- Врагът са само собствените ни неувереност, егоцентризъм и консуматорство
- Най-успели са свободните музиканти, без стереотипи и жанрови разделения
- Концерти и творчески изяви е имало и по време на война
- Врагът са само собствените ни неувереност, егоцентризъм и консуматорство
- Най-успели са свободните музиканти, без стереотипи и жанрови разделения
- Концерти и творчески изяви е имало и по време на война
- Г-н Янкулов, разкажете ни за новото ви приключение в Евровизия и песента Intention! Как се роди парчето, какво е посланието?
- Песента е дело на д-р Милен Врабевски, създателя на групата Intelligent Music Project, негови са и текстът, и музиката, като той е автор и на всички песни в репертоара и албумите на групата. За гордост на всички ни аранжиментът и музикалният облик на Intention са както благодарение на Бисер Иванов и Иво Стефанов, така и на Саймън Филипс, който е копродуцент на голяма част от музиката на IMP.
За мен е чест, че са избрали тъкмо мен да изсвиря неща, които е изсвирил първоначално Саймън Филипс. Той е легенда за мен още от ранните ми години като музикант и разбирате с какво вълнение сега работя заедно с него, благодарение на това, че д-р Врабевски ни събра в тази невероятна рок група.
Посланието на песента е много актуално към днешна дата заради всичко, което ни се случи в глобален мащаб през последните две години. Всички тези негативни емоции, които се натрупаха в нас: страх, несигурност, отчуждение, безверие и съмнение, имат нужда от нашия отпор, от нашата смелост. Да се изправим срещу онова, което ни плаши, като осъзнаем, че врагът не е никой друг, а само собствената ни неувереност, неудовлетвореност, егоцентризъм и консуматорство. Да променим целите и намеренията си, като започнем да живеем в помощ на другия, само тогава ще се почувстваме наистина удовлетворени. Ето това казваме на целия свят чрез тази песен! И бих искал сега да призова българите, които живеят в чужбина, да гласуват за нас на конкурса.
- Как се приема песента от публиката, как преминава турнето ви с нея?
- Виждам, че на концерти публиката я харесва, кефи й се, аплодира и това всъщност е най-истинската реакция и оценка. А турнето е както винаги на макс – пълни зали, сърдечна публика и много рокендрол.
Знаете ли, българите обичат рок музиката, колкото и да се повтаря навсякъде, че чалгата надделява. Аз мисля, че няма някой, който да не се зарадва на една хубава рок песен!
- С Intelligent Music Project – а и не само - продължавате да свирите въпреки многото неизвестни около пандемията. Как се отрази тази криза на концертния живот в България? Има ли някои основополагащи изводи, които трябва да си направим – гилдията, от една страна, и публиката от друга?
- Не мисля, че пандемията е някакъв урок или назидание за музикантите или за културата. Кризи е имало по една или друга причина и работата е намалявала, а после отново се е възобновявал концертният живот. Концерти и творчески изяви е имало и по време на война. Защото влиянието на изкуството върху чувствата, мислите и духовността на човека винаги е спасявало, винаги е давало кураж и надежда. Ние, хората на изкуството, виждаме как си тръгва публиката от един концерт, от едно представление, от един спектакъл, виждаме как е развълнувана, приповдигната и как се променя, след като сме я докоснали. Така че – кураж! И ето затова е и нашата песен Intention.
- Това не е първото ви участие на Евровизия – какви са уроците, които вече научихте от голямата европейска сцена на конкурса? Как се промени Евровизия от първото ви участие през 2007 г. досега?
- Евровизия се променя всяка година, тя е традиционен, но не е закостенял конкурс, а е винаги в крак с трендовете в музиката и в шоуто въобще. Така че, ако се търси формула за успех или някакъв гарант, че ще се победи, това е невъзможно. За мен е важно да представим наистина качествена песен на достойно ниво и да я изпълним по най-добрия начин, да успеем да направим впечатление. А ние ще го направим, защото имаме с нас този голям изпълнител, музикант и човек Рони Ромеро! И, разбира се, шестима от страхотните музиканти на Intelligent Music Project.
- Този път залагате на доста по-различен стил с Intelligent Music Project. С какво ви спечели групата и идеята за нея преди четири години, когато започвате да работите с д-р Врабевски?
- Аз съм работил и преди с някои от тях – с Бисер и Славин свирихме в групата на ТОТО трибюта заедно с Боби Кимбъл, с Митко Сираков в „Банда Дел Падре” и в някои джазови състави, с други се запознах в IMP за първи път, но мисля, че вече се сработихме много добре, забавляваме се както на сцената, така и извън нея, и това е много важно за една група – да има топли и приятелски взаимоотношения, тогава музиката става и по-хубава и публиката го усеща.
- Вие сте от артистите, които сякаш не познават ограничения във връзка с жанровете. С цената на какво се постига това? Имате ли все пак любим жанр?
- Нямам и никога не съм искал да имам жанрови ограничения, а дори съм се стремял през целия си живот да изуча всички стилове и всички жанрове еднакво добре и да мога да ги свиря. Няма цена, когато наистина искаш нещо, полагаш всички усилия, за да го постигнеш.
