- Г-н Ганджов, строи се много през последните години. Секторът в разцвет ли е наистина?
- И да, и не. Работа има и не може да се каже, че строителният бранш има проблем с реализацията. Проблемите са от друго естество и според мен тепърва ще се задълбочават. Най-сериозният проблем е липсата на качествена работна ръка. Това вече започва осезаемо да се отразява на строителството. Преди около 10 години, когато бях в Управителния съвет на Камарата на строителите, повдигнахме този въпрос. Тогава много хора се усмихваха и смятаха, че този проблем няма да стигне до България. Темата възникна, защото гладът за работна ръка вече се усещаше много силно в Европа. Започнаха да навлизат фирми и работници от държави извън Европейския съюз. Преди COVID кризата в България нещата бяха сравнително нормални. Бизнесът вървеше, а възнагражденията в строителството бяха с около 50-60 процента по-ниски от тези в Европа. Имаше текучество, но то не се усещаше толкова силно. За съжаление, през тези десет години младите хора не влязоха в строителния бранш. Останаха хората с натрупани умения, които и днес работят, но младата българска работна ръка вече не проявява интерес към тази професия. Появиха се много други възможности за реализация и доходи и строителството престана да бъде предпочитан избор. Днес недостигът на кадри вече е изключително осезаем. Неслучайно през последните четири-пет години в България започна да се внася работна ръка от държави извън Европейския съюз - най-вече от Узбекистан, Индия, Шри Ланка, а вече и от Виетнам.
- Те не могат ли да запълнят вакуума?
- Тези хора до известна степен компенсират липсата на работници. В началото, през първата година или година и половина, са много работливи и изпълняват отлично задълженията си. След това обаче вече започват да търсят по-добри условия и по-високо заплащане, което е напълно естествен процес. Тази тенденция ще продължи. В същото време производителността в строителството значително се повиши. Навлезе много техника, започна да се използва и изкуствен интелект. Това безспорно оказва влияние върху работата. Но независимо от технологиите има дейности, които остават изключително трудоемки - кофраж, арматура, бетон. Това са тежки физически процеси, които няма как да бъдат заменени.
- Защо страдате от липса на кадри, след като се откриват все повече паралелки с насоченост към строителството?
- Нашият отрасъл е тежък. Преди години голяма част от работната ръка идваше от райони с традиции в строителството - най-вече от районите с българомохамедани. Тези хора сравнително бързо усвояваха занаята и започваха да работят. Днес голяма част от тях вече са в Европа. А млади българи почти не влизат в строителството. Единственото решение е трудът да стане по-привлекателен. Няма как насила да накараме някого да избере тази професия. Пазарът сам определя правилата. Истината е, че добрите майстори вече получават възнаграждения, които са напълно съпоставими с тези в Европа. Наскоро ми се наложи да проучвам пазара в Австрия, където живее дъщеря ми. Оказа се, че при определени специалности - фаянсаджии, водопроводчици, монтажници на гипсокартон, цените на труда вече почти са се изравнили с тези в България.
Напоследък в страната навлезе терминът „фирма бригада“. Може би това е начинът работната ръка да почне да получава по-високи възнаграждения, но това е абсолютно сив сектор. Този сив сектор в последните 5-6 години, след като дойде ковидът, се увеличи страшно много. Сега се опитва правителството нещо да прави с промените за работниците, които са на четири или на два часа. Тази политика е правилна, но ще е трудно да се изсветли бизнесът. 70% от строителството в България се извършва от сивия сектор. Не се плащат осигуровки. Приемат се така наречените фирми бригади, които идват, но при тях реално плащането става по друг начин. Или се водят на два часа, или на четири часа. Всичко това, което е два или четири часа, 90%, независимо какво говорят политиците, това е сив сектор. Това са хора, които работят на осем часа, но се осигуряват на два или четири часа. Човек не може два часа да е днес на работа, а да получава за целия ден трудов стаж.
- Уточнете по-добре какво точно означават тези фирми бригади?
- Словосъчетанието „фирма бригада“ стана факт, когато големите фирми, за да намалят разходите си, защото се вдигна много фондът, се договарят с конкретна бригада. Такава фирма се открива срещу два лева. И тази бригада идва като фирма. Сключваш си договора, тя работи, ти превеждаш парите по банков път. Но тези пари сто процента ги теглят от банката, разплащат се на ръка и без документи на работниците. След известен период закриват фирмата и тя си остава със задълженията. Не се плащат осигуровки, не се плащат данъци, нищо не се плаща. Това е много елементарно и съвсем лесно може държавата да го спре. Защото е много просто - в банките може да се видят кешовите тегления, които в последно време се увеличиха многократно. Това всичко е свързано с нерегламентирани плащания на ръка. Голямата фирма превежда парите, бригадата отива, изтегля ги и си ги разпределя. Пак казвам, няма осигуровки или ако има осигуровки, то те са на някакви минимални часове.
- Пак да ви върна на работниците от трети страни. Те имат ли трудовите навици и успяват ли да придобият по-големи умения?
