В инаги и при соца, и след него сме обичали да отчитаме бройката на туристите и да се тупаме в гърдите, когато са много, или да се вайкаме при липсата им.
Винаги и при соца, и след него сме обичали да отчитаме бройката на туристите и да се тупаме в гърдите, когато са много, или да се вайкаме при липсата им.
В последните години обаче марксистките постулати за преминаване на количествените натрупвания в качествени изменение изобщо не излязоха верни и за туризма. След 1990 г. бившият СИВ (комунистическият икономически съюз) се срина. Това видя сметката на цялата ни икономика, включително и на туризма. Хотелите в малки и по-големи курорти бяха приватизирани по мутренските схеми. Въпреки това имаше надежди да станем привлекателни за най-платежоспособните туристи и по-малко да разчитаме на бройката на пътуващите с полупразни джобове, изпратени от профсъюза на почивка в чужбина.
Да, ама не, както обичаше да казва един известен български журналист. Някои от най-големите ни комплекси, като например Слънчев бряг, от място с много зеленина се превърна в обикновен презастроен град. Там преди пандемията идваха на почивка основно алкохолици от Албиона, които така и не изтрезняваха до кацането на самолета, връщащ ги в родината им. От подобни туристи ползата не е голяма. Дори обратното. Заради тях започнахме да ставаме известни именно като алкохолна дестинация. Как на един вечно пиян чужденец да му разказваш за забележителностите на България и древната култура по нашите земи? Как и да привлечем туристи, търсещи спокойствието по време на почивката си и готови да платят повече пари, след като сме превърнали курортите си в шумни градове край морето, където дъни музика от откритите дискотеки до зазоряване? С огромни хотели, построени на бърза ръка дори на пясъка на плажовете ни, също трудно бихме излъгали паралиите да дойдат у нас.
Така отново и след соца си останахме място за масов туризъм. Това ни донесе големи щети по време на отминаващата пандемия. Сега войната в Украйна ще нанесе още един удар по туризма ни. Основната причина ще е страхът на когото и да е да дойде на почивка на море, отдалечено само на 200 км от място, където се стреля, падат бомби и ракети и загиват хора. Напрежението между ЕС и НАТО, от една страна, и Русия, от друга, също се отразява негативно на туризма. Москва вече препоръча на своите граждани да избягват България за туристически пътувания. Добре е, че хотелиерите ни вече взеха да свикват с липсата на братушки, защото идват повече гости от Германия и други европейски страни. В бизнеса обикновено няма място за сантименти. Който дойде, е добре дошъл, но и тук имаме само наши си проблеми и те са свързани с липсата на подготвен персонал. Проблемът е свързан с навика на родните предприемачи да плащат колкото се може по-малко. Така хората логично отиват на по-добре платена работа в други страни и после от бранша преди всеки летен сезон се жалват как, видите ли, нямали кадри.
Монитор