- Наскоро представихте „Романтични пиеси” с „Ангел Заберски трио“. Разкажете ни повече за този проект – какво ще чуят почитателите в албума, как избрахте тези произведения?
- Благодаря за въпроса! Това е третият албум от поредицата Like Jazz, в която Ангел Заберски представя много популярни и любими на публиката класически произведения в негов авторски джазов вариант и за мен е голямо удоволствие да го свирим. Да чуеш „Болеро” на Равел и „Танц със саби” на Хачатурян в джаз аранжимент, да изсвириш Сватбения марш на Менделсон, само че с пиано, контрабас и барабани е много впечатляващо. Поднасяме аранжиментите с всичката ни сериозност и отношение към тези произведения и в тях личи уважението на Ангел Заберски към техните автори, затова и публиката ги заобичва и по този начин. Но всъщност това е четвъртият ни албум като трио, като първият ни албум Reflections е с изцяло авторски джазови произведения на Ачо Заберски. С Борис Таслев и Ачо Заберски свирим, откакто се помня в най-различни формати и състави, а като трио започнахме да записваме музика през 2011 г. Иначе заедно сме и в Биг Бенда на Ачо Заберски, и в джазовия квартет, октет, проекта Симфони джаз, който правим заедно, както и редица други джазови и класически формати.
- Тази година бяхте „зад кулисите“, така да се каже, и на най-голямото постижение в българското кино за 2021-ва с „Голата истина за група „Жигули“. Разкажете ни за работата си по филма – кой се свърза с вас, как протече работата с Геро?
- Всъщност моята съпруга Дора, която работи със сценаристката Ваня Николова, режисьора Виктор Божинов и с повечето от актьорите във филма, тя ги е свързала с мен. Ваня Николова ми разказа, че пише история за музиканти, решили да се върнат назад към изоставените си инструменти и към изоставената си група, за да спечелят голяма сума, но всъщност намират себе си. Тя искаше да й помогна в това да представи тези истории максимално близо до реалния живот на един музикант и на една група. Тя, разбира се, се е консултирала и с други музиканти. А вече впоследствие беше запознанството ми с Геро и съвместната ни работа. За мен беше голямо удоволствие да видя един човек, който за първи път сяда на барабани и само за няколко урока вече владее ритъма. Но разбрах, че Геро е бил фолклорен танцьор, той носи ритъма в себе си и бях много щастлив, когато гледах вече готовия филм, да видя резултата и той беше перфектен.
- Виктор Божинов разказва, че благодарение на вас се е запознал и с други добри барабанисти като Веско Риков и Riko Band. Отваряйки отново темата за жанровете - как се засякоха пътищата ви с Веско Риков и може ли това ваше познанство всъщност да се използва като послание и призив за разбиване на музикалните стереотипи в жанрово отношение?
- Аз пак ще кажа, музиката е всеобхватна и сега и преди стилове са се смесвали, взаимствали, повлиявали, най-успелите музиканти са свободните музиканти, без стереотипи и жанрови разделения, водени единствено от красотата в музиката. Веско Риков, мога да кажа, че е мой ученик, защото се познаваме още от деветдесетте години, когато много свирих с джаз фюжън групата ZONE C, с големия джаз музикант, който за съжаление си отиде преди 6 години Васил Пармаков, аз и Еко. Ние много свирихме по клубове в София, освен че обикаляхме из Балканите, Европа и по-далече, и тогава Веско Риков беше младо момче, музикант, който явно много се интересуваше и от други стилове, идваше много често да ме слуша и да заимства от моето свирене, учеше се на тънкостите, беше любопитен, любознателен да научи и друга музика освен сватбарската и фолклора. Както навремето пък аз съм се учил от сватбарите и кючекчиите на техните тънкости и сега всичко това ми помага да импровизирам, да добавям орнаменти, да бъда свободен в свиренето.
- Какво си пожелавате за новата 2022 г.?
- Пожелавам си, както и на всички хора, здраве, много хубавата дума „заедност”, и много ми се иска да бъдем малко по-добри един с друг и с чисти намерения!
Визитка:
- Стоян Янкулов-Стунджи е роден на 10 септември 1966 г. в Елин Пелин
- На 8-годишна възраст започва уроци по пиано, като по това време проявява интерес и към ударните инструменти
- Завършва музикалното училище "Любомир Пипков" в София, а след това и Държавната музикална академия "Панчо Владигеров" със специалност ударни инструменти.
- Свири в Биг бенда на Българското национално радио, както и с рок и джаз групи, с фолклорни ансамбли, джаз-рок и фюжън групи
- През 2007 г. в дует с Елица Тодорова се класират на престижното 5-о място във финала на Евровизия във Финландия
- Шест години по-късно двамата отново се явяват на Евровизия с песента „Само шампиони“
- Част е от групата Intelligent Music Project, която ще представи България на Евровизия 2022 в Торино с песента Intention
Монитор
