* Младостта и неопитността на “Продължаваме промяната” изглеждат по-скоро като плюс, а не като минус
* “Възраждане” няма какво да предложат отвъд бунта си срещу мерките и ваксините
* Младостта и неопитността на “Продължаваме промяната” изглеждат по-скоро като плюс, а не като минус
* “Възраждане” няма какво да предложат отвъд бунта си срещу мерките и ваксините
- Доц. Попиванов, вече повече от месец откакто управлява новото мнозинство - успява ли да отговори на заявките?
- Отговорът на тези заявки изисква със сигурност повече време. Плюс това бяха много амбициозни заявки. Те са за нулева толерантност към корупцията, за преодоляване на предишния порочен модел на управление, за цялостна радикална трансформация, ако щете на икономическата политика на обществените поръчки в България. Изобщо те са доста дългосрочни и сериозни въпроси, които не могат да бъдат решени за толкова кратък период от време. Това, което при тях представлява определен риск, това е затъването в дребнотемия, на първо място. Нещо, което вече наблюдаваме, за съжаление. Тоест, вместо участниците в правителството и политическите сили, които го подкрепят, да потърсят изграждане на обща стратегия за политика в тези сфери, които са заложили, а вече мисля е време, да започнат и този разговор, избират по-конюнктурни теми, свързани с някакви всекидневни въпроси и като че ли бягат от големите теми, които са смисъла за сформиране на това правителство. И тук е вторият риск, който искам да спомена. Това правителство трябва много скоро да реши дали ще работи като екип, защото начина, по който беше поставено, с това разбиране, че всяко министерство представлява ресор на съответната партия, като че ли не позволява да видим общата политика на правителството. И тук е ключовата ролята на министър-председателя, който би трябвало вече да влезе в своите функции и да се опитва да координира дейността на всички министерства, на всички ресори, а не да предоставя на отделните партии, на техните министри да правят изявления, да правят политики, да лансират предложения. Понеже това създава разнобой на първо място и на второ място, защото намаляват ефективността на вземаните мерки. Тоест, тези два риска ми се струват основни – едното е дребнотемието, другото е разнобоя.
- В тази връзка смятате ли, че беше грешка това, че министрите сами избират екипите си?
- Всеки министър би трябвало да има възможност да подбере свои сътрудници, с които най-добре да работи. Но въпросът е на само в персоните, в хората, които ще заемат водещи позиции в съответните министерства, въпросът е и в съзнанието за колективна отговорност, за това, че политиката на съответното министерство е част от общата правителствена политика. В противен случай има опасност от организация, в която всеки си прави своя екип, всеки си прави своята политика, и те нямат своите опции, а точно това трябва да се избегне, защото проблемите, пред които са изправени, са проблеми на цялото българско общество, а не на една или друга партия, на един или друг сегмент на това общество.
- „Продължаваме промяната“ са много млади, много свежи, много различни с всичко онова, което сме свикнали да наблюдаваме, но все пак са неопитни. Това изиграва ли им лоша шега и успяват ли да ги подхлъзнат старите кучета в политиката?
- Със сигурност успяват и ще продължат да успяват, но не знам дали това ще им помогне на тези стари кучета. Ако има някакъв консенсус в българското общество ,това е умората от всички познати муцуни в българската политика, все едно доколко ги разглеждаме като успешни или неуспешни и от коя партия идват. Всяко ново лице се приема добре, каквито и недостатъци и дефицити да имат – наивност, неувереност и неопитност да проявяват. Те имат един бонус в очите на общественото мнение, че именно това, че са млади и неопитни изглежда по-скоро като техен плюс, а не като техен минус. Но вече останалите три политически сили, които участват във властта, техните лидери в това число, дават определени заявки, правят определени изявления, които поставят цялото правителство в някакъв капан. Поставят „Продължаваме промяната“ в капани, както във връзка с външната политика, така и във връзка с икономическата и по други направления. И „Продължаваме промяната“ е добре да се замислят в какви отношения са със своите партньори, защото ако не изработят някакъв общ дневен ред, тогава по-малките участници в правителството със сигурност ще стои на главата на големия участник.
- Както споменахте, Те им сложиха доста капани. Един от тях беше мораториума. И в тази връзка смятате ли, че са адекватни мерките, взети от правителството и парламента срещу ценовата криза в енергетиката?
- От една страна, те не могат да бъдат сто процента адекватни, защото става дума за проблем, който не е само български и не може да бъде решен само и единствено с политиката на българското правителство, това е световна енергийна криза, която именно в Европа има своите най-чести проявления. Но заедно с това, мерките за енергетиката трябва да обхващат не просто цените на тока, ами трябва да засягат огромен брой хора в страната, които имат проблеми с това да плащат своите сметки. Да потърсят компенсации на бизнеси и на граждани, да направят една пътна карта, по която хората да бъдат максимално компенсирани, за да могат да понесат много по-леко ударите на тези ценови шокове. Ценовият шок не може да се избегне, цените ще продължават да растат, но въпросът е кой ще плати цената и е важно това да не бъдат обикновените хора. Защото в момента имаме една ситуация, която е изключително неприятна. Това е първата зима от доста зими насам, през която хората ще трябва да живеят с по-малко средства налични, отколкото предишните зими заради инфлацията и цените на енергоносителите. Това трябва да фокусира усилията на цялото правителство не само по отношение на тези цени, но и по отношение на това кои най-много се нуждаят от подкрепа, как да я получат и то навреме.
