EL PAIS
Понеделник следобед е и е време за тренировка на кадетския отбор на Реал Овиедо. Кирил Романченко (15-годишен, от Харков, Украйна) пристига в спортните съоръжения в покрайнините на столицата на Астурия. Височината му е почти 1,80 см и широките му рамене са подвеждащи, изглежда, че под клубното яке се крие възрастен мъж, но когато Кирил сваля качулката си и светлината пада върху лицето му, можете да видите момчешкото лице на тийнейджъра, какъвто всъщност е. Същото момче, което преди няколко месеца, криейки се със семейството си в мазе в родния си град, помоли майка си да избяга от разкъсаната от война страна - Украйна.
Март 2022. След като прекараха една седмица затворени и щом шумът от самолети и атаки спря, Кирил, майка му и баба му не се замислиха. Те сложиха каквото можаха в малка кола, взеха котката си и решиха да се отправят към Испания, четвъртата европейска страна с най-голяма украинска диаспора и една от най-бързо мобилизираните да приемат бежанци след руската инвазия.
Украйна и Испания
Предстоят повече от 4000 километра пътуване. Четири дни за прекосяване на Украйна от изток на запад по пътища, блокирани от хиляди хора със същото намерение да напуснат страната възможно най-скоро. Несигурността дали най-накрая ще успеят да преминат границата с Полша предизвика страх, спомня си сега Кирил. Накрая им трябваха още пет дни, за да прекосят Полша, Германия и Франция. Дестинацията им беше Валенсия, но едно обаждане по средата на пътуването промени плановете им.
„Андрий Лунин ни се обади, вратарят на Реал Мадрид, който е играл в същия отбор като Кирил - Металист Харков. Треньорът на отбора знаеше, че отиваме в Испания, а Лунин ни каза, че в Овиедо ни чакат с отворени обятия”, казва майката на Кирил, Катерина Романченко (Харков, 38 г.), завършила психология, въпреки че е работила като маникюристка в нейната страна. Вратарят на Реал Мадрид, украински национал, който игра под наем за Реал Овиедо през сезон 2019/20, предостави различни места за настаняване в своята резиденция за играчи на украински граждани, които бягаха от войната. Вратарят помоли друго семейство да приюти младия Кирил и неговите роднини, което вече бяха на път за Испания.
След това Лунин му подари ръкавиците си и му уреди място в школата на Овиедо. Самата фондация на клуба също предостави на няколко украински семейства достъп до работа и курсове по испански език. От няколко месеца Катерина Романченко работи като готвачка в център за непълнолетни и живее с майка си Наталия Романченко в апартамент, също предоставен от организацията в квартал Отеро в Овиедо. Синът Кирил живее в общежитието заедно с други играчи от чужбина.
В момента Кирил никога не пропуска домакински мач на първия отбор, той се превърна в най-верния фен на Овиедо и мечтае един ден да попадне в първия отбор.
„Овиедо е много различен от Харков, той е по-малък и по-управляем и заобиколени от природата, ние обичаме да живеем тук“, казва Катерина Романченко. Тя предпочита синът й да свикне с Испания, защото не е сигурна, че ще се върнат, ако войната в страната им един ден свърши.
