъл хипотезата за предсрочни избори през пролетта не е без основание. Това е хипотеза с относително висока степен на вероятност и то не за друго, а заради самите характеристики на самото мнозинство.
- Как се намесва президентът Румен Радев в тази цялата картина, защото критиките между „Дондуков“ 1 и 2 не спират?
- От времето на вдигнатия юмрук досега Румен Радев не може да реши дали е лидер на партия или президент. И докато не може да го реши, и двете му роли са проблематични. Не се държи нито като президент, нито като лидер на партия. Това кара много коментатори да си мисля, че изграждането на негов проект рано или късно ще е факт. Но да си мислим, че изведнъж ще се появи някаква партия на президента и тя ще направи електорални чудеса, ми се струват малко пресилено. Поведението на Радев е базирано на презумпцията, че евентуално той може да интервенира в политическия процес силово, с някаква силна електорална подкрепа. Аз не съм убеден, че това е точно така. Не знаем нищо за този проект – хората, ценностите, идеологията.
Вече няколко дни президентът Румен Радев се вози в един от личните си автомобили.
- Подкарването на личния автомобил вид пиар акция ли е или просто иска да покаже нещо на управляващото мнозинство?
- Естествено, че е пиар акция. Това не е политика. Пиар акциите невинаги са нещо лошо. Проблемът в политиката е, когато има само пиар акция, но не и политика. Разбираемо е, но трудно мога да разбера какъв дълбок ефект се търси. Ясно е, че той се позиционира. Ето, има такива, които ги карат с лимузини и НСО. Вижте, аз не съм от тях.
- Тази ситуация около колите на НСО би ли изиграла роля в полза на неговия бъдещ политически проект? Трупа ли рейтинг по този начин?
- Рейтинг върху какво? Президентът, независимо кой е той, винаги има рейтинг. Когато личността, която представлява президентската институция излезе от нея, рейтингът изведнъж спада и става по-различен. Пак се връщаме на въпроса - като президент ли го прави или като бъдещ лидер на партия? Това са много различни неща. Всички гадаят за нещо, което дори няма контури. Ако партията е елитистка, той няма да трупа рейтинг. Ако е от друг характер, може и да покачи рейтинга си.
- Казахте, че партиите в мнозинството трябва да намерят смисъл, за да продължат да управляват заедно, след като целите - Шенген и еврозоната - са осъществени. Какви са тези други теми, които могат да обединят и да управляват по-продължително. Плавното преминаване към еврото такава тема ли?
- Това е задължително, защото ще имаме шокиращ сблъсък между реалността и разговора за живота в клуба на богатите. Комуникационна грешка бе влизането в еврозоната да се разкаже като влизане в някакъв Ханаан (Обетованата земя – бел. р). В някои държави в еврозоната се наблюдават инфлационни процеси. Този разговор липсва. Притеснявам, че тази тишина може да бъде запълнена от много неприятни, агресивни, антиевропейски и антидемократични крясъци. Това е разговор, който отваря темата и за социалния ред, за неравенствата, за данъчната политика. Голямата част от гражданите се интересуват от тези неща, а не от личните взаимоотношения между политиците. Това разминаване в темите много добре личи, като дойдат избори. Изведнъж започваме да се чудим защо гласуват само между 30-40% от избирателите. Теми за сериозен политически дебат има колкото искаме.
- А защо според вас опозицията продължава да е толкова раздробена, продължават да се карат помежду си, подписи не може да събере за вот на недоверие?
- Това не е някаква монолитна опозиция. Там всеки играе за себе си. Понякога конюнктурата предполага общи действия, но в общия случай не е така. Именно този тип състояние и структуриране на опозицията е една от основните причини това правителство да функционира. Просто защото опозицията не може да даде добре формулирана, смислена, убедителна алтернатива. Самият Борисов много убедително разказа: „Като не сме ние, кой? Пробвайте да управлявате без мен! Кой друг?“. Липсата на сериозна политическа алтернатива държи това правителство на власт.
Кабинетът Желязков при последния вот на недоверие.
- Смятате ли, че нещо би могло да се промени след едни предсрочни избори?
- Не, няма какво да се промени. Минахме през много избори последните години. Не искам да кажа, че няма нужда от промяна. Напротив. българската политическа система, в частност и партийната, са в тежко състояние. Това поставя под въпрос и здравето на българската демокрация. В този смисъл нещо трябва да се промени, но едни избори в рамките на следващата година едва ли ще променят каквото и да било. Освен ако не се промени подходът на партиите към това какво са избори. Не виждам никакви сигнали в тази посока.
- Тогава какъв е изходът от тази ситуация?
- Това е процес. Ние не сме в средата на политическата криза, а в нейното начало. Сега започваме да берем плодовете на онова, което правехме последните 20 г. Това е един дълъг процес, който е свързан със способността на обществото да се самоорганизира политически. Осъзнаването, че представителна демокрация може да се прави само от партии, които са представителни за интересите на отделни социални групи, а не за интересите на близък кръг. Това няма да стане изведнъж. Наближил е моментът, в който настоящият политически елит ще си даде сметка, че собственото му оцеляване зависи от това да промени отношението си към политиката, но само за добруването на България. Това ще бъде удобен момент да започнат процеси по оздравяване на българската демокрация.
ТОВА Е ТОЙ
Завършил е езикова гимназия в Плевен
Доктор по политически науки от СУ „Св. Климент Охридски“
Преподава специалностите „Политически комуникации“ и „Политическа антропология“
Автор на множество публикации в периодичния печат
Тихомира Михайлова