- 80% от тези хора, които идват в България, са качествена работна ръка. Дори са по-дисциплинирани от българите. Само в София има не по-малко от пет или шест хиляди турски работници, които са организирани чрез фирми, влизат по съвсем законен начин, работят. Те са изключително дисциплинирани работници, които работят на базата на договори, които си имат в Турция. Тази фирма си е сключила договор с наши фирми и голяма част от тях ползват турска работна ръка. Това важи и за узбекистанците, много добри в довършителните работи са виетнамците. Това търсене на чужда работна ръка ще се задълбочава при всички положения.
- От няколко години недвижимите имоти поскъпнаха много. Ще продължи ли според вас тази тенденция или ще дойде момент, в който това ще спре?
- Тук не мога да се произнеса категорично, защото ние по принцип не работим в предприемаческия бизнес, който е съвсем различен от нашия. Там има предприемач, който наема конкретна строителна фирма, която да му строи. Начина на формиране на цените не бих могъл да коментирам. Нашата фирма се е съсредоточила да работи с инвеститор. Пазарът е такъв, какъвто е. Дали са две, три или пет хиляди евро за квадратен метър, само пазарът може да урегулира нещата. Чувам, че в момента в София има едно „затапване“ и неплащане от колеги, не се плаща извършеното строителство. Това значи, че не са продадени построените обекти. Но това са мои разсъждения, не съм много компетентен да говоря за пазара на недвижимите имоти. Но считам, че пазарът у нас винаги е функция на европейския пазар. Няма какво да се заблуждаваме. Каквото се случва в Европа, след две или три години идва при нас. Аз го наблюдавам процеса вече тридесет години. Много добре си спомням началото на века, когато там рязко се увеличиха цените на имотите. Тогава в България бяха от два до три пъти по-ниски цените. В момента пак се различаваме едно към две, едно към три, едно към четири. В Люксембург цената е 10 000-15 000 евро на квадратен метър. В една Виена е над 6000 евро на квадратен метър. Пазарът е този, който командва, а от него не можем да избягаме.
Ние сме на нивото на Чехия. Даже в Чехия е малко по-скъпо, в една Румъния са малко по-скъпи недвижимите имоти. Затова не считам, че пазарът е изкривен или че нещо кой знае какво се е случило. Пазарът винаги регулира нещата. Смятам, че сега ще има „охладняване“, защото усещам как в последните два-три месеца все повече работници започнаха да питат за работа. Стари наши работници, с които сме работили, които отидоха по чужбина, които отидоха в други места, в други фирми, искат да се върнат при нас. Мисля, че догодина пролетта малко или повече ще има някаква равновесна точка по отношение на цените.
- Господин Ганджов, защо фирмата ви не участва в обществени поръчки?
- Защото опитахме на няколко пъти, но се оказа, че нашата фирма няма капацитет - така ни квалифицираха на няколко места. Опитвахме наскоро и в региона на едно-две места. Още преди да се отворят офертите с ценовите предложения, ни казват: „Вие не можете да участвате, защото нямате капацитет, не сте си подготвили документите“ или нещо подобно. Ние по принцип десетина години въобще не бяхме участвали в обществени поръчки. Позволихме си го миналата година, но дори не ни допуснаха до отваряне на ценовите оферти. Имаме и конкретни начини как може да се участва в обществените поръчки, които ние не приемаме и считаме, че по-чистото и по-коректното е, когато си имаш инвеститор, с който си комуникираш, сключваш си договора, свършваш си работата, получаваш си парите. Проучваме си инвеститорите, разбира се, защото и там има проблеми някой път с финансирането, някой път с банките, някой път се появяват някои други проблеми, възможна е некоректност. Убедени сме, че обществените поръчки са обременени с някои неща, които не са много редни и морални.
- Означава ли, че един от начините за участие в тях е да се дадат някакви пари предварително, за да се спечели? И не печелят ли фирми, които наистина нямат капацитет и строят некачествено?
- То се вижда много ясно. Вижте саниранията, които са в Благоевград, а и не само тук. Вижте сградите, където работят фирмите, спечелили обществени поръчки, после вижте постройките, където има частно строителство. Погледнете фасадите, нищо повече. И те ще ви покажат за какво става дума. Тук наскоро се санираха четири или пет блока. Нека просто да се видят тези блокове какво представляват като качество и какво представляват например там, където си има инвеститори, където се набляга и на качеството. Защото няма как да не го направиш така, както си се договорил с инвеститора. При обществените поръчки има и други обстоятелства - цените се „натискат“, специално за саниранията реално погледнато работната ръка е доста, доста неквалифицирана, за да не използвам други думи. Повечето работници са от махалата. Трудно е с такава работна ръка да постигнеш някакво качество. Но пак казвам, сигурно влияят и някакви други неща - ниски цени, на които са взети тези обекти, или пък има и нещо друго, нещо нерегламентирано...
Това е той:
- Георги Ганджов над 30 години работи успешно в строителния бранш
- Един от собствениците на голямата строителна фирма „Универсал строй консулт” ООД – Благоевград
- Член на Контролния съвет на областното представителство на Камарата на строителите в България
Владимир Симеонов
