Г-н Алипиев, какво показаха досега проверките на Комисията за защита на потребителите на фирмите за бързи кредити?
Тук по-интересното е какво показаха предварителните доклади. Защото ние направихме цялостен предварителен анализ. А проверките отскоро са започнали. Те се отличават с фактическа сложност и са свързани с установяване на факти, които са в документите при търговците. И е необходимо повече време за самото събиране и описване на документите. Така че това е един процес, който не може да приключи в рамките на няколко месеца. Той би продължил според мен в рамките дори на година, ако не и повече. Това са близо 200 търговеци, които упражняват тази стопанска дейност - отпускане на бързи кредити.
Какво обаче показват предварителните анализи, които сте направили?
Предварителните анализи, които направихме на счетоводните документи, договорите, които сключват фирмите за бързи кредити с потребителите, показват, че в 90% от случаите търговците използват нелоялни търговски практики. Те са свързани предимно със събиране на по-големи суми от това, което потребителят дължи, под различни форми – неустойки, неправилно изчисляване на сумите, когато говорим за предсрочно погасяване или събиране на недължими или забранени в Закона за потребителския кредит такси и комисиони, свързани с разглеждане на документите и управление на кредита. Тук е моментът да отчета, че това е сравнително нов бранш, който в момента е в подем. Всеки подем е потенциална възможност за реализиране на бързи и големи печалби. Това привлича голям брой търговци, които да упражняват тази дейност. И понеже са бързи и големи печалбите, затова няма как регулациите да следват интензитета на икономическите отношения между потребителите и търговците. От този подем и включването на много икономически субекти в тези процеси и високият интензитет на икономическите отношения се натрупват голям брой нелоялни търговски практики.
Как взехте информацията за този анализ, в него включени ли са сигнали от потребители?
Не, не са включени сигнали от потребители. Това е във връзка с основната промяна на линията на поведение на комисията. До момента, в който е имало друго управление, тя е работела предимно реактивно, тоест има сигнал-реакция. Ние променихме тази линия на поведение, като започнахме да работим превантивно и целенасочено към дадени силно и ясно изразени пазарни проблеми. Затова ние в началото на годината поискахме от всички търговци на финансови услуги да предоставят в комисията договори със счетоводна документация, които да можем да анализираме и върху които можем да работим впоследствие при проверките.
Можем ли да припомним основните положения на правната рамка при бързите кредити?
Ние, разбира се, можем да я очертаем, това е нещо, което е записано в специалния закон. Там има няколко неща, които дават конюнктурата за това по какъв начин трябва да е урегулиран този процес. Въпросът обаче е друг. Когато говорим за бързи кредити, трябва да правим ясно разграничение между банковото и небанковото финансиране. Бързите кредити са насочени към особено уязвима група потребители, които, разбира се, са и рискови за търговеца. Именно поради това стойността на услугата е много по-висока от това, което биха платили клиентите, ако ползват банкови кредити. Но тази уязвима група потребители взима решение в условията на крайна нужда. Това изисква едно изключително бързо взимане на решение въпреки условията, които се предлагат. В момента измерителят за оскъпяване на кредита представлява една изключително сложна формула, която води до объркване дори и при хора, които работят експертно с нея.
Защо?
Тя се състои от няколко компонента, които се изчисляват. Тази формула, представена по такъв сложен начин, е невъзможно да бъде възприета от потребителя адекватно, когато трябва да вземе решение в рамките на минути дали са му необходими тези средства или не. Именно поради това и поради обстоятелствата, които изтъкнах – интензитета и подема на този бранш, европейското законодателство е предвидило промени в директива и що се отнася до бързите кредити, да се задължат търговците да предоставят информацията по лесен и разбираем начин. Ясно е, че когато взимаш пари назаем, това струва пари. Ясно е, че когато си рисков или поради други обстоятелства, не можеш да ползваш по-евтин банков ресурс. И това струва повече пари. Но трябва да знаеш колко са те. Да ти се представя по лесен начин. Защото с годишен процент на разходите като измерител за оскъпяване на един финансов ресурс, е невъзможно потребител, който действа в условията на крайна нужда и трябва да вземе решение в рамките на 15-20 минути или един-два часа, да разбере от тази формула какво реално ще върне. Затова и промените, свързани с този сектор в европейското законодателство, са в насока представяне на точна и ясна информация на потребителя, като най-вероятно това ще трябва да е някакъв максимален размер на сумата, която ще трябва да върнеш по кредита, и тя да включва абсолютно всички разходи.
