- Г-н Драганов, как ще коментирате идеята да се създаде национален фонд за налагане на единен бранд на България в чужбина?
- Да, планира се създаване на администрация, която да координира националната реклама. Наше изследване установи, че рекламата на България е на стойност около 68 млн. евро за година.
В нея са включени не само парите, предвидени в бюджета на Министерството на туризма, които са 14 млн. лева, а също така и средствата, които се дават от Министерството на културата, а именно за провеждане на форума на ЮНЕСКО в Париж.
Също така тези, които се предоставят от Министерството на икономиката и индустрията чрез Агенцията за малки и средни предприятия за Експо в Япония. И пари, които се харчат по ред други проекти, но са за реклама на България.
В сумата сме включили и комисионите, които дават хотелите, за да са в търсачките, както и всички реклами в социалните канали. Сметката излиза, че малко над 6 евро се пада на влязъл чуждестранен посетител за реклама. Ако сравним с Гърция, която харчи около 300 млн. евро, или пък Турция, която дава 400 млн. евро – там се падат около 11 евро на привлечен чужд турист. Разликата идва от това, че в тези държави има много публикации, които са свързани с техните туристически обекти, култура, история и прочие, докато България има много по-малко такива.
В тази връзка трябва този фонд да прави такива анализи, за да се установи дали рекламата е в правилна посока.
56 на сто от чужденците, почиващи у нас, идват от страните в ЕС
- Вече сме към края на летния сезон, каква е равносметката до момента?
- Този сезон е абсолютно нормален. Има туристи и от България, и от чужбина. Има стабилен и устойчив ръст. Най-важен е ръстът при немските туристи, който бавно започва да възстановява обемите си от 2019 година, преди пандемията. Има тенденция за увеличаване на броя на полетите. Има ръстове на английския пазар и като цяло много посещения от съседните пазари.
- А българите почиват ли в България, или все повече се насочват към други европейски курорти във връзка с Шенген?
- Нашите наблюдения са, че има непрекъснато увеличение на пътуванията на българи и тази година очакваме да има над 25 млн. пътувания вътре в страната. Също така очакваме около 8 млн. пътувания извън страната. А чужденците, които ще преминат границата ни, ще са над 13 милиона.
- Откъде идват най-много туристи?
- Ако погледнем обемите, като числа най-много идват от съседна Турция, след това от Румъния, а след тях се нареждат страните от ЕС, които са 56 на сто от всички чужденци, които влизат в страната. Останалите са туристи, които идват от държави извън ЕС – Великобритания и Турция. При Великобритания също има възстановяване на потока от туристи заради включване на мощен английски туроператор.
- Според вас има ли още по какво да се работи за реклама с цел привличане на туристи, или сме добре позиционирани в Европа?
- Има още много неща, по които да се работи за развитие на туризма ни, тъй като заетостта през юни и в края на септември е около 40%, това означава, че 60 на сто от леглата в хотелите са празни.
Дори и при пика на сезона има още резерв по отношение на празните легла. Причината е инвестициите в нови обекти. Спрямо миналата година има 8% ръст на нощувките, но с 3,2 на сто са се увеличили леглата в хотелите и местата за настаняване у нас. Тоест увеличава се броят на туристите, но расте и инфраструктурата, която може да ги поеме. Това води до спад на заетостта и на средната цена.
Трябва да има регулация на местните общности, който ние наричаме местния туристически гений, който трябва да направи баланса за това – какво е нужно. Защото колкото повече легла в една община, ще е по-малка средната заетост и по-малък приход от турист.
През юни и септември хотелите са заети само на 40%.
- Къде има резерви за развитие на туризма?
- Големите резерви, които всички виждат, но аз лично не смятам, че има движение в тази област, са празните самолетни седалки в началото и края на сезона. Ключово за туризма е транспортът и няма как при празни самолетни седалки в крилата на сезона и в същото време да има празни легла в хотелите на много места в страната и съответно празни превозни средства.
Задачата е като от 2 клас и това, което трябва да знаем, е, че трябва туроператорите, които управляват тези самолети и съответно авиокомпаниите и тези, които предоставят наземни услуги, да направят програми за съответните общини и да си вземат от тези празни седалки туристи.
