Проф. Анри Кулев: Последствията от Сръбско-българската война тежат над главите ни и днес

- Проф. Кулев, защо избрахте Сръбско-българската война и 1885 г. като тема за игралния си филм „Имало една война“?

- При всеки нов филм режисьорът има първа среща със сценариста. Оттам започва всичко. Няма как човек да седне и сам да си каже: „Абе, я аз да направя един филм за една война“.

С Влади Киров се познаваме отдавна. Неговият сценарий „Имало една война“ има дълга и сложна история. Влади ми разказа, че са опитвали да го направят с Юли Стоянов, но съдбата така разпореди, че накрая нашият екип да заснеме филма.

Така че сценарият още в самото начало беше тръгнал с една пестелива структура. Можем да наречем филма „пътят към войната“ - енергия, която е движила цялото българско общество по онова време.

Така към фронта се движат и героите на нашия филм, които Влади Киров много точно е описал като български архетипи - хора, които ще определят съдбата на България следващите десетилетия. Във филма се появява Ганьо Балкански, който тръгва с плахите си опити за търговия със своя пенкилер. В една далечна проекция се появява Андрешко от Елин-Пелиновото блато. Срещаме и стария селянин, който тръгва да търси мобилизирания си вол. И, разбира се, откриваме образа на българската жена, която ще изнесе тежестта на всичките последвали кървави „малки“ войни. 

Основен образ във филма са величавите момчета, (наистина няма друга дума) от войските на полковник Николаев и цялото опълчение, което се движи към фронта. Тези огромни маси от войници, които тичат денонощно на Запад, за да задържат врага. Един марш маньовър, без прецедент в световната военна история. 

- Коя беше най-голямата трудност по време на снимките на „Имало една война“?

- Едва ли можете да си представите колко зависи от случайността и от капризите на времето една такава продукция. Снимахме в село край София – Кътина. Прекрасно място за снимки. Молихме се да имаме един ден сняг и той дойде - точно тогава, когато трябваше. Природата сякаш се смили и ни позволи да заснемем финалните кадри с Луиза Григорова, които трябваше да бъдат по този начин „снежно емоционални“. Беше трудно, но имахме шанс.

- Кое е по-важно за вас: историческата точност или емоционалната истина?

- Много е относителна тази „историческа точност“. Всичко бързо се забравя. Само историците – с категоричните си позиции отдавна вече са се изпокарали за своите „истини“.

За мен всичко от онова време е важно – и фронтът, и подкреплението, и поведението на Батенберг. Дали е било така, както го описват съвременниците, дали клюките за него са истина, дали корабът за бягство го е чакал в Русе – това са маловажни неща. Те могат само да убият ентусиазма или малката емоция, която дължим на победителите - капитани в тази уж дребна, но толкова важна за нас война.

И най-важното - подвигът на онези момчета, които в редици по трима са тичали в марш маньовъра. Двама носели пушката, облегнат на която средният войник е спял, после са се сменяли през 30-40 километра. Така са пробягали стотици километри само за два дни, за да се включат навреме в боя.

Такова чудо няма и в световната история – ентусиазмът на една цяла нация. И ми е много мъчно да го кажа, но сякаш с този подвиг се изчерпва огромната добра енергия, заложена в основите на държавата ни. След това всичко започва да дребнее, да се цепи, да се мултиплицира - омразата, враждата, егоизмът. Губи се мащабът на случилото се. Остава само разделението, чернилката в душите на хората. А това е жалко и тъжно. И до днес последствията още тежат над главата ни.

Ако трябва да отговоря, кое беше по-важно за филма - историческата точност или емоционалната истина, за мен емоцията е по-съществена. Истината винаги е колеблива. Всеки си има своя истина, а великите държави са професионални „писачи на истини“. Затова емоционалното решение е по-важно. То прави образите живи и ги вкарва в съзнанието на хората.