Бихте ли обяснили какви промени в законодателството трябва да се правят?
Аз представлявам институция, която прилага законодателството. Ние нямаме законодателна инициатива. Решението какви законодателни промени следва да го вземат тези, които творят законите. Ние можем да кажем какви са проблемите при прилагането на законите. Към момента Законът за потребителския кредит урегулира два съвсем различни бранша. Единият е банковото финансиране, другият е небанковото финансиране. Това са две съвсем различни неща и би следвало за едното и за другото да не се прилагат едни и същи регулации. Небанковото финансиране е насочено към особено уязвима група потребители. Трябва да бъде отчетен този факт и то да бъде извадено от общите регулации с банковото финансиране. И да се помислят и за промени в посока ясна, точна и лесно разбираема информация за потребителите, като се постави някакъв праг на това, което се връща. Каквито и други разходи да има, било то и наказателни, да не може да се надхвърля този праг.
Според анализа, който сте направили, какви са тези такси и комисиони, които не се включват в годишния процент на разходите и водят до допълнително оскъпяване, за което клиентът често разбира постфактум?
Основно е начисляването на неустойки към ежемесечната погасителна вноска. Има случаи, в които неустойката се посочва като член от договора за кредит, има случаи, при които се посочва в общите условия. Начислява се неустойка за непредоставяне на съдлъжник по кредита трето лице, който да встъпи солидарно в задълженията. Начисляват се такси и комисиони за експресно разглеждане на документи. Извинявайте, но това е бранш, който предлага бързи пари, които са скъпи. По принцип е забранено при разглеждането на документи от страна на финансовите институции да събират такси за това нещо, защото това е присъща за тях дейност. Още по-морално укоримо е да се събира такса за експресно разглеждане на документи, при положение че предлагаш бързи кредити. Натъквали сме се и на неправилно изчисление на сумите при предсрочно погасяване – примерно погасява се кредитт на второ число, пък сумите са изчислени до падежната дата, която е 28-о число.
Когато правихте анализа и преглеждахте договорите на какво най-голямо като процент оскъпяване сте попадали?
Оскъпяването може да дойде и при формирането на годишния процент на разходите, и при събирането на всякакви такси и комисиони, присъщи на финансовите дейности, както и недължими наказателни плащания, като това, което ви казах – неустойка, че не си осигурил солидарен длъжник. Разглеждали сме и договори с годишен процент на разходите, които като седнеш да го изчисляваш, не само че надхвърля петкратния размер на мораторната лихва, но стига в някои случаи до 175%.
Какво бихте посъветвали клиентите, за какво да внимават?
Мога да дам много съвети. Почти невъзможно е да дадем на потребителя съвет за какво да внимава, защото той е притиснат от обстоятелствата и трябва да действа бързо. И едва ли ще му стигне времето да провери абсолютно всички неща, които ние бихме му дали като съвети. Именно поради това би било в полза на потребителите и в полза на лоялния бранш да се тръгне в тази посока да е точно и ясно представена информацията. Да не е под сложна формула като годишен процент на разходите, да не се представя с неразбираеми условия за такси, комисиони, неустойки т.н. А да се знае взимаш толкова пари и максимум трябва да върнеш толкова.
Казвате, че трябва да има таван на сумата, която трябва да бъде върната от клиента. Бихте ли разяснили по-подробно тази идея?