- Защо беше необходимо разделянето на Икономическото министерство на две? По-добра ли ще бъде работата след като двама ръководители ще се грижат за икономиката на страната?
- Не мисля, че има някакъв дълбок стратегически замисъл в това разделяне. Тук става дума за необходимостта да се балансират претенциите на отделните партии, които участват в тази коалиция. И понеже интересът към икономиката беше проявен в най-силна степен и от БСП и от „Продължаваме промяната“, разделянето на министерството се случи в резултат на неотстъпчивостта и на двете формации. Оттук нататък сега обаче трябва да имаме предвид, че по-голямата отговорност и по-малкия ресурс се намират в Министерството на икономиката, което е останало при БСП, а по-големите финансови възможности за действие и за промяна се намират в „Продължаваме промяната“. Тоест, все пак БСП е в деликатна позиция и трябва много да внимава до каква степен ще защити своята заявка да бъде социален фактор в това управление, когато ресурсът, с който разполага, е малък и самата формация има едва 26 депутата в парламента. И освен това сътрудничат формации, които имат по-скоро десен и либерален фактор Повтарям, отговорността е все по-висока, ресурсът е малък, въпросът е партията дали партията ще има волята да търси съюзник в българското общество за своята политика, в гражданите, които най-често поемат тежестта на икономическите процеси, или няма да направи това.
- Освен Министерство на икономиката и индустрията Корнелия Нинова оглавява и БСП, макар и в оставка. Предстои конгрес на партията, след което пряк избор на нов лидер. Ще остане ли Нинова начело на БСП или ще бъде изместена от Крум Зарков, който не крие амбициите си за лидерския пост?
- Корнелия Нинова подаде оставка като председател след три катастрофални поражения на БСП през миналата 2021 година. И по този начин пое отговорност за изборната катастрофа. Катастрофа е нейна дума, не е моя. Затова оттук нататък, ако изобщо съществува някакво съзнание за политическа отговорност при Корнелия Нинова за нивото, до което е докарала БСП, то изобщо не би трябвало тя да се кандидатира за този пост отново. Тя няма основание да се кандидатира. Влизането на БСП във властта е резултат на аритметична комбинация, а не на някакви постижения на Корнелия Нинова начело на БСП. Аритметична комбинация, защото без БСП не можеше да се състави коалиция в този парламент, когато има мнозинство без ГЕРБ, ДПС и “Възраждане”. Нинова носи основна отговорност за неуспехите и неудачите на БСП до този момент и не носи никаква отговорност обаче за каквито и да било постижения, които не са нейна заслуга. В този смисъл, ако следваме нормалната политическа логика, би трябвало тя да се оттегли от този пост и да се състои пряк избор между онези кандидати, които се заявят със своите програми за възраждане на БСП, за оттласкване от това дъно, до което стигна партията именно при мандата на Корнелия Нинова.
- Все пак смятате ли, че тя ще се кандидатира отново?
- Ако направи това, ще бъде огромна грешка, която ще води БСП надолу. Но дори и да го направи, на мен ми се струва, че кандидатурата на Крум Зарков е достатъчно убедителна като надежда и шанс за членовете и симпатизантите на БСП, така че той би могъл в този сблъсък да надделее точно с това, което е необходимостта партията да потърси нов хоризонт и нова перспектива, различни от досегашните, които очевидно не водят до никъде.
- Да Ви върна отново към Народното събрание. Как се държи ГЕРБ в опозиция и свикнаха ли с новата си роля?
- Не, не са свикнали и те не могат да свикнат. ГЕРБ са все пак партия на властта и такива бяха в течение на много дълги години. Те обещаха в началото на този парламент да бъдат конструктивна опозиция, но поведението им е такова, каквото всички са очаквали от тях. Поведение, което е агресивно, което цели през цялото време да разобличава, да критикува и да създава пречки пред управлението и това е нормално. В български условия така се държи опозиционна партия, особено когато рисковете пред тази партия са по-големи от всякога. И това са рискове тя все повече да свива своето влияние заради разбягването на бизнес клиентелите, с които е свързана. Единственият шанс на ГЕРБ да тръгнат отново към властта е сравнително бърз неуспех на настоящата коалиция, нейното падане от власт, така че ГЕРБ отново да изпъкват в очите на избирателите като може би не най-добрия, но единственият стабилен вариант за управление. Ако те не успеят да допринесат за падане на настоящето правителство, то през настоящата година 2022-ра, движението на ГЕРБ в електорален и социологически план ще бъде надолу.