Много харесвам един цитат на Кърт Вонегът: „Киното е за мързеливците.“ То поднася сдъвкани, готови образи, които зрителят приема на доверие. Затова екранизациите толкова често не съвпадат с очакванията на четящата публиката.

- Как успяхте да подберете такъв отличен и разнолик актьорски състав?

- Кастингът е плод на много усилия, въпрос на пари, свободно време и интерес. Илка Вълчева беше в основата на нашия кастинг. Много съм благодарен на големия английски актьор Бен Крос, който прочете сценария и реши, че може да участва в бъдещия филм, и че това е една достойна за него роля.

Екипът – споменах, Влади Киров, оператор е Светла Ганева, художникът Наско Янакиев (който, за съжаление, преди десетина дни си отиде от този свят), Марта Миронска – художник по костюмите, Снежина Мерджанова, гримьор на филма, композиторът Любомир Денев, Звукорежисьорът Борис Траянов. Важна част от екипа бяха и младите, но изключителни професионалисти Филип Андреев и Калоян Игнатов. Това са важни хора, които правят цялата визия на един сложен исторически филм. 

Разбира се, и най-вече с вдъхновеното участие на Луиза Григорова-Макариев и Севар Иванов, СанчоФинци и Волфрам Кох, София Ская и Сава Пиперов, Любомир Петкашев и Здравко Москов,  Цветан Алексиев и Емил Котев, Иван Бърнев и Филип Аврамов, Пламен Димитров. Това беше една щастлива среща с прекрасен актьорски състав.

- Върху какви проекти работите в момента, имате ли идеи за други исторически филми? 

- Работим върху един нов филм, който се казва „Пилоти“. „Пилоти“ разказва за онези млади момчета от периода 1941-1945 г., които летят над София и се опитват отчаяно да запазят от бомбите покривите над главите на близките си. И тъй като отново са попаднали в сложно историческо време - от страната на загубилите, внезапно се оказват виновни, животът им е ликвидиран, съсипани са през последвалите годините. От млади – 23-24-годишни, летящите момчета се приземяват и до края на дните си кретат, едва изхранвайки семействата си.

Но не за това е филмът. Той е за младостта, за радостта, за дълга, за смъртта. Сюжетът е как един американец идва да разбере кой български пилот е свалил самолета му.

В разговорите между двамата не се раждат големи мъдрости, а човешки въпроси за войната: Защо всъщност? Какво правим ние? Кои са тези хора, които хвърлят бомби! Кой е виновен – едните ли, другите ли? Научихме ли нещо от уроците на войните? И има ли значение за мъртвите въпроса – Кой започна пръв? В крайна сметка войната е една велика човешка каша, в която млади мъже са принудени да правят своя избор между смъртта и смъртта. 

- На какъв етап сте?

- В момента сме в началото на подготовката за снимки. Това е изключително сложен филм – трябва да решим как да заснемем сцените със самолетите. Няма как всичко да е компютърни ефекти – нужна е и истинска машина, до която пилотът да се докосне. Водим разговори с екип, който може да помогне. Плановете са снимките да започнат през февруари догодина. По-голямата част от филма ще се снима в Бургас, където открихме много подходящи места. Предстои труден път, но се надявам филмът да има добър късмет

Това е той:

• Роден е на 21 юли 1949 г. 
• През 1962 г. завършва средното си образование в София, а висше – през 1974 г., в Държавния институт по кинематография в Москва като художник-постановчик на анимационни филми 
• Прави документални филми за Йълдъз Ибрахимова, Ибрям Хапазов/Иво Папазов – Ибряма, Самир Куртов, за Алжир 
• На 30 ноември 2017 г. е удостоен със званието „Почетен професор“ на НБУ, а до юли 2024 е професор по анимационна режисура там
• Автор е и на множество карикатури и графики и многократно излага творбите си в България и чужбина
• Почетен гражданин на София от 2021 г. 

