- Д-р Петров, в момента на дневен ред са проектозакони, касаещи образователната ни система. Има ли нужда от промени в нея?
- Разбира се, че има нужда от промени. От 10 години имаме нов закон. Отдавна имахме критична информация, която би ни позволила да променяме. Това се случва за 3-4 години. Ние учителите имахме много предложения още тогава. За съжаление промените в България по отношение на образователните политики се случват по политически и популистки принцип, не толкова по експертиза на учителите, но все пак в момента обсъждаме възможни първи промени в този закон. Казвам първи, защото досега бяха по-скоро козметични. Надявам се, че в момента ще започнем да говорим, макар и много в малка част за нови политики и за промяна на стари, които в момента не действат както трябва.
- Какво трябва задължително да се промени в системата?
- Всяка една промяна трябва да следва някаква постижима цел. Ако целим по-добро качество на българското образование, то трябва да поставим определени индикатори. Първо трябва да уеднаквим очакванията на родители, ученици и държава за това какво искаме да се случи. Ако искаме качествено образование, което да носи след себе си знания, компетентности, умения, трябва действително да започнем от промяна на учебното съдържание, промяна в начина на поднасяне на материала на учениците. Паралелно с това трябва да се овладеят дефицитите в класната стая, т.е. да се преборим за мотивацията на ученика. Това няма как да се случи еднакво и няма как да бъде универсално, защото едни ученици с добро семейно възпитание биха постигнали много добри резултати, ако не са в среда, където има други, които не са мотивирани, не са с добро възпитание и на които не може да им се въздейства. Няма заложена такава оценка дори в този проект на “Прогресивна България”, който в момента коментираме.
- Ученици споделят, че не им харесва в училище, защото им е скучно, както и че това, което го учат, няма да им трябва в живота. Имат ли право?
- Българското образование много се промени в последните 20 години. Училищата са много по-различни. Във всяко едно от тях се откриха СТЕМ центрове през тази година. Много по-различни станаха и учителите. Обемът на учебния материал е сред основните проблеми, тъй като учениците нямат достатъчно време да го усвоят и той остава като ненаучен от доста от тях. 75% от учениците срещат трудности в усвояването на материала, което ги демотивира и това е причината някои от тях да не виждат приложение на преподаденото им в час в живота. Философията на образователната ни система е да се натрупва критична маса от знания, като някои от тях ще ни бъдат необходими. Няма образователна система, която да дава всички знания, умения и компетентности, които ще ни бъдат необходими в живота. Тук също трябва да търсим златната среда. Децата трябва да се вслушват както в родителите си, така и в учителите.
Училището е мястото, където детето ще се научи на упоритост, да отстоява това, което се изисква от него, и в някаква степен да се замисля, но ако се замисля само дали чутото в клас е необходимо в живота му, той е обречен в своята реализация в живота и няма да постигне никакви резултати. От друга страна, родителите не усещат как по този начин правят децата си нещастни, защото те няма да бъдат готови за следващите години от своя живот със знанията, уменията и компетентностите, които би трябвало да имат. Знанието днес има много по-различна формула и философия в сравнение с това, което е било преди 10, 20 или 50 години. Нека да не забравяме, че преди 50 години българската образователна система беше много успешна, а в момента не е такава. Тя беше успешна, макар че беше в години, които много критикуваме днес. Тя беше успешна, защото учителят беше авторитет и това, което се изучаваше, беше важно за ученика, а семейството беше много добър партньор.
- Тоест училището трябва да е училище на уменията, а не толкова на знанието, така ли?
- Не бих отрекъл нито едното, нито другото, защото няма нито една наука, нито едно изкуство, което да е изцяло лишено от теория. Няма как да я разделим от цялата система на обучение, но тя не би трябвало да изчерпва всичко. Трябва да има достатъчно и практика, достатъчно и мотивиращи примери от живота, които да показват значението, важността на всичко това, което се изучава. Нормално е голяма част от преподадените неща да бъдат забравени, но велики хора са казали, че това, което не е забравено, то е същността на образованието. Подходът да ревизираме всичко това, което е в образователната система, не е добър. Това трябва да се прави от експертите и специалистите в определена област и дори не всички учители, а само тези, които преподават по конкретния предмет.
- По пътя към реформирането все повече училища преминават към едносменен режим. Защо е важно това да се случи навсякъде?
