Ч елси продължава да доказва, че прочутата академия „Кобъм“ произвежда не само футболисти, но и огромни приходи. Само за последните четири сезона лондончани са получили над 300 милиона паунда от продажбата на играчи, преминали през школата на клуба. Трево Чалоба и Тайрик Джордж са последните примери. Двамата напускат „Стамфорд Бридж“, а продажбите им допълнително увеличават огромната сума, която „сините“ генерират от собствените си кадри.
След поемането на Челси от BlueCo и края на ерата „Роман Абрамович“ търговията с футболисти достигна невиждани за клуба размери. Използването на „Кобъм“ като своеобразна машина за пари обаче не е изобретение на новите собственици. Още при Абрамович Челси печелеше сериозни суми от продажбите на свои таланти. Сред най-известните примери са Тами Ейбрахам и Фикайо Томори. Логиката е проста – само най-добрите получават възможността да се утвърдят дългосрочно в първия състав, докато останалите продължават кариерите си другаде и носят трансферни приходи.
Маунт остава №1
Най-скъпият продукт на академията, продаден от Челси, остава Мейсън Маунт. Английският халф напусна „Стамфорд Бридж“ и премина в Манчестър Юнайтед, след като преди това се превърна в една от емблемите на поколението, наложено при Франк Лампард. Именно периодът на Лампард показа нагледно колко много таланти може да произведе „Кобъм“, когато младите футболисти получат реална възможност в първия отбор. Това е и една от причините настоящата политика да не се приема еднозначно от привържениците. Феновете се страхуват, че клубът губи идентичността си
Продажбата на собствени кадри е изключително полезна от финансова гледна точка. При играчите от академията практически цялата трансферна сума може да бъде отчетена като печалба в счетоводството.
Но съществува и друга страна.
Част от феновете на Челси през последните години обвиняват клуба, че губи идентичността си. Огромните разходи за нови попълнения и постоянната смяна на футболисти затрудняват създаването на връзка между трибуните и отбора. И точно затова футболисти, израснали в „Кобъм“, имат специално значение. Трево Чалоба е идеален пример. 18 години в Челси и накрая продажба Защитникът пристига в Челси едва осемгодишен и прекарва общо 18 години в клуба.
Пътят му започва от академията, преминава през няколко преотстъпвания, преди в крайна сметка да се утвърди в първия състав и да играе както във Висшата лига, така и в Шампионската лига. Чалоба дори стана европейски клубен шампион с родния си клуб. Отношението към него обаче невинаги беше подобаващо. През 2024 година Челси ясно показа, че иска да го продаде. Защитникът беше изваден от първия състав, остана без номер и не попадна в групата за предсезонното турне.
След като трансфер не беше осъществен, той беше изпратен под наем в Кристъл Палас. Там Чалоба започна да прави силен сезон, но проблемите с контузени защитници на „Стамфорд Бридж“ принудиха Челси да го извика обратно. Англичанинът отново се пребори за мястото си и въпреки предишното отношение не създаде публични проблеми. Сега обаче раздялата все пак настъпи.
Рийс Джеймс и Колуил показват другия път
В момента Рийс Джеймс и Ливай Колуил са големите примери пред момчетата от академията, че пътят от „Кобъм“ до титулярното място в Челси все още съществува. Зад тях чака нова вълна таланти. Шим Меуека, Махди Никол-Джазули, Райън Кавума-Макуийн, Тайо Субулойе и Джеси Дери са сред футболистите, които се надяват един ден да се наложат в първия състав.
Задачата им обаче става все по-трудна. Челси продължава да харчи огромни средства за привличането на някои от най-талантливите млади футболисти от цял свят. Това означава, че собствените кадри трябва да се конкурират не само помежду си, но и с постоянния поток от скъпи нови попълнения.
„Кобъм“ – школа или бизнес модел?
Финансово стратегията на Челси работи впечатляващо. Над 300 милиона паунда за четири сезона от футболисти, произведени от собствената академия, е огромен резултат. Особено в епохата на строгите финансови правила, когато приходите от продажбата на собствени кадри са изключително ценни за счетоводния баланс на клубовете.
Но пред Челси остава по-сложният въпрос. Колко от талантите на „Кобъм“ трябва да бъдат превърнати в пари и колко трябва да бъдат запазени, за да остане връзката между клуба, отбора и неговите привърженици? Защото академията на Челси вече безспорно е една от най-доходоносните във футбола. Предизвикателството е да остане и път към първия отбор, а не само фабрика за трансфери.