Би било добре, когато се взима търговско решение от потребителя, той да знае, ако взима 100 лева, максимума на сумата, която трябва да върне, да е примерно 300 или 400 лева. Той да знае, че има горна граница, която не може да бъде мината и която би трябвало да включва абсолютно всякакви възможни разходи по кредита, включително и наказателните такси.
Казвате, че горната граница трябва да бъде заложена в законодателството. Но какво означава това? Да бъде заложена конкретна сума ли?
Законодателят трябва да намери най-добрата и пазарна форма, под която да го приложи. Пак се връщам на това, което ви казах – нямаме законодателна инициатива, не сме законотворци, ние прилагаме закона. Не бих искал да взимам отношение по теми, по които нямам компетенции.
Дали в закона трябва да се заложи конкретна сума като таван или да бъде записано, че е задължение на търговеца да предоставя информация за това колко ще върне след всички разходи?
Мисля, че едното и другото следват една и съща логика и биха възпроизвели един и същи ефект. Конкретният отговор изисква компетенции, които не са ни присъщи. Как ще го направи законодателят, е негово решение. Аз казвам, че има пазарен проблем с този бранш, този проблем е породен от това, че браншът е в подем, който води след себе си голям брой играчи, които се включват. Големият брой играчи води до много силен интензитет на икономическите отношения, а регулациите няма как да следват този интензитет. Този бранш трябва да се отдели от банковото кредитиране като идеология, като продукт и за него да бъдат приложени различни регулации, които дават по по-прост и по-лесен за разбиране начин информацията на потребителя, именно поради тези специфики, които има този потребител – особено уязвима група хора. Представете си следния пример. На един таксиметров шофьор му се чупи колата. Той трябва днес да я ремонтира, за да може утре да е на работа и да си храни семейството. Това трябва да се случи в рамките на един календарен ден, в който той трябва да е взел парите назаем и да е завършил ремонта на своя автомобил. Как може той в рамките на един ден да се ориентира в това колко ще му е скъп кредитът, когато годишният процент на разходите е една формула, с която се объркват дори експерти.
Искам да ви върна в началото на разговора. Има ли някакви резултати вече от проверките?
Около 40 са нелоялните търговски практики, които сме констатирали към настоящия момент. Около 20 или 30 са нарушенията по Закона за потребителския кредит. Но ние не сме минали още 15% от това, което има като търговци на пазара и това, което имаме като предварителни доклади. Има и няколко издадени наказателни постановления, като в общи линии ние се водим по осреднения размер на санкцията, предвидена в закона. За нелоялна търговска практика санкцията е между 2 и 50 хил. лева. Даже сме приключили няколко съдебни дела с утвърдени санкции. Но можем да отворим и темата с размера на санкцията по този закон, която е непропорционално несъизмерима с колективната щета, която може да нанесе един голям търговец със своето нелоялно поведение. Така че това също е въпрос, по който трябва да помисли законодателят, за размера на санкциите по Закона за защита на потребителите. 50 000 лева санкция за търговец с един милиард оборот е нищо, но за търговец, който има 500 000 лева оборот, може да го фалира и той да затвори своя бизнес. Така че справедливостта при определяне на санкциите би трябвало да следва принципа те да са процент от оборота.
В момента проверявате потребителски кредити, отпуснати само от небанкови институции или и такива от банкови?
Приключили сме анализите на небанковите финансови институции и сме започнали там да проверяваме. В момента се анализират и договорите на банковите финансови институции. И ако открием подобни проблеми, ще извършим необходимите проверки и там.
ТОВА Е ТОЙ:
Стоил Алипиев е юрист по образование, като има и магистърска степен „Търговско посредничество и инвестиционно банкиране“
От 2016 до 2022 г. е адвокат от Софийска адвокатска колегия
През последните 7 г. е бил председател на УС на Сдружение „Национална асоциация за защита на потребителите“
София Симеонова
