Тимът на Англия направи 0:0 с Гана, като до голяма степен може да се смята за късметлия с оглед съдийските решения. Преди мача се гореше, че известен ганайски вещер ще направи магия на Хари Кейн и капитанът на „трите лъва“ почти не пипна топката, но надали някой сериозно вярва, че подобни суеверия и приказки са причина за бледото представяне на европейския тим. „Черните звезди“ спокойно можеха да получат дузпа за фаул на Конса срещу Аду, а според мнозина специалисти на Пикфорд му бе спестен червен картон.
По-голямата картинка си заслужава специален анализ и повдига въпроса дали Томас Тухел има План Б, когато срещу него има нисък защитен блок. Ясно се вижда, че германският селекционер е решил да крачи напред с физика и интензитет, а не с интелигентност на терена и въображение.
Срещу Гана „трите лъва“ имаха лъвския пай от притежанието на топката, но почти не стигнаха до добри положения за гол, а в последната третина на терена определено бяха безидейни.
Интересно е, че в първия мач срещу Хърватия (4:2) англичаните стояха отлично и бяха постоянно опасни, показаха бързина и техника, но срещу тях бе сравнително отворен отбор. Гана има опитен селекционер в лицето на Карлос Кейрош, който знае как да затваря пространствата и го направи отлично. Англия оправи първия си точен удар чак в 57-ата минута, като този факт само показва колко успешно Гана спираше атаките на съперника и нарушаваше постоянно неговия ритъм и в крайна сметка измъкна 0:0. Тук спокойно може да се каже, че се наблюдава един повтарящ се модел в груповата фаза на последните 4 големи първенства за Англия – вторите им мачове са равенства 0:0 (Шотландия, САЩ, Дания и сега Гана). Преди за това виновен бе подходът на Гарет Саутгейт, но сега същото се случи и при Тухел. Да, но причина за тези резултати е и стилът на съперниците. Те знаят, че при правилно изиграни карти могат да измъкнат нещо с нисък блок, защото Англия не разполага с точния профил играчи за неговото разбиване. Германия има Вирц и Мусиала, Аржентина има Меси, Испания има Олмо и Ямал, Франция има Дуе, Дембеле и Олисе. Англия разполага с Райс, Андерсън и Белингам. Това са отлични играчи, но те не са много ефектинви, когато няма достатъчно пространства. Те нямат техниката и скоростта да елиминират играчи и да превземат пространства. Мадуеке и Гордън като крила също няма как да бъдат сравнявани с тези на Франция, Испания или Нидерландия.
Англия заприлича на опасен отбор едва, след като в игра се появиха Роджърс, Рашфорд и Сака, а преди това и Нико О'Райли внесе положителен импулс, но и това не се оказа достатъчно. Хари Кейн така и си остана изолиран на терена, като тук много важна беше ролята на Томас Партей, който винаги бе готов да помогне на защитниците в неговото опазване.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