- За двусменния режим всъщност правилната и ефективната организация на учебния процес е в началото на деня децата да усвояват нови знания, а следобед да се занимават с извънкласни дейности или занимания по интереси. Другият идеален вариант е учениците да нямат домашни и те да са част от целодневната организация. Много често обаче виждаме как тези домашни остават и тежат на крехките рамене на учениците докъм 20-22 часа. За мен това не е оптимално. Стартът на учебния ден в едносменния режим не трябва да започва в 7,30, а някъде към 9-9,30 и към 15-15,30 ч. да завършва учебният ден. Това е класическият пример и трябва да се стремим към него. Във Великобритания времетраенето на един час е 60 минути и няма никакъв проблем за 7-годишните, докато при нас психолозите са преценили, че първолаците не могат да издържат повече от 35 минути. Аз съм убеден, че могат, но при правилно подреждане на часа. Във Франция новите знания са в пъти по-малко, отколкото в България, а ние тук от първи клас започваме със знания, като уменията и социализацията ги забравяме.
- Трябва ли да се върне повтарянето на клас?
- В момента има такъв проект и коментираме тази възможност. Абсолютно нормално е да има повтаряне при езикови дефицити. Голяма грешка е, че не са включени и социалните дефицити. Знанието на езика е важно, но умението за социализация в тази възраст също е важно, а това се прави в подготвителните групи.
- За сметка на държавата или на родителя ще е повтарянето на един клас?
- Това е добра идея, макар че не виждам как ще се реализира на този етап в България. Може би да го приемат като някакъв период в момента да се повтаря първи клас, и то веднъж, защото преди години се повтаряше по няколко години, въпреки че имаше обратен ефект. Повече от веднъж не е добре да се повтаря. Може да се предположи, че след пет години това ще бъде за сметка на родителите, което може да има също някакъв ефект.
- Трябва ли според вас да се увеличи времетраенето на един учебен час и в същото време да се намали броят на общите часове на ден?
- Може да се потърси баланс между двете неща. Не е проблем учениците да се научат и да свикнат да бъдат в едни по-дълги, като времетраене, учебни часове. В немалко държави, с които се сравняваме, нямат проблем с хармонията в час, дори вратите са отворени и няма никаква вътрешна скрита динамика, докато в немалко училища у нас тя е сериозен проблем. Това е дефицит не на учителя, а на семейното възпитание, и то дори от яслените групи, които не са задължителни, но именно там се изучават тези навици.
- Какво трябва да се направи, за да престанат учениците да използват телефон в час?
- Много лесно, трябва да променим подхода. Сега говорим дори и за социалните мрежи, които също минават през телефона, а ние още не сме овладели работата с телефона докъде може и докъде не може. Първо трябва да има обща национална политика. В момента на всяко едно училище е наредено да намери своята училищна политика в тази посока. Всяко училище прави свои правила, има забрана, дори и за коридора имат някои училища. Принципалът, който е Министерството на образованието, ако ще и правителство да се намеси, те не искат да направят съответните инструменти, с които това да се гарантира. Борбата за преодоляване на този дефицит е много различна. В нито едно училище не трябва да се допуска изключение децата да не спазват забраната за телефони. Във Великобритания е забранено внасянето на телефон или той може да стои в чантата, но ако го види учителят, следват брутални наказания за родителите и затова никой не си помисля да го прави. Ние сме оставили всичко това на крехките рамене на учителя, но той без инструменти не може да реши този проблем. Инструментите, които трябва да са законово регламентирани, са наказания за родителите и за децата. Трябва да започнем да си казваме истината и тогава ще имаме повече успех в борбата с лошата дисциплина и в борбата с това да научим, че училището е място на правилата. Всъщност тези либерални отклонения, които набраха връх и сякаш доминират в българското образование, създават едни ученици, на които след това им е много трудно да се реализират в живота. Неспазването на правилата не би било толерирано от никой работодател.
- Можем ли да кажем, че телефонът е демонът, с който не можем да се справим?
- В закона пише, че е забранена употребата му в час. Само че това означава, че този телефон не трябва да стои на чина и когато учителят не гледа към ученика, той да си го включи и да прави нещо с него. По-големият проблем е, че в този закон няма инструменти, които да гарантират спазването му. В промените, които предлагат ГЕРБ и “Прогресивна България”, не виждам инструменти за постигане на тези цели.
- Управляващите предлагат отлагането с една година на въвеждането на “Добродетели и религии”, като предлагат седмият час, който е отреден за час на класа, да бъде махнат и заменен. Правилен ли е този подход?
