- Г-н Караколев, как се развива ситуацията с агнешкото тази година, след Великден предстои най-обичаният от балканските народи празник - Гергьовден?
- Има българско агнешко, но недостатъчно, за да задоволи потреблението на България за двата празника Великден и Гергьовден. Твърде много за това допринесе и миналогодишното клане на 25 хил. овце заради болести, което в рамките на една година доведе до дефицит от 20 хиляди агнета, тоест по-малко български агнета на пазара спрямо 2025 г.
- На колко възлиза общият недостиг?
- Общият дефицит за годината е от порядъка на 800-900 т месо или 75-80 хиляди агнета. А само спрямо миналата година е в размер 20 хиляди агнета. И това е благодарение на политиката на Министерството на земеделието да не ваксинира овцете в Пловдив и региона.
- Колко прави това, една трета, една четвърт по-малко?
- Казвам, че дефицитът се е увеличил с една трета спрямо миналата година.
- Какви са вашите наблюдения, цените на българското агнешкото колко са се вдигнали?
- От една страна се вдигат с около десетина процента, от друга страна високите разходи последните двадесет дни от фермата до кланицата и оттам до магазина ще оскъпи прогнозираните нива преди кампанията на месото, които бяха в диапазона 14-16 евро за кг до краен потребител. А цените във фермата остават без промяна и се движат между 5-7 евро за кг живо тегло.
- На какви обеми възлиза вносът, който ще влезе, за да запълни българската липса на агнешко?
- Очакваме внос в диапазон от 800 тона. Половината от Нова Зеландия, другата половина от РС Македония и Румъния.
- Но нали в Румъния има болести?
- България ще внесе месо, не живи животни. Месото е позволено. Миналата година от Македония влиза само месо, от 2024 г. от Румъния влизаха и живи животни. Но през 2024-2025 избухна епидемия от чума и шарка и румънците ограничиха износа на живи животни. Сега оттам ще влезе само месо.
- Какво ще кажете за новозеландското агнешко?
- Мога да кажа, че тази година агенцията по храните (БАБХ) се вслуша в нашите препоръки. Имам предвид това, че агнешкото от Нова Зеландия веднъж е било дълбоко замразено и после размразено. Агенцията по храните ни увери, че тази година на етикета ще е записана освен датата на размразяване и датата на замразяване на това месо, така че потребителите ще са наясно колко старо агнешко консумират и дали да си го купят. Така че, ако досега тези факти са били умело прикривани, сега имаме уверението, че коректните данни ще са достояние на потребителите.
- А от РС Македония и Румъния какво е месото?
- Както казах, не се внасят живи животни. От Румъния и Македония си доставяме охладено месо. В зависимост от ритъма на доставки, напълно е възможно и някои от тях да се продават като замразено месо. Но близостта на тези страни до България спомага агнешкото да се предлага като охладено.
- Във връзка с кампанията на БАБХ „Чиста храна“ и разкритията от незаконни кланици българските потребители започват да си задават основателно въпросите, а дали месото, което са си купили, не е от такива места?
- Когато се извършват качествени проверки от агенцията по храните и контролните органи, рискът за измама става по-нищожен. Но освен проверките на място са нужни и адекватни санкции, за да се регулира отношението към потребителя.
- Известно ли ви е да е имало шилешко, агнешко и овче месо в тези незаконни кланици?
- На мен може да са ми известни много неща, но не съм аз лицето, което да дава тази информация.
- ЕК наскоро подписа търговско споразумение с Австралия. Заплашва ли ни внос на агнешко?
- Такива спогодби има от порядъка на 20 години. Има квоти, които се предоговарят на определен брой години, но зная, че квотите на Нова Зеландия и Австралия се предоговарят своевременно. Така че квотите ще ги има, вносът съществува, но целта е не колко ще се внесе, а как ние в България да произвеждаме повече. Защото колкото по-малко произвеждаш, толкова на по-висока цена излиза стоката на пазара. И не само по-големи количества, а повече да са хората, които да произвеждат.
- Какво трябва да се случи, за да се произвежда повече?
- Трябва комплекс от мерки, които да се предприемат. Един от аспектите е да се намали административната тежест относно ликвидността. Също така има много животновъди, които банките не ги финансират, въпреки че те отговарят на тези условия, тоест необходим е достъп на стопаните до средства, също стимули, които да дават увереност, че държавата стои зад тях. Тоест трябва помощ с адекватни мерки особено по отношение на административната тежест, това, което мъчи стопаните, да се минимизира, адекватни стимули за финансиране, организация на пазари, кооперативи, къси вериги на доставки, ето такива неща.
- Как стоят нещата със стадото във Велинград?
- МЗХ си има грижа, нека да си отговаря министърът на тези въпроси.
- Министерството на земеделието не предприе ваксинация на животните миналата година, резултатите са налице. Ваксинацията ли е решението на проблема? Нали се твърди, че щели да пострадат преработвателите и техните пазари?
- Смятам, че това е решението на проблема, ваксинацията. Защото имаме дефицит на месо, а не на овче сирене (каквото се изнася от преработвателите). Ето затова ние трябва да правим всичко възможно, за да имаме месо, а сега правим всичко възможно, за да нямаме месо.
- А как да се компенсират мандрите?
- Има си регламенти, какво се прави в такива ситуации, има си компенсации от ЕС и от републиканския бюджет, има го описано в два члена на регламента. Съответно трябваше да се пристъпи към действие. Сега масово се създават трудности на фермерите във връзка с придвижването на животни, подобни ситуации отказват стопаните.
- Тези ограничения не са ли във връзка с шапа?
- Не, във връзка с шарката са, но ако бяха ваксинирани овцете в България, днес нямаше да има такива ограничения
- БАБХ казаха, че от Румъния няма да има придвижване на живи животни.
- Не говорим за трансграничните движения на живи животни, където по границите е силен контролът заради шапа. Имам предвид, че вътре в България имаме адски големи трудности при придвижване на животни, искат се проби за изследване, това струва пари и други неща. Говоря, че е затруднена вътрешната търговия и придвижване на животни.
- Значи вие категорично сте за ваксинация?
- Ние и миналата година го предлагахме. Но се надявам да няма повече огнища на шарка, благодарение на десетки хиляди овце в Пловдив и региона, които са ваксинирани, изглежда, че ситуацията може да се размине. Фермерите продължават да ваксинират и това помага да тушираме разпространението в региона.
- Те ваксинират нелегално, нали?
- Има ли значение как ваксинират?
- Да, но нали се твърди, че мандрите не могат да си изнасят сиренето...
- Е, важното е да няма разпространение на заболяването.
Това е той:
- Симеон Караколев е съосновател и член на УС на Българската аграрна камара (БАК), най-голямото селскостопанско обединение в България и официален член на Copa&Cogeca
- Идеолог и основател на Националната овцевъдна асоциация (НОА), а понастоящем е съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА)
- С овцевъдство се занимава от 2003 г.
- През 2006 г. учредява Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България. Шест мандата е неин председател.
- Създател на многобройни групи на производители в България и един от водещите експерти по темата в сектора
- Член е на КС по животновъдство към МЗХ и на Съвета по генетични ресурси в животновъдството
- Създател и вдъхновител на най-мащабните събития, засвидетелствали почит към българския бит, култура, фолклор и животновъдство в страната
- Роден е на 29 май 1978 г. в Горна Оряховица
- Завършва специалност „Стопанско управление“ в Пловдив и учи магистратура „Предприемачество и стратегически маркетинг“ в Тракийския университет - Стара Загора
Светлана Трифоновска