- Кой ще победи в борбата Бойко Рашков срещу Бойко Борисов?
- Аз се надявам да победи правосъдието, защото ние имаме голяма нужда от това. Тъй като печално известни са проблемите и неудачите на всички български правораздавателни органи да донесат така жадуваното от нашето общество желание за справедливост. В този смисъл битката между МВР и прокуратурата е част от един сюжет, който наблюдаваме и в други епохи. Може би проблемът ни като общество е, че такава битка не е имало, когато прокуратурата и МВР са били заедно, те не са работили за гражданите, а напротив зад гърба им са обслужвали някакви други интереси. При всяко положение обаче централният въпрос не е само кой ще надделее в един такъв сблъсък, а възможни ли са и съществуват ли гаранции за нова перспектива на правораздаване в България, за нов модел прокуратура и за избягване на всичките тези корупционни капани, в които съдебната система твърде често влизаше вече в период на 30 години. Ако такива гаранции са възможни, ако мнозинството има енергията, волята и въображението да представи такива, то наистина би трябвало да се върви към промени на статута на самата прокуратура. Ако не – всичко ще остане на нивото на междуличностния сблъсък, но от това няма да спечели никой от нас.
- Само обединението срещу ГЕРБ ли е спойката в коалиционното мнозинство? Кое би могло да стане слабото звено, което да провали партньорството?
- Едното е анти ГЕРБ спойката. Всички тези партии претендират, че са партии на промяната и че тяхната заявка за управление е свързана с преодоляване на модела “ГЕРБ”. Но заедно с това те имат и една друга очевидна спойка – това е общият страх и на четирите формации, че при едни следващи избори всяка от тях има опасността да се представи много по-зле. Това миналата година виждахме как става. Как едни партии, стигнали до определен брой гласове, броени месеци след това са срутвали надолу. Тоест, от една страна анти ГЕРБ основата, от друга страна страхът от предсрочни избори ги държи заедно. Колко време ще ги държи? Според мен ще ги държи докато някоя от тези формации не усети у себе си самочувствието, че би могла да рискува и че би могла да спечели повече, отколкото има досега. Този момент очевидно не е настъпил. А колкото до слабото звено отново ще кажа моето мнение, че в този момент на управление това е на този етап БСП в настоящия си вид, предвид всичко, защото нейният дневен ред е много по-различен от дневния ред на останалите три формации. И второ, защото заради вътрешнопартийните си действия Корнелия Нинова постоянно поставя под заплаха самата стабилност на правителството и ще го направи заложник на своите вътрешнопартийни ходове и това създава едно постоянно усещане за кризисност, поне докато тази конфигурация се запази.
- Миналият петък най-накрая парламентът реши депутатите да влизат в сградата на НС със зелен сертификат, което очаквано разгневи “Възраждане”. Тази сряда се очаква и мащабен протест срещу мерките. Как оценявате вие действията на парламентарно представената партия „Възраждане“?
- Парламентарно представената партия „Възраждане“ улови темата “зелен сертификат” и недоволството на българското общество срещу този зелен сертификат и най-вече за начина, по който е въведен и го експлоатира по един радикален, популистки начин. Тази тема за всички е съвсем ясна, а именно да повишава общественото си доверие и да става като опозиция на всички. Не просто на правителството, а опозиция на целия парламентарен политически елит, модел в страната, за да търси подкрепа по тази линия. Така се оказа у нас, че националистическата проблематика, се оказва, че не носи електорални дивиденти на националистите и те трябва да прескачат в други теми, в други конюнктурни проблеми, ако искат да стоят на повърхността. Вече е въпрос на политическа зрялост и на мъдрост на останалите политически играчи да не допуснат „Възраждане“ да се открои като някакъв защитник на хората срещу системата. В крайна сметка става въпрос за една много опасна игра от живота на българските граждани. Много опасна игра, която не е само въпрос на политика, на проценти, на гласове, а тя е екзистенциален въпрос, при който всякакво такова заиграване е върхова форма на политически цинизъм според мен.
- Имат ли “Възраждане” какво да предложат отвъд бунта си срещу мерките и ваксините?
- Там е цялата работа, че няма какво да предложат. Просто защото другите теми, около които се формират подобни партии като „Възраждане“ очевидно не успяват да привлекат обществена подкрепа. Пандемията, мерките срещу тази пандемия създадоха сериозни трусове в българското общество, породиха нови разделителни линии и партии като „Възраждане“ се хващат именно за тези разделителни линии поради липсата на други. А там няма нищо друго, което да дава някаква перспектива, някаква надежда за бъдещето. Там има управление на страхове и недоволство, надвиснало над българското общество и нищо повече.
ВИЗИТКА:
Борис Попиванов е доктор по политология, доцент в СУ „Св. Климент Охридски“
Работи в областта на политическата теория, политическата социология и проблеми на гражданството
Автор на научни публикации на български, английски, френски и сръбски език.
Монитор