- Това е преливане от пусто в празно. За мен този подход не е правилен, защото и този час на класа е като един брашнен чувал, който постоянно го изтупват и слагат какво ли не да има в него. Не съм убеден, че в този формат нещата ще се случат както трябва. Над 90% от учителите подкрепят новия предмет, но оттам насетне се пропуска нещо много важно - как да гарантираме тези добродетели? Изброяваме кои са добродетелите, но не казват какво се случва с човека, който не е такъв. Той ще бъде ли наказан по някакъв начин - дали духовно или ще бъде наказан на база на някакви конкретни текстове от закона, от правилниците в училище. Това е нещо, което винаги е съществувало в живота, няма живот без правила. Това би трябвало да бъде един нормален час. Бих направил аналогия и с гражданското образование в нашата история, което е било много важно и е било нормален учебен час, с оценка, с много важни фундаментални знания, които ги е имало от първи клас. Заедно с това трябва да погледнем и към възпитанието, към дисциплината, да ги трасираме, да оценим доброто възпитание в семейството, защото го има и никак не е малко, а много от родителите започват да се замислят дали те не правят нещо лошо с техните деца, тъй като това е много трудно.
- Родители споделят, че училището е ненужно, губи времето на децата им, претоварва ги, занимава ги с глупости, а някои дори споделят, че ако бъде закрито, няма да бъде загуба. Чували ли сте тези думи?
- Чувал съм ги много преди 2026 г. Чувал съм ги през 90-те години, когато имаше бум на т.нар. ново демократично образование. Тогава беше забранено на учителите да възпитават, те трябваше само да преподават. Винаги са съществували такива помисли. По света няма друга успешна система за образоването на човека. Не е измислено нещо друго. Тя не е най-добрата на света, но друга не е измислена.
- Във времето, в което връщаме стари дисциплини, премахнати под нечие въздействие, правилно ли разбирам, че трябва да се върнем към стария метод на обучение и образование?
- Има една сентенция, че новото е добре забравеното старо. Това обаче не означава, че трябва едно към едно да извадим един учебник от 1882 и да го въведем в сегашното училище. По-скоро трябва да вземем принципа и философията оттогава и да направим нашия съвременен прочит. Образованието е нещо трудно, нещо много важно, то дори бих казал, че е един насилствен процес, от който обаче ще последват много положителни и добри неща. Другият формат – либерализмът, не е полезен и ще доведе до доста беди на техните деца, когато станат възрастни. Постигането на резултати е свързано с труд, а няма нито един известен човек по света, няма нито един известен българин, на когото така отгоре да му е паднала тази известност.
- В предложенията на управляващите не виждаме също отпадането на НВО след 4-ти и 10-и клас, на какво отдавате този пропуск?
- Този въпрос трябва да бъде към законотворците. Нашето предложение за четвърти клас е в унисон с този дебат, който започва, макар и много плахо. В този смисъл твърдим, че няма никакъв смисъл от това външно оценяване. То нищо не оценява, от него нищо не следва. Да направим така, че тази оценка да я има още в първи клас, което е намекнато в тези промени в закона и оттам насетне да се преодолеят тези дефицити с допълнителни занимания. При това финансиране обаче не знам откъде ще намерим учители, които да преподават допълнително на тези ученици. Ако мислим това да се случи на гърба на учителите и да ги накараме да работят повече, отколкото трябва, те ще прегорят и няма да са ни необходими. Парите за образование тази година намаляват от 4,8% на 4,5% от БВП. Няма пари за куп политики, които са заложени, че трябва да ги има - за външна среда, за приобщаващо образование, за подкрепа. Тепърва ще имаме сериозни разговори и не бих изключил турбуленции в системата.
- Има ли риск заради протести и недоволство на педагози някъде новата учебна година да не започне?
- Не, няма такъв риск. Българската образователна система, учителите и техните организации имат ресурса да постигнат много неща, за които са мотивирани, а заплатата, повярвайте ми, е нещо много мотивиращо за организирани действия. Септември месец ще говорим. Надявам се на базата на много добри традиции в социалния диалог в системата да успеем да постигнем договореност за 2027 година.
Това е той:
- Д-р Юлиян Петров е роден на 29 ноември 1965 г.
- Завършил е НУМТИ „Добрин Петков” - Пловдив
- Магистър по музика и естетика - завършил АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" – Пловдив
- Магистър по информатика и информационни технологии - завършил ПУ "Паисий Хилендарски“
- Доктор по педагогическите науки - „Теория и управление на образованието“
- Има 21 години като учител по музика и по информационни технологии - ОУ Гео Милев“, гр. Садово
- Бил е 5 години директор на ЧСОУ „Дружба“ - Пловдив
- Понастоящем е председател на синдикат “Образование” към КТ „Подкрепа“
ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ИНСТАГРАМ
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Владимир Христовски