Историческата драма откри есенното издание на фестивала „25 през 2025: История на кино“

Снощи в кино „Одеон“ историческата драма „Имало една война“ (2019 г.) откри есенното издание на фестивала „25 през 2025: История на кино“, реализиран по идея на „Филмаутор“ с подкрепата на Националния филмов център и Българската национална филмотека.

Специален гост на прожекцията бе режисьорът на лентата проф. Анри Кулев, една от най-емблематичните фигури в българската анимация и игралното кино, носител на редица национални и международни отличия. Историкът проф. Веселин Янчев направи кратко въведение и ще даде контекст за историческата достоверност и интерпретация на събитията във филма. 

Фестивалът „25 през 2025: История на кино“ е посветен на българското игрално и документално кино с историческа тематика. Чрез прожекциите, кито протичат едновременно със срещи и дискусии с историци, общественици и киноспециалисти, фестивалът има за цел да привлече общественото внимание към ролята на автора в процеса на създаване на филмовото произведение. 

Публиката и специалистите имат възможност да обсъждат историческите теми в контекста на съвременния поглед върху българската история, с акцент върху творческата и професионалната стойност на българските автори и техните произведения. Фестивалът предлага възможност за изследване и дискусия както на самите исторически събития, така и на тяхното изобразяване в киното – обективно или пречупено през идеологията на времето, в което са създавани филмите, и влиянието им върху културната памет на нацията.

Всички прожекции са с вход свободен. Събитията са отворени за всички, които искат да научат повече за историята на България и за ролята на киното в създаването на културната памет.

14-дневният конфликт променя съдбата на младото българско княжество

Филмът „Имало една война“ е създаден по сценарий на Влади Киров, с оператор Светла Ганева и оригинална музика от Любомир Денев. В главните роли участват Луиза Григорова-Макариев, Иван Бърнев, Владислав Виолинов, Филип Аврамов, Севар Иванов, Самуел Финци, Бен Крос, София Ская, Волфрам Кох, Любомир Петкашев, Емил Котев, Валери Марков, Цветан Алексиев, Здравко Москов, Пламен Велинов, Сава Пиперов, Цветан Пейчев, Красимир Доков и Асен Кукушев. 

„Имало една война“ е историческа драма за Сръбско-българската война от 1885 г. Кратък, но решаващ 14-дневен конфликт, който променя съдбата на младото българско княжество. След нарушаването на несправедливия Берлински договор, разпокъсал страната на три части, Княжество България и Източна Румелия се обединяват без чужда намеса. Очаквайки нападение от Османската империя, българските войски са разположени на южната граница. В това време, без повод и подтиквано от чужди сили, сръбското правителство напада. С безпрецедентен поход във военната история – 40-хилядната армия на полковник Николаев изминава 300 километра за по-малко от две денонощия. България постига една от най-славните си победи. Действията на фронта обаче остават само фон на човешката драма, която филмът „Имало една война“ поставя в центъра. Проследяват се съдбите на малка група пътници – петима българи и една жена – чийто личен жребий се вплита в историческите събития: млада вдовица, изгубила детето си, търси съпруга си на фронта; сакат младеж, облякъл униформа на четник, мечтае да воюва; възрастен мъж, търсещ вола си, води сираче от Батак; свещеник и амбулантен търговец споделят техния път. До тях вървят и трима чуждестранни журналисти – представители на големи европейски вестници, обединени от lingua franca, тръгнали да отразят сръбската победа, която се оказва българска.

Филмът не е просто възстановка на историческите събития, а изследване на вътрешните пътища на душата - там, където историята става лична. Обогатен е от личния почерк на режисьора Анри Кулев, който в духа на своята богата кариера в анимационното, игралното и документалното кино изгражда въздействащ разказ. Разказ, в който миналото оживява чрез човешките съдби, а историята се преживява през личните избори и емоции на героите. 

Екатерина Томова