Навремето, когато работех в „Балкантурист“ по време на социализма, в случай че има празни седалки, веднага измисляхме допълнителни програми с елемент културен туризъм и ги запълвахме.
Нещо повече – сливахме зимния с летния чартър през април и съответно и през октомври и ноември, така че да няма празни полети. Защото празните полети са на много изгодни цени, тъй като идват, за да вземат туристите.
И ако има продукт, който да предложи, някоя община би могла да купи седалки на много изгодни цени и да направи програма. Но за това се изисква някаква организация и тя е на бизнеса. Защото ти имаш празен хотел, а той – празен самолет, и трябва да се разберат, за да предложат продукт и да поканят чужди туристи.
- Какво трябва да направи държавата, за да има туристи у нас и в крилата на сезона?
- За да има реклама на продукт, трябва да бъде създаден.
Държавата не е собственик на самолета, на хотела или на някой ресторант. Това е 100% бизнес. Какъв е смисълът държавата да рекламира Трън например, като няма полети и програми затам?
В случая има кокоша слепота в бизнеса, който не може да се събере заради хилядите организации, които го представляват, и да се разберат какво трябва да направят. Трябва да оженят самолета с хотела, за да могат да напълнят местата. Тогава вече е лесно да се направи реклама, но когато нямаш продукт, няма как да правиш реклама.
- Как вървят записванията за зимния сезон?
- Ние ръстовете ще ги имаме и ще продължим да ги имаме, защото непрекъснато увеличаваме легловата база. Така или иначе, хората искат да пътуват. Отново казвам, че в основата на всичко е транспортът, има какво да направи и държавата, но основното идва от бизнеса.
- Смятате ли, че политиката на бизнеса не е грешна – да надуват цените, защото сезонът бил кратък?
- Не, защото така правят в цял свят. Докато има кой да плаща, явно всичко е правилно и точно. Дори и някой да продава кафе за 1 млн. евро, е много хитро, за да избиете разходите си, но няма кой да пие кафе за тази сума. Затова го сваляте до 2,50 лева.
- Как ще се отрази въвеждането на еврото у нас?
- Много положително, туризмът работи с евро, откакто го има като валута. За туризма няма проблем и страх. За туристите също така ще бъде много удобно, защото досега непрекъснато им се обясняваше къде да теглят и да обменят пари. Сега вече всичко е в една валута. Освен това много бързо българският бизнес ще се ориентира, защото цените ще са в една валута, също така и заплатите. Тогава и цените ще се регулират, а тези, които не разбират, ще фалират, а умеещите ще станат милионери.
- Бихте ли коментирали инцидента с детето с атракцион в Несебър?
- Като цяло това е един трагичен инцидент. Но според мен виновен няма да има, защото става въпрос за скъсване на въже, което е форсмажор.
Може би е могло да бъде преодоляно. Аз бях миналата седмица на морето и виждах, че парашутите се издигат много високо и това беше поради силния вятър и дори си мислех, че може да вдигнат лодката.
Има много голямо усилие и както по филмите сме виждали как се къса въжето на алпиниста, а именно първоначално само едно влакно, а след това рязко и останалите. Може би е могло да бъде забелязано, но въжетата имат срок на годност и тук в случая инцидентът е с фатален край.
Това е той:
Завършил е средно образование в 7-о СПУ – София, през 1970 г.
Магистър е по специалност „Мениджмънт и маркетинг в международния туризъм“ в УНСС
Получава докторска степен в СУ "Св. Климент Охридски"
До края на 2021 г. заема академичната длъжност доцент в Катедра „Културно-историческо наследство и туризъм“ в УниБИТ.
Работил е в хотели на различни позиции - от пиколо до директор дирекция във ВТО „Балкантурист“
Бил е главен изпълнителен директор на „Балкан Холидейз“ АД и президент на фирмите „Балкан Холидейз“ в много държави
Бил е зам.-министър по въпросите на туризма в Министерството на търговията и туризма и председател на Комитета по туризъм при Министерския съвет на Република България
Многократно е награждаван с почетни грамоти от асоциациите в туризма, а през 2021 г. е удостоен със специалната Годишна награда на Министерството на туризма „За цялостен принос в развитието, популяризирането и създаването на историческа памет за туризма в Р. България“
Понастоящем е директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма, в структурата на Университета по библиотекознание и информационни технологии
Елена Иванова
