- Госпожо Иванова, вие сте регистрирали увеличение на знаковата закуска на българина – баничката, в началото на януари, но към 21 януари тя достигна почти 4 лв. в столицата, а мекиците са скочили тройно, като грамажът е намален почти три пъти. Как се обяснява този факт?
- КНСБ следи от средата на миналата година цените на 21 стоки в над 600 малки и големи търговски обекта в 81 общини. Целта е да се гарантират интересите на потребителите чрез предотвратяване на необосновано повишаване на цените на стоките и услугите, чрез пресичане на спекулата и злоупотребите. Наблюдението ни е част от осъществяването на обществен контрол в процеса по въвеждане на еврото.
В структурата на малката потребителска кошница са включени стоки и услуги от първа необходимост и всекидневно присъстват на българската трапеза. Баничката е представител на групата на закуските и когато се отчита ръст, то този ръст се наблюдава и при останалите закуски, било то мекици, кифли и други поради факта, че основният продукт е брашното.
Темпът на нарастване има съществена тежест в общата стойност на потребителската кошница и често увеличението на цената пряко влияе на домакинските бюджети.
- Има ли реална причина за това поскъпване и то симптоматично ли е според вас?
- Стойността на малката потребителска кошница (МПК) достигна до 58,80 евро през януари. Наблюдаваме увеличение спрямо декември със 75 евроцента, това е ръст от 1,3%. За последните 7 месеца общата стойност на МПК последователно отчита плавен темп на нарастване и спрямо юни миналата година генерира ръст до 3,6%. Обезпокоителното е, че има устойчив тренд на плавно нарастване на цените, но не може да се твърди, че изцяло се дължи на влизането в еврозоната. Причините се свеждат по-скоро до сезонния фактор и значителния ръст при цените на зеленчуците, процес, започнал назад във времето – още в края на 2021 г.
Остава обаче усещането на потребителите за повишение на цените от МПК, защото продължава и сега, макар и с много слаби темпове, но при достигнати високи нива на цените. При тази ситуация с нарастването от 1-2% на висока ценова база е много, особено за домакинства с ниски доходи.
През настоящия месец се направиха опити от някои търговци за двойно вдигане на цените при превалутирането, но благодарение на бързата реакция на потребителите се задействаха съответните органи. Наред с това се наблюдават практики на закръгляне на цената на продукта в полза на бизнеса. Продължава нарастването на цените на чаша кафе и на минерална вода, закупени от търговски обекти. Затова все повече трябва да се засили ролята на регулаторните и контролните органи и с дейността си да гарантират справедливата пазарна цена, особено на тези стоки и услуги, от които зависи физическото оцеляване на гражданите.
- Какво е вашето обяснение за увеличението на цените, при това в повечето случаи напълно неоснователно? Излизат данни на хора, които са пътували в други страни на ЕС и се оказва, че продукти от малката кошница там са по-евтини, включително Германия, Италия, Франция.
- В България продължават да се наблюдават едни от най-високите цени за хранителни продукти от МПК спрямо ЕС. Факт е, че с бързи темпове се доближаваме до средноевропейските равнища на цените, ето защо е необходимо и заплатите да имат този темп на нарастване. Ценовите равнища на хранителните стоки представляват 87% от средноевропейските нива по паритет на покупателна способност, а темпът на нарастване на БВП на глава от населението, който се измерва чрез доходите, нараства с по-бавни темпове и представлява 66% от средноевропейските нива. Имаме 9 процентни пункта на нарастване спрямо 2020 година, но все още сме на най-ниско ниво и конвергенцията се забавя.
В сравнение със средните цени на наблюдаваните от нас 6 държави членки в България се наблюдават едни от най-високите цени за хранителни продукти от МПК, сред които са брашно, ориз, прясно мляко, олио, закуска. А при останалите продукти ценовите равнища са равни или близки до тези в изследваните шест държави от ЕС. В същото време въпреки ръста на минималната работна заплата (МРЗ) в страната и през 2026 г. България продължава да е с най-ниска абсолютна стойност сред държавите от ЕС. С месечен размер на МРЗ в България могат да се закупят 10,5 пъти стоките от малката кошница, като същите продукти в Германия могат да се закупят 32,1 пъти, в Хърватия – 19,9 пъти. Това ценово равнище няма общо с еврото, а е устойчива тенденция и ние продължаваме да мислим, че има причини, които са очевидни – слабата и неперфектна конкуренция.
- Вие заявихте, че цените на едро и дребно продължават да са със сериозни отклонения?
- Запазва се тенденцията цените на дребно и на едро да са със сериозни отклонения, като надценката на продуктите е в диапазон 19,4% - 114% на стоките при търговия на дребно. При множество продукти като ориз, прясно мляко, сирене, картофи, ябълки, лимони, боб надценката е с над 50% за крайния потребител спрямо борсовата цена. Възниква въпросът как се ценообразува и дали поскъпването е в резултат на пазарна икономика или на спекула и липса на проверки от страна на КЗК и КЗП.
Запазват се съществените различия по райони на редица ключови стоки, при които има отклонения, достигащи при някои стоки до 17% над средната цена за страната. При това в градове с ниска покупателна способност и потребление, като Видин и Хасково, и поради слаба конкуренция в тези градове, в които има не повече от няколко по-големи работодатели – се формират цени значително по-високи от пазарните. По тази причина основни стоки водят класацията на по-скъпи в градове спрямо по-големите градове, където има повече конкуренция.
- Вашето изследване за януари показва, че услугите на фризьорски и таксиметрови услуги също поскъпват. Може ли да се каже, че това е резултат от общите настроения, че щом като сме в еврозоната, цените трябва да се увеличат?
- През този месец, като първи след преминаването към европейската валута, към изследването са добавени и стойностите на фризьорските и таксиметровите услуги, както и на охраняемите паркинги. Ръст има при мъжкото подстригване – с 3,4%, а при дамското – с 2,4%. Абонаментната такса за един месец на охраняем паркинг е нараснала с 3% и още в началото на годината се съобщаваше за такива сигнали, в които паркинги в мол или на други места са превалутирали левовата равностойност веднага в евро.
Има единични случаи, които отчитат нарастване на цените и това може да се приеме като необосновано под въздействие на общата еуфория за влизане в еврозоната. Тези практики могат да бъдат отстранени само с активното съдействие на всички нас, потребителите, и сигнали до съответните органи.
- Какви са предложенията на КНСБ за защита на гражданите към управляващи и парламент относно инфлацията?
- През удължителния закон на бюджета заплатите в публичния сектор се увеличават с 5% при отчетена от НСИ инфлация от 5% през декември на годишна база. Това означава, че реално инфлацията ще изконсумира това увеличение на доходите от труд и реално ще доведе до спад на покупателната способност. КНСБ ще настоява 5% да е минималното увеличение на заплатите, което трябва да се получи сега и веднага щом има нов бюджет да бъдат вдигнати с още 5%. Така ще се гарантира минимален ръст на заплатите, което ще ограничи растящото социално напрежение.
Това е тя:
- Виолета Иванова е зам.-директор на Института за
- социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) на КНСБ
- Завършила е социология в СУ “Св. Климент Охридски“
- Основните сфери на дейност са проблемите, свързани с жизненото равнище и доходи, бедност и социални неравенства
- Ръководител е на тримесечното изследване на тема „Заплата за издръжка и индекси на потребителските цени”
Светлана Трифоновска
